Юлиана ОНЧЕВА

Мексиканска вълна. Синджир марка. Канонично пеене. Щафетно бягане. С каквото и да оприличим лавината от протести, която залива столицата ден след ден, факт е, че площадните искания на обществото играят на прескочикобила из центъра на София.

 Многогласните възгласи варират от традиционните "мафия" и "оставка" до креативни лозунги от типа "като го нема кюмуро, ке ме хванете за к...". В употреба влиза всичко - от снежни топки, камъни, бомбички, през полицейски цигари, до карамфили и тоалетна хартия. На вчерашното шествие на "Напред" имаше даже дама с магарешки бодил в ръка - за управляващите. Мястото на бунтарските срещи също е известно - триъгълникът на властта между парламента, президентството и Министерския съвет и отчасти НДК.
Всеки от митингите обаче, въпреки общото струпване на "групи граждани" с различен брой според източника, дава доста хляб за размисли на политиците. И то не само кои закони трябва да променят, за да не звучи час по час "оставка" под прозорците им. 
1. Гражданско общество у нас все още няма
Това стана ясно на 14 януари, няколко минути след като започна първият протест пред парламента. Малко хора, разделени на групи, подозрителни едни към други и с абсолютно неясни - а и противоречиви искания. Например: студенти крещят към парламента "всички депутати да си ходят", костовисти (само от столичната организация) се питат "ние да викаме ли, какви са инструкциите". Естествено, не симпатизантите на ДСБ са виновни - лидерите на цялата опозиция така и не успяха да се ориентират навреме те "за" или "против" протеста са. После в един глас всички политици се втурнаха да доказват на гражданското общество, че без тях е заникъде. Защото, "ако имаше политици, организацията на митинга щеше да е на ниво, охраната също, нямаше да се стигне до инциденти с полицията".
Така и си остана - битият бит, политикът безценен! Има си хас протестите в следващите дни да не се окажат с все по-малко участници и затихващи функции. Засега.
2. Опозицията бе по-объркана и от бунтарите
Два комплекса демонстрираха опозиционните партии в парламента - "ще ни обвинят, че яхаме протеста" и "Сърдитко Петко", основан на, "щом не ни искат...". Държаха ги само ден - на 15-и лайтмотивът бе "ние винаги сме подкрепяли протестиращите", обаче торбичката на Петко си остана празна. Защото не се разбра по кой въпрос е "за"-то, ако е за искането с анархистичен привкус за измитането на целия боклук, вече би трябвало да са си подали оставките като депутати. Даже атакистите обаче, които обявиха, че напускат парламента до изборите, не са направили нищо подобно. В обществото пък остана впечатлението, че опозиционните лидери не само не успяват да влязат бързо в час с живота на т.нар. обикновен българин, но и не контролират собствените си партийни кадри. Някои от тях даже опитаха полицейски палки на гърба си, неясно в какво качество присъствали на площада.
3. БСП изглеждаше като първокурсник на изпит
Призракът на бунта от 1997 г. плаши БСП повече от газовата и глобалната финансова криза в момента. Грешка, но протестите с кодово име "студентски" показаха най-голямата управляваща партия стресната и неуверена като първокурсник на изпит. И склонна на мигновени отстъпки пред исканията на протестиращите. Факт - ден преди насрочения митинг на 14 януари куп парламентарни комисии проведоха извънредни заседания и подготвиха промени в законите според настояванията на студенти, еколози и т.н. недоволни. Хитър ход - не спря протестите, но показа властта с по-адекватни реакции от опозицията. Нещо особено важно в година не на едни, а на два вида избори. 
4. "Напред" стартира на улицата по учебник
Всъщност масово шествие, напомнящо хилядното множество отпреди 12 години, проведе вчера новосформираното Движение "Напред". Хората изпълниха бул. "Витоша" от "Солунска" до НДК, паркираните автобуси пък се точеха чак до Александровска болница. Но - проявата не бе против властта, а по същество в нейна услуга: за отварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". По-точно - за да накара управляващите да поставят въпроса пред Брюксел.
Теза, защитавана от президента Георги Първанов, а вече и от премиера Сергей Станишев, макар и доста по-умерено. Тоест - "Напред" изведе хората на улицата, за да дадат кураж на властта при защитата на националния интерес в областта на енергетиката пред Евросъюза.
Перфектна организация, никакви инциденти по време на многохилядното шествие и само след два часа протест - среща с министър-председателя.
Ясна индикация за добрите отношения между "Напред" и днешните управляващи. Както казват от движението обаче - по-важно е кой ще управлява утре. Тоест - кой още ще влезе в управленската коалиция. След вчерашните поуки от поредицата митинги, направени от Бойко Борисов - тройната коалиция ще повтори мандата си, но превърната в четворна с "Напред". Не звучи много обнадеждаващо за опозицията. Също като полупротестите, в които май участваха опозиционери.
Предизборната кампания си върви: "по митингите ще ги познаете" е новият лозунг на политиците.