Константин Събчев

Няма ОЛАФ, няма МОЛАФ, да си гледа работата Европейският съюз - у нас борбата с корупцията ще продължи дотогава, докато последните двама българи ходят по красивата ни земя. Това е положението - който си мисли, че поне служителите на Висшия съдебен съвет не карат пияни, не блъскат хора и не бутат подкуп на катаджии, дълбоко се лъже.

 За справка - питайте Илиана Накова или немската туристка, блъсната от нея в Слънчев бряг. Може и полицаите, които нито се уплашили от размаханата от нея служебна карта, нито са прибрали нагло подхвърления им рушвет от дамата, дето дрегер не я лови.
Казано е, че рибата се вмирисва от главата. Случаят със сътрудника на ВСС Илияна Накова го доказва. И сочи, че държавата ни се е превърнала във вмирисана риба
Вярно, в България вече всеки е свикнал с мисълта, че с рушвет всичко става. Понякога си ги искат длъжностните лица, понякога ги предлагат самите граждани. Било за разрешително за строеж, било за откриване на капанче или сергия, било просто за да не те размотават със седмици за най-обикновен административен документ, издаването на който отнема пет минути.
Особено масова е тази практика по пътищата ни.
Хване те дрегерът, че имаш алкохол в кръвта, и се откупваш. Пито-платено. Или пък разчиташ на служебна карта - я от полицията, я от съда.
В резултат на това обаче стотици хора всяка година гинат в катастрофи, причинени от пияни водачи. Които знаят, че в повечето случаи може да се отърват с "почерпка".
Проблемът с безнаказаността обаче има и друга страна. Към пачката в джоба посягат "обикновените" хора. Иначе всеки нарушител, облечен с макар и мъничко власт, вади първо служебната карта. Все едно каква - депутатска или на горски стражар.
Синдромът "ще има падни-стани", въведен от ексдепутата Камен Влахов, след като паяк му бе отнесъл колата, всъщност е голям проблем в държавата. Защото истинското му име е безскрупулна наглост.
Наказанието не е за мен, аз съм недосегаем - това всъщност е тайното послание на служебната карта. Поне според онези нейни притежатели, които я ползват главно в извънработно време.
На стената на всяка съдебна зала и полицейски участък в Италия стои надписът: "Законът е един за всички". Не че и там няма корупция. Или че силните на деня не се разминават с ефективните присъди.
В цивилизования свят обаче поне стигат до съдебната зала - както и да излязат оттам, явно служебната карта не е всесилна и всеопрощаваща още преди да е поставен въпросът за вината.
Сигурно тогава, когато недосегаемите допуснат дори за миг, че бронята им може и да се пропука, стартира борбата с корупцията.
Затова най-хубавото в случая "Накова" не е това, че ще си понесе отговорността за пиянските номера зад волана и пред униформените след катастрофата. Най-хубавото е, че служебните карти ще си почиват заключени в службата, докато притежателите им отдъхват извън нея.
Да не забравяме само, че според споменатата вече поговорка рибата се вмирисва от главата, но я чистят откъм опашката. И още - ОЛАФ вече каза "аман" от престъпници цаци.