Стела Стоянова

Когато следващия път в България се издава синонимен речник, срещу думата "стачка" вероятно ще бъде написано "Янка".

Войводката на българското учителство Янка Такева за пореден път се опита да закове гвоздей в ковчега на една още незапочнала учебна година, лансирайки идеята за нов даскалски протест. Дали
камерите от миналата стачна есен й дойдоха малко или дивидентите от един протест точно в година преди избори й се видят в повече, но вчера профсъюзната лидерка за кой ли път заяви, че преподавателското съсловие отново ще се стяга не за първи звънец, а за протест. Това, ако просветното министерство не преведе обещаните пари за увеличаване издръжката на един ученик. Проблемът е, че до момента министерството нито с дума, нито със знак е показало, че смята да не преведе парите. Нещо повече, министър Вълчев лично декларира, че сумите ще бъдат увеличени и дадени в срок. Никъде поне засега не се мярка призракът на фалиращи училища заради липсата на тези пари, както Такева вещае. Вярно, до фалити може да се стигне, но то ще е от друго. От липсата на мениджърски умения на директорите на чиито глави министерството стовари така наречените делегирани бюджети на школата - които хем са малки, хем шефовете не умеят да ги управляват. От факта, че идващите сега в гимназия випуски са все по-малки, тъй като са деца на най-гладните и бедни времена в България в последните 50 години. Заради това ще се закриват училища и паралелки и преподаватели ще остават без работа, а не заради злата воля на МОН. И госпожа Такева не може да не го е знаела, когато миналата година подписваше със същото това министерство споразумение, че съкращения няма да има. Още тогава бе сигурно, че много от подопечните на госпожа Янка, които изживяваха закъснялата си Пражка пролет под прозорците на МОН, само след година ще се молят поне за половин норматив, за да не бъдат изцяло съкратени от работа. Нищо не пречеше още тогава да се изчисли колко ще бъдат закритите училища, в които са останали десет деца и петима учители. Само че на никой не му стискаше да го направи. Вместо това тогава същата тази госпожа подтикваше колегите си да стачкуват за заплата "минимум хилядарка". Без да им обясни, че ако заплатите на някои станат 1000 лева, това ще бъде платено със съкращенията на част от останалите. И също тя заедно с останалите синдикалисти подписа накрая споразумение с МОН, в което цифрата 1000 може би се е споменавала само като годишна издръжка на един ученик, но не и като вариант на преподавателска заплата.
Та въпросът е дали и тази година някой от учителите ще се върже на тези призиви. След като над фиша на заплатата му още витае призракът на стачните обещания от миналата година, но, уви, не спира там. След като едномесечната стачка после коства на всички едногодишно хабене на нерви, съкратени ваканции и уроци скорострелно и некачествено преподаване точно преди матурите.
Дали и тази година, когато предстоят изпити, сходни на зрелостния в ХII клас, да се въведат за всички ученици, преподавателите ще повярват, че Такева може да реши проблемите им с няколко шествия пред сградата на министерството. И че въобще тези синдикати могат да решат проблемите им.
Миналата година стачката започна като горд протест на гражданското съзнание на учителите и завърши в безпътица и омерзение от капитулантското поведение на профсъюзните лидери. Които едва ли могат да решат други проблеми освен своите собствени. Въпросът е дали и тази година ще има кой да им повярва.