Любомир Старидолски

Открай време цяла България сърба попарата на шайка продажни готвачи. Тази истина предложи с малко по-дипломатичен език еврокомисар Меглена Кунева на читателите на авторитетния вестник "Файненшъл таймс".

В стремежа си да докаже, че България неправилно се пришива с понятия, производни на корупция, престъпност, кражба, Кунева изчисли, че заради 200 нарушители образът на честния българин се изкривява в огледалото на западняците до отражението на тъмен балкански субект По-неясен и плашещ от снимка на НЛО в нощното небе.
Изчисляването на корумпираните у нас обаче е толкова непосилна задача, колкото и преброяването на опасните китайски стоки, с които Кунева води неравна битка. Двете неща всъщност са навързани - опасните играчки не подлежат на изчисление, защото в математическата формула на родната корупция неизвестните величини са в пъти повече от известните. Прост пример - засечени отровни моливи трудно се изтеглят от пазара, когато техният брой е "N", магазините, където се предлагат - "Х", а във фирмената абревиатура на вносителя им неминуемо присъства "Y". Така че можем да приемем констатацията от 200 черни пиари на страната ни за точна, само ако се отнася до санитарния минимум участници в една добре смазана национална корупционна схема. Някъде толкова са ангажираните с развързването на стоката от един, максимум два контрабандни контейнера. Тук попадат митничарите, тия, които осигуряват политикономически съпорт на канала, дистрибутори и търговци. А те, щом веднъж са си платили където трябва, избягват да цакат на хазната с мотива, че иначе за тях нищо нямало да остане. Накрая бедният клиент, който няма пари да надзърне в мола, излиза най-корумпиран. Защото с левчето си генерира и подпира цялата корупционна практика
Разбираем е стремежът на Кунева като сънародник да измие образа на страната ни с рилска вода, но нарушаващите правилата са с нули в повече. Само милионерите ни възлизат на 200 хиляди, според уж независимите чужди оценки. Всички дават обширни интервюта, в които избягват оня въпрос за първия милион. Но това им е работата - да бягат по тъча на хиксовете, докато институциите отчаяно вдигат байрака подир предния, решил да отбележи гол от засада. Правят го по цял свят при това най-предприемчивите. У нас обаче трупането на милиони от засада се е превърнало в част от играта. Тук действат рационални правила със сложно ирационално приложение. Самосезирането на прокуратурата зацикля не на въпроса "Виновен ли е?", а на "Кой стои зад него?" И мистерията трае, докато системата сдъвка престъплението до библейски грях, за който се полага само дърпане на уши. То се изразява в повтарянето до припадък на неморалния акт, докато бузите на нарушителя се зачервят като след кютек в затвора. В този параграф 22 се изгуби източването на столичната "Топлофикация", така ще се размият и далаверите в "Софийски имоти", докато ченгетата спорят къде са хванали шефа им - на влизане или на излизане от страната. Ние излязохме най-миролюбивата европейска цивилизация, която наказва престъплението само с помощта на общественото порицание. Другите методи са за варварите. Ония със закърнелите срамни жлези, изповядващи житейската философия "кръв повръщам, пари не връщам". Това всъщност би обяснило непонятния за западняците феномен, че хванатият в крачка българин
се изпъчва по-гордо от "Джони Уокър" оставката за него става кръвна обида, а за връщане на пари говори в трeто лице и в някой друг живот. Така в крайна сметка уволнени шефове на митници се изкарват жертви на системата, доячите на еврофондове - жертви на Европа, и всички дружно дават институциите на съд. То, както сме я подкарали, скоро черните овци ще предадат на трибунала в Хага и св. Георги като 201-вия ни престъпник. Заради курбанен геноцид срещу вида им.