Юлиана ОНЧЕВА

Първият тур на сините избори удивително напомняше тъжно семейно парти - с празни столове край фамилната маса. Защото вотът за лидер показа СДС като намаляващ род, клоновете на който са във вражда, но лицемерно крият влошените си отношения от съседите.

 Урни с по няколко бюлетини в тях са горчива гледка за десните симпатизанти, каквато и висока активност на членовете си да отчитат от "Раковски" 134. И 10 седесари с платен членски внос, упражнили правото си на глас, пълнят статистиката със "100% участие", но едва покриват дъното на урната. Това обаче е малката беля за СДС, оределите сини редици отдавна не са тайна за никого. Както и лагерите в партията, заради които победителят на балотажа следващата неделя ще срещне доста голяма съпротива на синия пост №1.
Най-важният въпрос - честни избори ли провежда СДС, обаче остана без категоричен отговор. Вярно е, че жалбите бяха малко, но подозренията за интриги и изборни трикове за повече бюлетини в полза на нашия човек се натрапиха. Не че вече не сме свикнали, но логично е да възникне питането - ако така се надпреварват помежду си, как ли се държат на национален вот за парламент.
Това всъщност е и най-голямата загуба за СДС от вота. Какво ще се случва със синята партия в бъдеще - безспорно ще зависи в голяма степен от новия й лидер. Но решението с кого и как преди избори 2009 и на власт или в опозиция след тях минава през броя гласоподаватели. А точно това не успя да постигне СДС сега - да убеди хората, че не апаратните игри и битките "моята структура ще бие твоята" решават и лидерския проблем, и политиката на съюза. При това в момент, в който "марката СДС" се опитва да обедини десните под крилото си, засега само в парламента.
В голямото местене по депутатските банки обаче на този етап точка спечели конкуренцията - преди ОДС да се разшири с петима депутати от БНС, избраниците от "Гергьовден" Любен Дилов-син и Ася Михайлова я напуснаха. С тяхна помощ се роди новата ПГ "Движение "Напред" - така на практика синята група вместо привличаща се оказа изоставена
Неизгодна позиция за който и да е обединител. Ситуацията вероятно ще задълбочи и конфликтите в редиците на депутатите от СДС, където и без това не цари единомислие по темата кой да се включи в тях. Спорните имена са най-вече Стефан Софиянски и Анастасия Мозер, още повече че лидерката - сега на "Обединени земеделци", е, както често се случва, в САЩ и още не е заявила лично ще се мести ли в ОДС, независима ли ще става или все пак ще остане в състава на ПГ "Движение "Напред" под ръководство на Красимир Каракачанов. Последният вариант е 99,99% изключен, но липсата на яснота не улеснява никак положението на сините обединители. Дори и без изобщо да се има предвид фактът, че за ролята "първи вдясно" във врата им диша Иван Костов с ДСБ.
За негов човек сред кандидатите за лидер на СДС минава Мартин Димитров. Той отрича, но кулоарните информации от "Раковски" 134 твърдят, че Петър Стоянов му е отказал официалната си подкрепа, защото не е пожелал ясно да заяви по време на кампанията: "Няма да се коалираме с ДСБ".
Димитров повтаря упорито: Не желая да влизам в стари взаимоотношения. И дава за пример как ДСБ са гласували против плоския данък, върху който той работи усилено. Достатъчно убедително ли е за коалиционните намерения на претендента за седесар №1? Явно не за всички.
По-ясен - поне що се отнася до миналото му, е Румен Христов. Той е част от екипите и на Филип Димитров, и на Стефан Софиянски, и на Жельо Желев, и на Петър Стоянов. Бил е и член на правителствата на Ренета Инджова и Любен Беров. Имам много връзки - това е хубаво, доказал съм, че мога да се справям по време на кризи обяснява Христов.
Иван Сотиров пък, победителят на вътрешния вот в София, залага на популярност тип "каквото ми е на ума, това и на устата". Изрекъл е доста тежки думи по адрес на бивши членове на СДС, включително и на Костов. Има обаче и много противници в сините редици, още от времето, когато бе кмет на район "Средец".
А независимо от това кой ще застане начело на СДС, влиянието на опонентите му за поста няма да намалее и в бъдеще. Борбата за налагане на определена политика в съюза ще продължи, поради което никак не е без значение как ще изглежда вторият тур на синия вот в очите на избирателите. Не само за партийните членове, а за всички, които искат ГЕРБ да има десен партньор в следващата власт.
Всичко друго е просто преброяване на сините зайци.