Юлиана Ончева

През януари 1997 г. пенсиите в България бяха между 2 и 4 долара. По столичния бул. "Витоша" не минаваха коли, но не защото имаше кметска забрана за движението им - просто хиляди софиянци блокираха платното с шествия ден след ден и протестираха срещу виновниците за празните им джобове.

Днес ситуацията е друга - средната пенсия е над 100 долара, а много от жителите на София псуват властта по принцип, не защото нямат пари за бензин или хляб, а заради принудителния престой сред разнородните митингуващи против нея. Даже доходите не се пресмятат в долари, а в евро, като във всяка страна членка на ЕС.
Преди 12 години бунтът ескалира на 10-ти, римейкът сега се готви за 14 януари. Експремиерът, обрал масовия гняв срещу "виновния комунизъм на власт" - Жан Виденов, днес е разочарован от управлението, доминирано от БСП. Тогава пък беше в ступор от омразата и агресията срещу себе си
и червеното правителство. Обясним реваншизъм - според по-късните оценки и признания именно лобита в столетницата, а не протестите, са го свалили от власт. БСП си нямаше коалиционни партньори и квотен принцип за постовете, още една разлика с днешното управление.
И още - начело на бунта, макар и след известно колебание, преди 12 години застанаха сините. В резултат - партията с романтичните обещания "ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем" дойде на власт на раменете на недоволните. Революционната романтика изяде децата си, както често се случва, недоволните се превърнаха в излъгани, но промяната, заради която площадите се тресяха от "кой не скача, е червен", е факт в живота на всички. Дали заради това или по някаква друга причина, организаторите на днешните протести не застават с лицата си най-отпред. Объркани студенти с противоречиви и неясни искания зоват българите да се превърнат в гражданско общество и да се обединят.
За и против какво, с кого и защо?!
Още една причина, поради която повторението на протестите от 10 януари 1997 г. е невъзможно - "всички са маскари" отдавна е върхът в политологичната мисъл на масовия българин, но споделяна предимно на маса. Носи ракия според личните възможности на коментатора с обединяващо мезе и гарнитура от псувни по всичко и всички. Това ли ще извади българското гражданско общество от аморфното му състояние, според организаторите на днешните протести?
На 10 януари протестиращите вярваха, че се разправят с омразния си враг - комунизма. Оказаха се наивници, мятали павета срещу призрак. Подпалването на парламента, при всеки случай бе дело на вандалски страсти, независимо дали на него се гледа като на организиран от опозицията метеж или действия на провокатори в сините редици.
Българинът по принцип мрази вандалите, откъдето и да идват те. Затова нито клади, нито барикади край сградата на Народното събрание днес нямат никакъв шанс дори за лош римейк.
И все пак - януари е, Виденов отново е недоволен, макар и по друга причина, протести ще има "до дупка", както личи дори от графика на тази седмица, ред е на властта да покаже дали е научила урока си отпреди 12 години.
Първо - и пет души да се появят на площада, да чуе внимателно какво й казват, вместо да ги нарича "група граждани" и "озверели лумпени".
Даже и да са такива. И второ - всеки бунт крие в себе си енергия, която може да събуди съвестта на гражданското общество. И управниците са длъжни да помогнат за това. За да свърши преходът в държавата, в мисленето на гражданите и в дискотеките, където студенти и мутри няма да си разменят проститутки, парти-дрога и юмруци безнаказано.