Премиерът Сергей Станишев, водач на неформалната управленска тройна коалиция, сподели, че е много разочарован и дори шокиран от предстоящата "велика септемврийска революция", замисляна не много секретно от ГЕРБ, СДС и ДСБ.

Доц. Боян Дуранкев

Премиерът Сергей Станишев, водач на неформалната управленска тройна коалиция, сподели, че е много разочарован и дори шокиран от предстоящата "велика септемврийска революция", замисляна не много секретно от ГЕРБ, СДС и ДСБ. Новата и доста формална тройна коалиция на опозицията, при това без яркия блясък на острието "Атака", ще стартира подписка и дебати в знак на протест срещу настоящото управление на страната именно по време на двата национални празника през септември. И управляващите, и опозицията обаче добре съзнават, че по време на национални празници революции се творят на празничните маси, а не на все още жежките площади. Затова премиерът наистина може да е шокиран именно не от предстоящата "революция", а от крайно неудачно подбраните дни за нейното осъществяване. Очевидно опозицията нито знае кога да избере момента за обяздване на недоволството от странното (като действие и бездействие) управление, нито пък има социален и идеен ресурс да го осъществи. Отдавна са отминали времената, когато натовареното с огромни надежди СДС можеше да събере почти 1 млн. души за своите прояви. Сегашната опозиционна (при това също тройна!) коалиция вероятно ще отчете като огромен успех, ако успее да докара добре организирани (и надлежно стимулирани) около 10 000 души, които на една-две от частните телевизии ще се привидят с една нула повече.
Никой сериозен анализатор не вярва, че именно разединените десни ще имат сили и способност да обединят гневните и отчаяни "мравки", пострадали от прехода, които са изпаднали в тих ужас по повод ставащото у нас. Откъдето и да бъде погледнато, оценките са едни и същи. От една страна, и тримата лидери на десните партии са сред "напечелилите се" през загадъчния и доста нечистоплътен преход към нещо като особени български форми на пазарна икономика и словесна демокрация. И Борисов, и Костов, и Юруков са емблеми на преуспели съвременни новобогаташи, които едва ли кроят леви планове за социална справедливост и относително равни доходи и блага. Това да не е Швеция, простете (не става дума за шведска тройка, а за шведска форма на капитализъм и демокрация)? От друга страна, "спойката" на новата тройка, по всичко изглежда, е предизвикана повече от хроничната им ненавист към онези, които сега се облажват на държавната трапеза, отколкото от някакви идеи за народно добруване и "благоденствие за всички". Освен тактическите твърдения, че "сега се краде ужасно много" и че "управляващите са некадърни да управляват еврофондовете", комай никаква друга светла идея не съществува, която да ги превърне в стратегически партньори. Може би освен страха някои от тях да не останат извън следващия парламент. Още повече че именно капиталистическите социалисти, етнолиберали и царисти проведоха и провеждат крайнодесни реформи, с което изядоха хляба на други десни текстописци и "западно ориентирани" идеолози. От трета страна, призивите на новата десница са насочени към едно определено разпръснато икономическо малцинство предпочитащо Хаваите пред Равда и джиповете пред трамваите. А това елегантно облечено малцинство нито е привикнало да лежи по прашните площади, нито е тренирано да се въздържа набожно от парични и други взятки. Има ли десен лидер, който да не знае тази дреболия? Накрая, българските граждани, които имат значение само в един ден веднъж на всеки четири години, а иначе са без никаква реална политическа стойност за своите "водачи", са с твърде сериозни основания да не повярват на по-стари и по-пресни месии и пророци, вярвайки единствено на своя печален опит и безпогрешна интуиция. С други думи, опозицията е с доста сочни апетити към властта, но пък засега е вяла, беззъба и (за съжаление) банално скучна.
А в същото време ситуацията остава наистина революционна. Лидерите на управляващата коалиция, които отлично удовлетворяваха прищевките на най-заможните слоеве с рязко намаляване на данъчната и осигурителната тежест, но които също се числят към най-богатите хора в страната, знаят как да се възползват като за последно от ситуацията.
Нашите мъдри държавници, вместо да се опълчат срещу тоталната разпродажба на последния останал обществен капитал, като назначават чрез конкурси можещи мениджъри, накрая изваждат всичко на щанда за разпродажба. Рушветизация чрез приватизация, приватизация с рушветизация, както и да бъде погледнато. Мирише и от автомагистрала "Тракия", и от "Булгартабак", и от предстоящото повишение на здравноосигурителната вноска, за да се напечелят точно определени частни конкуренти на НЗОК, и от източването на еврофондовете. Има ли някъде, откъдето да не мирише на едра корупция? Има ли някой държавник, който след "подозрения" във взятничество да не е останал на важен партиен пост или пък да не е пратен посланик в чужбина? И трябваше ли българските граждани точно от Брюксел (а не от нашите МВР и ДАНС) да научават срамните новини за корупцията, за "спонсорите", за тесните връзки на организираната престъпност и свързаните с нея "политици"?
Или пък, от друга страна, нима сегашното държавно управление не е икономически свързано с непрекъснатото "либерализиране на ценообразуването", което енергийните, електрическите, топлинните и водните абсолютни частни монополисти (създавани и по време на управлението на части от сегашната опозиция) възприемат само в посока на ценови рекет за потребителите? Нима всяка година не се вдигат неконтролирано и рязко застрахователните тарифи? Нима прочутата комисия за "регулиране", освен да разреши повишение, е поискала поне веднъж намаление на цените на дребно, за което има основания? Нима някой контролира маржа на печалбата между цените на едро на доставчиците и цените на дребно за потребителите при хранителните и другите стоки за масова консумация? Нима някой знае от какво се правят млякото, сиренето и кашкавалът, с какво се пълнят колбасите, с какъв цимент се изграждат бързите постройки? Факт е, че държавата е абдикирала отвсякъде освен от корупционните проценти и публичните микрофони.
Казано синтезирано за ценността на българското държавно управление: като количествени измерения на възможностите за добър живот (лични доходи и брутен продукт на човек от населението) България е далече от евростандартите и добрите практики в еталонните страни - на три-четири десетилетия; като качество на живот (спокойствие, сигурност в утрешния ден, образование, здраве, култура) обикновеният българин е по-зле даже от "лошите" времена и е назад с две-три поколения; като държавен потенциал за справяне с проблемите България е сравнително на нивото на САЩ, но от времената на едрите гангстери и обслужващите ги политици.
Колкото и странно да звучи, но все пак е достатъчно точно да се каже, че сегашното дясно и свързано с организираната престъпност държавно управление може да бъде атакувано фронтално и силово само отляво, но вляво от центъра в България не стои никой и никоя политическа сила. Всички се надпреварват кой ще се натика най-тясно в десния ъгъл. Едно друго дясно управление обаче наистина може само да намали (или да увеличи!) влиянието на организираната едра престъпност.
По времето на Ленин управляващите вече не са могли да управляват поновому, а управляваните не са желаели да бъдат управлявани постарому. Тази ситуация октомврийският вожд е нарекъл "революционна" и я е използвал със сили от крайното ляво. Днес, по времето на "европейска" България, управляващите не могат да управляват поновому (даже да си сменят през ден министрите и съветниците), а управляваните средни и дребни хорица не желаят да бъдат управлявани постарому. Разликата е, че нелегитимното и доста неумело сегашно дясно управление се крепи върху буквата на закона, а атакуващите го опозиционери са от още по-крайно дясното. Тази ситуация не може да се определи като "предреволюционна", а като "предкоалиционна".
Въпросът е кои ще бъдат най-лесно прехвърляемите членове от сегашното управление към бъдещото. Според тълкуватели на Нострадамус от нашата страна това са остатъците на линеещото НДСВ. Опонират им пророци от сектата "Ахмед от последния ден", според които това са може би части от ДПС (даже без Доган). Социални богомили от плажа на "Св. Константин и Елена" пък са получили видение, че БСП се разцепва на две, като в по-едрата му част цъфват макове до гербери, а в по-дребната освирепели парии хващат сърпа и чука в готовност за атака. Най-невероятното от всички пророчества, приписвано на тайнствени монаси, близки до Президентството е, че нищо особено няма да се случи до есента на 2009 г. Когато също нямало да се случи нищо особено.