Димитър Божанов

Мислите си, че ако пътувате с влака, ще избегнете задръстванията и ще стигнете по-бързо до морето? Грешка! БДЖ имат толкова проблеми с инфраструктурата и машините си, че ще е най-добре за психическото и физическото ви здраве просто да избегнете услугите им.

 Особено в жегите.
Закъсненията на родните тренове са, меко казано, убийствени. Само преди ден драма споходи пътниците в "експреса" от Бургас до София, сред които по стечение на обстоятелствата беше и моя милост. След няколко необясними изчаквания по малките гари след Бургас, т. нар. ускорен влак ненадейно спря на село Кермен. Намира се на няколко километра от Ямбол. След повече от половин час необяснимо чакане се появи раздразнената кондукторка. "Без повече излишни въпроси, ще ви кажем само, че има проблем по линията. Няма как да тръгнем, преди да го оправят. Ще отнеме толкова време, колкото е необходимо", тросна се служителката. "На гарата има вода, има и магазини", добави лаконично тя.
Какъв е проблемът, какъв е рискът да продължим по проблемната линия, какво да правят хората, които чакат връзки с други автобуси или влакове в Пловдив и София, не стана ясно. При това положение дискомфортът от мнимия климатик в трена стрела, който до Ямбол измъчи зверски всичко живо от жега, не изглеждаше като голям проблем за чакащите.
Притеснени пътници веднага награбиха телефоните. След повече от час и половина престой от гара Пловдив все още убедено отговаряха, че влакът пристига по разписание. Тръгна слух, че напред по линията е дерайлирал друг влак. Следващата версия беше, че имало свлачище. Оказа се, че жегата е прецакала релсите. Някакъв локомотив заседнал и трябвало да дойде специална машина да го изтегли от изкривената линия.
Както и да е. Проблемът беше отстранен три часа по-късно. Не стана ясно дали е достатъчно безопасно влакът ни да продължи пътя си по рисковото трасе, докато влачи след себе си 10 вагона с пътници. Така или иначе композицията мина оттам с около 20 км/ч. Пътниците пък коментираха, че след безкрайното чакане сме влезли в ролята на опитни зайчета.
При тази ситуация логичната развръзка беше да се заобиколи трасето или пътниците да се извозят с автобуси до безопасно място. От самото начало беше ясно, че това няма как да стане. От цялата история най-доволни бяха магазинерът и лелката от сладкарницата в село Кермен - направиха оборот за цяла година.
В същото време на гара Пловдив няколко влака изчакваха експреса до 23,30 (трябваше да е по разписание в 20,00). Бог знае още колко композиции из цялата страна са пострадали заради разтопените линии. От какво ли ги правят тия релси, за Бога?! А как ли ги поддържат? Страх ме е да се замисля. Дали имат датчици, които да сигнализират за повреди, или чакат някой влак да заседне или да се обърне, та да изпратят екип?
На следващата сутрин моя милост отново се довери на БДЖ. Поех с бързия влак от Пловдив към София. Уви, 15 минути след като бях заел мястото си, установих, че по ръцете ми има машинно масло! Секунда след това забелязах, че и новият ми ленен панталон е пострадал. Причината се криеше в седалката. Ръбът й по някаква причина беше оклепан с черната мазнотия. А аз се бунтувах, че нямало салфетки в тоалетните.
Изглежда, в летния сезон е много по-безопасно да се метнете на колата и да хванете магистралата. Напливът от летовници ще ви принуди да карате с умерена и безопасна скорост. Ще избегнете седалката ви да смърди на машинно масло, прозорците ви да не се отварят, климатикът ви да не работи, да се къпете в собствената си пот, да ви мирише на манджа, да душите босите крака на лелката срещу вас, решила да си създаде комфорт, тричасовото чакане на безлюдна гара насред нищото и още куп несгоди, които БДЖ не може да ви спести.