Доц. Боян Дуранкев

"Стаг-дефлация", "стагнация", "рецесия", "дефлация", "криза" и даже "катастрофа" са най-често употребяваните понятия в САЩ и Европейския съюз по повод ставащото в глобалната и националните икономики. Именно по повод на тези ясни и крайно опасни заболявания различните страни започнаха...

Доц. Боян Дуранкев

"Стаг-дефлация", "стагнация", "рецесия", "дефлация", "криза" и даже "катастрофа" са най-често употребяваните понятия в САЩ и Европейския съюз по повод ставащото в глобалната и националните икономики. Именно по повод на тези ясни и крайно опасни заболявания различните страни започнаха да изпълняват различни планове за "оздравяване" и даже "спасяване", да вземат "екстрени мерки" и да провеждат "необичайни решения". Що се отнася до България, тук понятията са определено по-меки, леки и даже повърхностни: от "световната криза ни удря" и "навлизаме в истинска капиталистическа криза", до "заплахи за България няма". В нашия случай просто се проявяват типичните български политически битовизми, облягащи се на прочутата национална философия каквото и да става, България ще я отмине
Само че страната ни не може и няма да остане незасегната от глобалните финансови сътресения, независимо от уверенията "подготвени сме", сервирани най-вече от членове на управляващата коалиция.
Още повече че в момента правителството воюва най-малко на два фронта. Външният е към страните от ЕС, които лекомислено пренебрегнаха огромните успехи, постигнати в борбата с корупцията по високите етажи, организираната престъпност и мафия икономиката. Заради което спряха чисти 220 млн. евро (не лева) финансиране. И поради което някои високопоставени държавни служители обидено се нацупиха. "Вътрешният фронт" е насочен както към "враговете с партиен билет" (несъгласни с водената политика и недоволни от оставянето на "крайно заподозрените" Петков и Овчаров на високи държавни и партийни постове), така също и към вечно шумящите ГЕРБери и различни други опозиционери. За справка: при всички войни всички страни са губещите.
Но икономическият климат в страната наистина навлиза в дълбока и студена зима. По линия на експорта вече е налице срив. Спадът във външното търсене вече повлича и спад във вътрешното търсене, което в комбинация със срива на цените на международните пазари и съответно на българските пазари води до омагьосан кръг: доходите на фирмите и съответно доходите на заетите лица намаляват, започват съкращения на работните места което води до нов спад на търсенето и цените ("капан на дефлацията"). Фирмите и гражданите започват да обслужват все по-трудно кредитите си, някои спират въобще да ги обслужват, банковите и другите финансови институции започват да изпадат в затруднения и намаляват своята ликвидност, за да привличат нови средства, вдигат до тавана лихвите по депозитите, започват да отпускат все по-трудно кредити и при изключително тежки условия и ... икономиката продължава да се свива.
Както и да бъде описвана ситуацията, тя е с многостранни проблеми, нерешими (от гледна точка на повечето от фирмите) проблеми, потенциални социални сътресения и множество "революционни" ситуации. Всъщност, най-ниските температури за икономиката ще настъпят най-вероятно именно след Нова година. Което означава, че това правителство ще трябва да потушава много и различни проблемни ситуации, а няма да може да прехвърли проблемите на следващите.
Уникален е обаче комфортът, който демонстрират на външен вид и управляващите ("да, ние можем" в духа на Барак Обама) и опозицията ("не, само ние знаем")! Но по всичко изглежда, нито едните вече могат без другите, нито пък опозицията е чела правилните учебници за кризисен икономически мениджмънт, просто понеже такива за сегашната уникална ситуация няма.
Какво да се прави ли? Световният опит през последните месеци се обогати съществено в посока на мисленето и правенето на ефективни антикризисни икономически политики. България обаче наистина закъсня с антикризисните си мерки, даже при правенето на кръгла маса по темата. От една страна, правителството (независимо дали ще се кръсти "ляво", "дясно" или "3 в 1"), притежава значими ресурси за влияние. Бюджетът остава основен инструмент, но и не само той. Въпреки критиките към него, една по-ясна инвестиционна програма, ориентирана към българските фирми, може да "дръпне" напред икономиката. Не само със строителството на пътища, но и чрез превръщането на държавата в още по-крупен потребител.
И здравеопазване, и образование, и инфраструктура, и МВР, и правосъдие просто "плачат" за инвестиции и развитие.
Най-значимите опасности обаче могат да дойдат от посока на финансовия сектор. Има ли сериозен икономист, който да е убеден например, че е възможно да се поддържат депозитни лихви в рамките на 9-10 на сто? Ако това е възможно в дългосрочен аспект, най-добре е фирмите да оставят капиталите си на тези банки. Другояче казано, изглежда, че е настъпил моментът от много по-суров контрол над финансовите институции, включително и чрез пускането на държавни представители в бордовете на някои от най-закъсващите. Нека и секунда не се забравя, че заразата на кризата тръгна точно от частните финансови организации, като се пренесе във всички сектори. И че за "оздравяването" заплащат точно гражданите (чрез данъците си), а не банки, застрахователни, здравни и пенсионни фондове, които предизвикаха заболяването.
Щрауси насред кризата.
Прочутите еврофондове също може да се тълкуват като спасителни сламки, стига да има кой да ги усвои. Теорията за "минималната държава", изповядвана и от това правителство - чрез непрекъснати съкращения в администрацията и поддържане на крайно ниски заплати, чрез "либерално отношение" към сенчестия бизнес, към икономическите мафии, сраснали се с държавните структури, показа, че всъщност е налице "недостатъчна държава". Който и да изсветли сенчестия бизнес и да ограничи черната икономика, ще подкрепи растежа поне с 5-10 на сто годишно. И ще "отпуши" замразяването и неусвояването на евросредствата.
В условията на най-големия спад може да се въведат ограничителни мерки за трудовата заетост - ограничаване заетостта на пенсионерите и на лицата, които работят по няколко трудови договора, преминаване към 4 или 3-дневна работна седмица, намаляване на работното време в рамките на един ден.
От друга страна, бизнесът също трябва да си подготви "спасителен пояс" за ледената вода. Нима е невъзможно ръководствата на по-големите предприятия да разработят антикризисни планове заедно с представителите на синдикатите?
От трета страна, гражданите също могат да си подготвят сами "меко кацане" в условията на кризата. Покупката на легендарните вече плазмени телевизори и автомобили, вземането на кредити за нови жилища трябва да се тълкува като крайно неразумно поне за 80 на сто от гражданите. Кризата е тук, тя вече е съдба. За пропадащите фирми тя е сигнал за отсъствие на стратегическо мислене; за финансовите илюзионисти - удобен момент за ловене на риба в мътна вода; за гражданите - оправдание за неуспехите им. За политиците - повод за подготовка на коледните и новогодишните празници.