Стела Стоянова

Ако световната наука иска да се сдобие с челен опит в клонирането, нека се поучи от професионалните гилдии у нас. Начело на всяка от тях има по една Янка Такева - къде по-цветно, къде черно-бяло копие на учителската лидерка, която отдавна е забравила що е чин, но пък добре знае що е стачка.

Името Янка вече е диагноза и от нея боледува не един професионален лидер. Май същият вирус е на път да налегне Андрей Кехайов. Шефът на Българския лекарски съюз, за чиято легитимност има толкова версии, колкото преди време бяха БЗНС-тата, преди ден отново настоя докторите да стачкуват, защото преговорите със здравната каса за пореден път са в задънена улица. Лошото е, че всичко това вече сме го гледали и на черно-бяло, и на цветно кино. И лекарите, стачкуващи символично, но преглеждащи срещу несимволични суми. И обърканите пациенти, които се редят на опашка с номерца, все едно чакат за зелена карта, само за да се запишат за редови преглед при джипито си, защото по време на стачката то работи по два часа на ден. И указателните табелки "Приемаме само спешни случаи!". Както и фиаското на подобни стачки, от които обикновено печели само шепа медицински чиновници, за които клиничната пътека е безлимитен банкомат.
Самите доктори отдавна се умориха от стачните битки, които в крайна сметка стават бури не дори в чаша вода, а в напръстник. Защото те не им носят нищо - нито по-добри възможности да практикуват, нито разумни професионални решения, нито реална печалба. Единственото, което причиняват, е хаос, от който потърпевши в равна степен са доктори и пациенти.
По всичко това лекарските протести много приличат на учителските. Миналогодишната стачка на даскалите не донесе нищо друго освен унизителни финансови привилегии на редовите учители (и доста по-сериозни на техните лидери), но за сметка на това почти провали учебната година. От нея преподавателите не спечелиха уважение, пари, по-добро отношение. За сметка на това изведоха един випуск, подготвен пет за четири, но получил шестица на финала като компенсация, че са му загубили времето.
И ако пропуснатите знания на децата все пак може да се наваксат следващата година, играта със здравето на хората може да излезе доста по-солена на стачкуващите лекари. Защото там не можем да замажем очи и да напишем шестици на всички. Неоткритите и нелекувани навреме болести не са числото "пи", което учениците и да не го знаят, ще го научат догодина, а после също толкова бързо ще го забравят. Учениците може да учат от четири до шест, но пациентите трудно могат да бъдат убедени да боледуват само по два часа на ден когато няма стачка. Най-вече - нито едно разумно решение в здравеопазването не може да бъде взето под звуците на "Развод ми дай" и на какъвто там друг стачен фолклор решат да пускат протестиращите под прозорците на здравното министерство.
Друг е въпросът, че в момента изкуственият дефицит на направленията в лекарските кабинети много прилича на дефицита на портокали по времето на социализма. Няма, няма, пък като извадиш парите, веднага те питат "Какъв сорт искате?". Ходенето по клиничната пътека е като разходка в гората - тръгнеш ли по нея, поемаш си риска да те срещнат разбойници. И да ти заявят "Касата дава десет лева за труда на лекаря, пък ти доплати още сто за консумативите!".
Българинът вече се е примирил с тази порочна практика и дори с това, че му я пробутват за европейска. Няма обаче нищо европейско в стачка, която започва с неясни мотиви, трае неясно колко и завършва с неясни дори за участниците в нея споразумения. И в която единственото ясно нещо е, че някой си играе със здравето ти. Медиците вече очевидно също не искат това. А както са тръгнали напоследък да си купуват еднопосочни билети за Европа, у нас май скоро няма да останат доктори дори за лекуване. Камо ли за протести.