Руслан ЙОРДАНОВ

Хималайската държавица Бутан ще се размине с икономическата криза. Една от причините е, че будисткото царство не измерва развитието си с брутен вътрешен продукт, а с брутно вътрешно щастие. Втората, че там доскоро бяха забранени телевизията и интернетът.

Руслан ЙОРДАНОВ

Хималайската държавица Бутан ще се размине с икономическата криза. Една от причините е, че будисткото царство не измерва развитието си с брутен вътрешен продукт, а с брутно вътрешно щастие. Втората, че там доскоро бяха забранени телевизията и интернетът. Третата е, че според учението на Буда обкръжаващият ни свят всъщност е илюзия.
Не и у нас обаче - и през 2008 г. България държеше челната позиция по черногледство във всички социологически проучвания. Въпреки резкия икономически възход през последните години и напук на увенчания с влизането в НАТО и ЕС "цивилизационен избор". През втората година от членството в клуба на богатите и красивите крехкият ни еврооптимизъм почти се изпари.
Премиерът Сергей Станишев непрекъснато информираше Брюксел колко много слушкаме и папкаме. Наистина държавното ръководство едва изчакваше ЕС или НАТО да решат нещо, за да го изпълним безпрекословно. Избързахме с признаването на Косово, а при военната криза в Южен Кавказ се оказахме най-големият доставчик на оръжие за Грузия. Все пак правителството ни използва момента преди смяната на караула в Белия дом, за да се измъкнем по терлици от Ирак. За сметка на това дойде нареждане да увеличим чувствително войската си в Афганистан.
Послушанието ни обаче не трогна Брюксел. Еврокомисията ни попари с разгромяващи доклади и орязване на стотици милиони евро. Просто ни взеха моркова и ни треснаха с тоягата. В европейските институции и медии България се превърна в нарицателно за далавера, въпреки че в континентален мащаб нашенските измами по САПАРД са събиране на трохи под масата. Във Франция например един-единствен брокер от "Сосиете Женерал" - Жером Кервиел, успя да ужили банката, за която работи с 5 млрд. евро.
Да не говорим за уолстрийтския играч Бърни Мадоф, който спретна пирамида за 50 млрд. долара - сума, далеч надхвърляща годишния бюджет на нашата държава.
Развихрилата се икономическа криза остави милиони хора по света без работа, къщи, пенсии и здравни осигуровки. Западните медии заприличаха досущ на българските вестници от времето на късния Жан Виденов. Прогнозите им са коя от коя по-мрачни. А пък ние останахме почти единствената страна в Източна Европа,
чиято финансова система не изпуши макар индексът на софийската борса SOFIX да загуби 80% или 16 млрд. лв. На фона на глобалния трус България стои прилично най-вече заради здравия скептицизъм на народа и относителната ни бедност. За разлика от страните от "златния милиард" ние от началото на 90-те живеем в перманентна катастрофа - "от развала към провала", както пишеше Стоян Михайловски.
Премиерът Станишев на няколко пъти в речите си цитира следната мисъл на герой на Булгаков: "Разрухата не е в клозетите, а в главите". Въпросът е, че у нас винаги е изначално ясно кой е виновен за нерадостното положение - управляващите. Депутатите, министрите, прокурорите и съдиите в България по дефиниция се възприемат като черни магове способни единствено на кражби и поразии. А показните арести на мафиоти и опитите за осъждането им се преживяват като карнавал. Кукерско шествие, в което селянинът за един ден се превръща в цар или в чудовище. После животът се завръща в обичайното си русло.
След като присъдата на общественото мнение е произнесена и ясно кой е виновен за брутното ни вътрешно нещастие, битът се усеща по-леко. По нашите географски ширини са безсилни призиви като тези на Симеон Сакскобургготски "сменете си чипа" и "да гледаме позитивното". Все така ни остава да разчитаме на Европа, след като преодолее кризата, да ни изтегли на буксир към светлото бъдеще. През 2008 г. все пак доказахме, че сме най-добри в два спорта, в които бием целокупния Стар континент - шах и сумо.