Стела Стоянова

Напоследък младото поколение се превърна в нещо като тестер, на чиято глава чиновници, депутати и прочие овластени хора изпробват проектите си. Само дни след като правителството лансира промени в Закона за закрила на детето, които няма да проработят никъде другаде освен в чиновническото въображение, дойде втора изненада - да се затварят дискотеки, ако са допуснали в тях да влязат непълнолетни.

Знайно е колко ще се случи това, като се има предвид кои други хора се вихрят в същите заведения, където ходят и хлапетата. Как ще затвориш заведение, което е перманентен сборен пункт на знайни и незнайни родни елитки и елитчета от всякакъв вид? Ами то направо ще ги лишиш от цел в живота и ще ги докараш до екзистенциална криза. Знае ли чиновникът, участващ в хайката, кой ще го издуха утре от работа само с едно обаждане по телефона, задето му е затворил любимата кръчма? Не знае и точно затова хич и няма да смее да се набутва да проверява там, където никой не го е канил.
А след като мярката няма да проработи, защо изобщо я предлагаме? В България има достатъчно санкции, които са написани в законите и сега. Ако не действат, значи проблемът е другаде. И в момента в Закона за закрила на детето пише, че се налагат глоби на заведения, които сервират питиета на тийнейджъри, но пропищелите от тази санкция кръчмари са малко, ако изобщо ги има. Просто няма воля да бъдат наказвани, нито пък има кой да ги глобява. Институциите, които трябва да го правят, се оправдават с малкия щат и си прехвърлят отговорността едни на други. В същото време в кварталните градинки хлапетиите жулят до припадък евтини ментета и бира
без въобще да стигат до дискотеките, където ги чакат евентуалните проверители. При това много от тях се отдават на това занимание просто защото нямат друго. Няма къде да отидат.
Спортните площадки, където могат да поиграят вечер при нормално осветление, се броят на пръстите на едната ръка. Особено пък през зимата, където, за да идеш да поспортуваш в зала, трябва да си платиш. Физкултурните салони в много от школата отдавна са спрели дори и да сънуват ремонт. А там, където е ремонтирано, вратите хлопват най-късно към 17 часа, когато си тръгне учителят по физическо. Дискотеките ни са на такова мутросиликоново дередже, че безспорно не са място за тийнейджъри.
Но е логично все пак учениците да искат да танцуват, преди да са стигнали до пенсионна възраст, както вероятно очакват чиновниците. Може би не всички деца държат да се блъскат в задимени чалгатеки, където амфетките са повече от бонбонките "Тик-так", но никой не им осигурява друга възможност.
Просто праскаме рестрикция след рестрикция, докато станат толкова много, че човек спре да им обръща внимание. А ако хлапетата решат да ги спазват, единственото място, където могат да отидат, остава само интернет и анонимността на чата. Кого ще срещнат там, чиновниците не щат и да знаят. За тях е важно, че е спазен вечерният час, тийн попълненията са прогонени от дискотеките, а поредните популистки директиви са преизпълнени с 99,9 на сто.