Пекин
Йордан Палазов
пратеник на "Стандарт"

Каквато държавата, такъв и спортът. Месец след свирепия доклад, с който ЕС ни удари през ръцете, нашите олимпийци регистрираха най-трагичното представяне на България на Игрите, откакто се помним.

Не броим олимпиадите преди Втората световна война и първата, на която участвахме след това - в Хелзинки през 1952 г. Все пак сега не сме в следвоенно положение въпреки че резултатите показват друго. Взехме едва пет медала - титла на Руми Нейкова в гребането, сребро на Станка Златева и още три бронза на борците Явор Янакиев, Радослав Великов и Кирил Терзиев. И разделихме 41-ото място с ... Индонезия.
Спортистите нямат никаква вина, дори напротив. Те са абсолютни наивници, щом все още се борят, за да защитят националната чест. Наивниците обаче намаляват от ден на ден, защото държавата не прави нищо, за да им осигури нормални условия за подготовка. Нормални на фона на китайската действителност звучи леко параноично, но не може двукратният олимпийски шампион в стрелбата Таню Киряков да тренира на импровизирано стрелбище в апартамента си. И ние да искаме медали от него. А достойните за отличия останаха колкото да ги броим на пръсти, повечето при това вече минават за ветерани. Не може да разчитаме все на едни и същи - Таню, Мария Гроздева, Руми Нейкова, Данчо Йовчев, щангите и борбата.
Точно 20 години след Сеул ударихме дъното. Тогава бяхме 7-ми в класирането по медали с 10 златни и общо 35 отличия. Малко като научна фантастика ни звучат тези цифри към днешна дата. Трагедията в нашия спорт лъсна в Пекин. Някои си мислят, че като извадят парите за олимпийска подготовка, и готово. Пълна глупост. Хората, от които чакаме медали, се чувстват като първия човек, стъпил на Луната, когато отидат на олимпиада. В Пекин залите са от друга планета а в България от години дъвчат едно и също - мъчат се да вдигнат една заличка за всички спортове. През Великата китайска стена се видя колко сме жалки и малки. Малки като хора. За парцела дори не могат да се разберат, зала ще строят. Ако до година-две не направим нищо, на следващата олимпиада в Лондон камбаната на прочутата часовникова кула Биг Бен ще бие за нашето ритуално погребение.
Единственото хубаво нещо, което се случи напоследък, е решението на олимпийските ни медалисти да се дават доживотни пенсии. Другото е волейболът, който събира мало и голямо пред телевизора. И пак типично по български, точно там се издънихме. Направо се прочухме с историите за тестостерон и караници в отбора. Чистка трябва навсякъде и шут на старите чиновници. Само младите могат да вдигнат спорта, защото се иска яко бачкане и ново мислене.