Стела Стоянова

България е страната, в която напоследък традицията май повелява по време на празници да се веят черни знамена. Обикновено големите дни на смирение и равносметка у нас задължително биват белязани с някой трагичен инцидент. Който да помрачи светлината на празника и да измести дълбокия му смисъл към въпросите за поредния виновник, който с бездействие или немарливост е станал причина за нечия смърт.

Името на "Индиго" вече е станало емблематично - седем семейства винаги ще посрещат християнския празник, палейки свещички за мъртвите си деца, а не за да отбележат раждането на Исус. За тях това
е ден на смърт, не на ново начало
Пак около тoзи светъл християнски ден загубихме петима български бойци в Кербала в нелепа ситуация, определена като "приятелски огън".
Тази година и трети март се превърна в символ на национална трагедия, тъй като точно тогава изгоря влакът София-Варна. И бе удавен в политически препирни да има или да няма национален траур, да има или да няма чествания в деня на освобождението. С други думи - в упражнения на политиците по темата коя трагедия е достатъчно голяма, за да заслужава нацията да вдигне в нейно име черно знаме.
В последните дни преди Коледа освен убийството в Студентски град четири почернени семейства в Рудозем ще изпратят децата си в последния им път. Докато част от нацията наваксва с коледен шопинг или се отдава на популярните нашенски майтапи, че идва времето на свинския траур, в Мадан черните знамена ще напомнят осезаемо, че смъртта е превзела празниците. А нищо чудно утре да се случи в друг град. Само защото някой не си е свършил работата навреме да затвори някоя дискотека или да огради язовир разположен опасно близо до пътя. Или защото в подобно време някой е поверил кола в ръцете на новоизлюпен шофьор.
Общото в черните Коледи, които празнуваме, е, че повечето от трагедиите са можели да бъдат предотвратени. Не става дума за земетресения и цунами, които да ни заварят неподготвени и да няма възможност за реакция срещу тях. Говорим главно за смърт, породена от човешка безотговорност. Заради вечната ни българска нагласа да отлагаме днешната работа за тогава, когато вече ще е късно да я свършим. Заради презумпцията, че сме вечни жертви, че държавата ни изначално е скапана, затова няма смисъл да правим опити да променим нещата. Дори и когато се касае за нещо съвсем простичко, като например да сложиш ограда на язовир. Но ние за тези неща се сещаме впоследствие.
Затова и най-често празнуваме като за последно - пазаруваме като за последно, пием по празниците като за последно, купонясваме като за последно, и за някои от нас то наистина се оказва последно. След това идват политиците да ушият от траурните знамена флагове за своята кауза, да си присвоят
правото на говорители на човешката скръб
След тях идват шоумените да кажат какви л... са политиците, и на финала се оказва, че хорската болка е напомпала рейтинги за милиони. Че черната Коледа за едни е бял пиар за мнозина други.
А далеч по-добре би било тя да бъде колкото си ще комерсиална, банална и пълна с един и същи втръснал ни сергийски кич, но все пак жива. Без нито едно черно знаме да скрива празничната елха. А единствените жертви на този ден наистина да бъдат само прасетата.