Руслан ЙОРДАНОВ

"Кучетата си лаят, трамваят си върви", бодро припяваше до онзи ден БСП, а заедно с нея и цялата управляваща коалиция. Но - хоп, тресна звучната плесница от Брюксел, оценена на 220 млн. евро. И милата родна картинка се обърна с краката нагоре.

 Управниците явно бяха решили, че Европейският съюз е претръпнал на балканските ни тарикатлъци. В смисъл комисарите ни казват в прав текст къде бъркаме и какво да направим. Ние казваме "йес" и си правим каквото знаем. Този път номерът не мина. Не само защото Европейската комисия ни отряза достъпа до милионите по ФАР, а защото вече сме черната овца на ЕС. А правителството втори ден се изживява като прелъстено и изоставено.
И единственото му оправдание за конфуза е, че във времената, когато финансовата криза помита една след друга икономиките на страните от ЕС, България стои учудващо стабилно. В последните седмици Европейската централна банка наля 20 млрд. евро на Дания и 5 млрд. на Унгария. Отделно Брюксел одобри план от 200 млрд. евро за избавянето на "държавите на благоденствието" от Стария континент. Еврокомисията дори погази всичките си правила и разреши на страните членки да излеят милиарди в разклатените си банкови системи. В същото време България водеше титанична битка за правото да отпусне скромни субсидии на родните крави.
Еврокомисията ошамари звучно кабинета на Станишев и трудно могат да се пробутат оправдания, че сме се оказали заложници в предстоящата борба между леви и десни на изборите за Европейски парламент. Изпълнителната власт така и не успя да се натутка и да конструира звена, които могат да водят смислена комуникация с Брюксел, да въведат елементарни критерии за прозрачност и контрол върху проектите. Дори и незаинтересованата публика остана с мрачното впечатление, че източвалите европари и техните покровители в администрацията са недосегаеми. Непочтени са обаче и внушенията, че спирането на помощите е личен провал на Миглена Плугчиева. Вицепремиерът вложи цялата си титанична енергия, изкопа пътека до Брюксел и назад, впрегна чиновниците да работят по 14 часа дневно и въпреки всичките хвърлени усилия не успя. Ключова причина за тежката санкция е също безхабериетона съдии и прокуратури които все така са неспособни да разнищят големите далавери с европейски средства, както да разкрият и накажат всички останали престъпления. Жреците на Темида обаче едва ли ще си развалят рахатлъка, тъй като не подлежат на избори и не плащат данък "обществено мнение". На фона на институционалния цирк у нас съвсем трезво звучат крайните разсъждения на недоволни граждани от сорта: "По-добре е Европа да си прибере парите, отколкото и тях да откраднем".
Правителството има повод за дълги безсънни нощи. Над главата на Станишев виси заплахата да ни бъдат спрени всичките пари за магистрали - 1,3 млрд. евро. Отделно пораженията на икономическата криза, макар и закъснение, започват да се усеща у нас - банките намалиха кредитирането, борсовите индекси се сринаха, закъсаха цели сектори като химическата промишленост, строителството и металургията. Предвижданията са, че ни чака забавяне на икономическия растеж, нарастване на безработицата и отлив на чужди инвеститори. В тази тежка ситуация страната е лишена от немалък ресурс, който можеше да осигури глътка въздух.
Брюкселският шут съвсем естествено се превърна и в повод за бърз щурм на опозицията
Напоследък разроената десница свикна да атакува управляващите при публикуването на поредния доклад на комисията, като чете дословно пасажите, писани от строгите еврочиновници. Обвиненията на опозицията, че кабинетът тотално е изгубил доверието на Брюксел, вече не звучат абсурдно, а и имат конкретно потвърждение в цифри. Правителството е хванато в менгеме от всички страни - строгите настойници от Брюксел, завихрящата се икономическа депресия и изострянето на вътрешнополитическата битка. В последните шест месеца от мандата си Сергей Станишев ще трябва да полага ежедневни усилия, за да запази равновесие. Защото още един силен шамар от Брюксел ще изпрати тройната коалиция в нокаут.