Валерия Стойкова

Eдна беля никога не идва сама. Тъкмо се поуспокоихме, че световната икономическа криза няма да ни удари толкова силно и толкова скоро, и ни се стовари газовият удар. 15-дневната агония свърши на 22 януари, но родният бизнес така и не успя да си вземе глътка въздух.

 Защото последва нов шамар - бунтуващите се гръцки фермери ни сложиха тапи по всички гранични пунктове. Превозвачите ни спретнаха катунарски биваци по границата, а стоките им се вмирисват в камионите. Така сме на път да изгубим и малкото износ, който все още не е ударен от рецесията.
Родните предприемачи заприличаха на герои от древногръцкия епос - враговете са ги оградили от всички страни, а те се отбраняват със сетни сили, опрели гръб в гръб. Мечовете им обаче са безсилни срещу неприятеля, който се огъва и изплъзва - без лице и без име.
Кой е виновен за неволите на родния бизнес и от кого да потърси той компенсация за загубите?
Институции и правителства взаимно си прехвърлят топката. Наяве лъсна много несвършена работа, много недалновидност и безотговорност.
Когато изневиделица и без предупреждение Украйна ни врътна кранчето на руския газ при минусовите януарски температури, оказа се, че държавата няма с какво да противостои. България се оказа най-потърпевша - 100% свързана с руския газ и без никакъв резервен ход. Така много домове останаха на студено, а за някои фирми това се оказа пагубно. Тези, които използваха само природен газ за производството си, като химическата промишленост и торовите заводи например, трябваше да спрат работа, да нарушат договорите си и да инкасират значителни загуби. Очаква се сумата да надхвърли половин милиард лева. Оказа се обаче, че договорите за газовите трансфери изобщо не защитават потребителите и в тях няма клауза за неустойки при прекратяване на доставките. Законът за енергетиката също не защитава бизнеса. И сега адвокатите на фирмите ни се чудят какво да измислят, за да получат клиентите им полагащите се обезщетения. Но нищо чудно - накрая просто да пият една студена вода и да преглътнат загубите.
На същия хал са и превозвачите ни, хванати в капан на българо-гръцката граница. Комшийските фермери са решили да протестират на стотици километри от тези, които могат да ги чуят и да решат проблемите им. Вместо да закарат тракторите си в центъра на Атина и да блокират собствените си министерства, те взеха българите за заложници. И дори когато отварят за малко хватката на блокадата, чисто по ромейски пропускат с предимство само своите камиони и коли. Така са решили, така правят. Въпросът е какво свършиха нашите управници, за да ни защитят? Едва на седмия ден бе внесено искане към Европейската комисия за транспортен коридор за нашите превозвачи през южната ни съседка. То трябвало да се придвижи по-нататък в съответната генерална дирекция, обаче тъй като... С една дума - я камилата, я родните драйвъри. Дано този план подейства по-скоро, защото варианти Б и В все още не са измислени. Което изобщо не е изненадващо предвид досегашните две кризи. Ако ние бяхме затворили границата, гърците досега да са докарали и ЮНЕСКО на браздата, не само Европейската комисия.
И докато бизнесът ни се чуди как да оцелее, а икономиката стремително върви към пропаст, властта изпадна в Радини вълнения около изложбата с тоалетната. И който не беше разбрал, сега чу, че не сме тоалетна. И ако дойде да провери как е, тогава не знам какво ще обясняваме. Комплексарската ни природа като нация лъсна за пореден път. Но се оказва, че това не можем да променим.
Важното е сега да се спаси бизнесът, за има поне кой да ни храни.