Мартин Карбовски

Всяка голяма беда започва с една малка лъжа. Ако питате българите какво очакват от новата 2009 година, те ще ви наредят дежурни фрази. Когато говорят за бъдещето, те винаги говорят като български политици. Никога примерно като един Чърчил.

Защото в Англия е обратното - понякога местните политици говорят като обикновени британци. В един от многото сладникави филми по Коледа Хю Грант играеше млад британски премиер. Беше влюбен и не знаеше точно адреса на любимата си. Звънеше напосоки по къщите на една дълга лондонска улица и питаше за Сюзан. Търсейки, той поздравяваше за Коледа и каза на една случайна жена, която го позна, ей така, простичко и извинително: "Честита Коледа, нашето правителство тази година се издъни, мем, но догодина ще се стегнем. Наистина." С чара на Хю Грант тази реплика прозвуча превъзходно и накара няколко човека в България да мечтаят за такова политическо говорене.
В очакване на 2009-та българите трябва да мечтаят само за едно - малко честност помежду си
И когато говорим за честност, не трябва да става дума за политици. Трябва да става дума за дядо Гого и всички пенсионери, които едвам свързват двата края, но продължават да имат идеи и мечти. Честни да бъдем към себе си, да не живеем в автолицемерие и непроменими заблуди. Когато говорим за честност например, става дума за милионите емигранти, които си тръгнаха вчера в снега в търсене на един по-слънчев свят, защото тук им се обяснява колко е слънчево, обещава им се цялата година да е слънчева, но не се случва така. Сякаш вечно ще живеем на място, където ни обещават все повече слънчеви дни в годината, но никой не говори нищо за зимата. А на нас просто такъв ни е климатът.
Честност помежду ни, когато е трудно. Това липсва на българите. Плашилото на кризата е едно, друго е това плашило да бъде размахвано като знаме на поредното ограбване и поредното прецакване. Честност, а не назидателност от всеки, който се е докопал за дървения жезъл на властта и го ползва като тояга в отношенията си с тези, на които трябва да слугува.
Доза честност помежду ни, когато за всичко обвиняваме политиците, а едно проучване може да бъде направено така, че да излезе, че те са по-добрата част от населението. Честност, когато дори подаваме ръка в кампании на политиците, а когато на нас някой ни иска хляб и работа, да извръщаме глава. Честност, защото от десетилетия живеем в безчестие и нечестивост на място, където безчестието звучи така - аз съм идеален, другите да се променят. Честност, когато става дума за идеалните няколко милиона българи и дефектните няколкостотин политици. Математическа честност.
Доза честност помежду ни примерно в един най-обикновен магазин. Честност не за това дали има или няма Дядо Коледа, а за това, че в чувала му има боклуци, които ни излизат твърде скъпо заради желанието и ние да бъдем "европейци", да живеем като хора. Което често ни прави свине.
Честност, когато става дума за болен човек и неговия доктор. Честност, когато става дума за полиция и жертва. Чиновник и просител. Учител и ученик. Съдия и подсъдим. Честност, когато се говори за промяна. Лъжите усукват света на българите. Винаги се оказва преди криза, че са ни лъгали на килограм, преди да закъсаме, а ние сме се правили, че вярваме.
Не е честно да се правим, че вярваме, а после да се правим на изненадани. Това е вечният български театър, който се повтаря и в робство, и в независимост.
По мои изчисления българите за последните тридесет години са преживели няколко световни войни на своя територия. Това са щетите на заблудите и на очакването някой друг да е честен, свестен и оправен. Щети в хора, техника и сгради, ако щете. Щети като гледка в нашите градове и села. Ако не сте слепи, ще видите щетите.
И за тези 30 години не се намери един български Чърчил да каже просто: Чакат ви "кръв, пот и сълзи". Но нека да не е толкова трагично - поне да се беше намерил един артист да изиграе който и да е премиер и да каже - тая година се издънихме, мем, догодина ще се стегнем. Наистина?!
Защото всяка голяма беда започва с една малка лъжа. Става дума и за тебе, дано да си се познал.