За орязване на 13-ата коледна заплата и всички подобни празнични бонуси призова преди дни шефът на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Според него харченето на пари за възнаграждения ще влоши още повече положението на частни и държавни фирми и ще задълбочи финансовата и индустриална криза, която чука на вратата ни. Някои икономисти и хора от бизнеса обаче не са съвсем съгласни с катастрофичната прогноза и мерките срещу нея. За мнение по въпроса потърсихме бившия подуправител на БНБ и финансист Емил Хърсев и вицепрезидента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Емил Хърсев, финансист

Икономическата политика на една страна никога не може да се разглежда мярка по мярка, изолирани една от друга. Затова трябва да се знае какво искаме да постигнем с орязване на премии и 13-а заплата, а не просто да спестим там едни пари. Отделните компоненти на едно управление са свързани помежду си и взаимозависими. От тази гледна точка много зависи правителството каква поредна стъпка прави и какво иска да постигне с нея. Дали тя е свързана в програма и се очаква да даде реален резултат, или е нещо изолирано само по себе си. От гледна точка на досегашния модел на твърдо бюджетиране аз разбирам тезата за ограничаване на разходите за допълнителни възнаграждения. В условия на криза това означава държавата да бъде държана максимално настрана и
бюджетът да бъде максимално стегнат
Това е логиката, в която се вписва една такава мярка като ограничаване на заплащането, логиката от 1997 година досега за управление на държавния бюджет.
Що се отнася до фирмите, там нещата са, разбира се, абсолютно различни. Зависи от конкурентната среда, от условията на съответния сектор. В смисъл, че ние може да умираме в кризата, но ако при конкуренцията заплатите се покачват, то всеки един от нас е длъжен да вдига заплатите, ако не иска добрите му работници да отидат при противниковата фирма и въобще ако иска да си задържи хората
Всеки си знае за себе си, разбира се, но не бих посъветвал никой да прави икономии за сметка на работната заплата и допълнителните възнаграждения. В общ план обаче и с призиви, и без призиви аз мисля, че ръстът на доходите слабо ще намалее. Така се получава винаги при свиване производството и увеличаване на безработицата.
Зависи какво точно се преследва като икономическа политика. Кейнсианският модел, при който се търсят увеличаване на държавните разходи, означава зачеркване на всичко, което сме правили от 1997 г. насам, заплащане на огромна цена - някъде около половината от БВП на страната за една година. Защото трябва да се откажем от валутния борд, да минем на дефицитно финансиране, с една дума - да съсипем всичко, което в момента сме отгладували от 11 години досега и да минем на един кейнсиански социалистически модел на бюджетиране. Слава Богу, това досега не стана и аз не виждам никакъв шанс да се случи в бъдеще.