50 245 българи останаха на улицата през януари и вече са регистрирани на пазара на труда, отчете Агенцията по заетостта. Безработицата в България достигна пиковите 11,1 на сто, като половината от хората са съкратени от частния сектор. Трябва ли да ни плаши януарският скок, какви са причините за него и вижда ли се светлина в тунела, "Стандарт" попита шефовете на две от най-големите HR компании у нас - Светлозар Петров от "Джоб тайгър" и Георги Георгиев от "Адеко".

Увеличеният брой на безработните през януари, който отчита Агенцията по заетостта, в никакъв случай не е повод за паника. Всяка година през този месец има лек скок на безработицата, който се дължи преди всичко на спирането на много от сезонната работа. Доста от хората са били ангажирани с различни видове промоции, рекламна дейност по празниците, която секва веднага след Нова година. Ако погледнем статистиките за няколко години назад, ще видим, че винаги от ноември нататък започва тенденцията на леко увеличение на безработицата, която достига пика си през януари. След това спада и около март отново се установява на нормалните си нива. Тогава идва времето на бири, сладоледи и други сезонни продукти. И този 1% от хората, които са останали без работа, отново намира ангажименти. В туризма през януари също има спад и се освобождават хора, което се отразява в някаква степен на увеличения брой незаети хора. Но много от фирмите предпочитат да задържат добрите служители на работа, дори и ангажиментите да са намалели, за да ги запазят.
Що се отнася до съкратените в индустрията, бих казал, че това вероятно се дължи на спада на поръчки от Европейския съюз. От една страна, общата несигурност в европейската икономика пречи на чужденците да развържат кесиите и да пазаруват повече, така че заявките дори от по-стабилните страни на Стария континент спадат. Има и втори елемент, който е свързан с цикличността при тези поръчки. Ако произвеждате бойлери например, те имат пик през определен сезон, за колите важи същото, въобще за всички артикули си има време. Така че може би не говорим за трайно освободени работници, а за такива, които пак ще бъдат наети, когато има съответните поръчки. Според мен вече можем да започнем да говорим за излизане от кризата, особено ако положението в Гърция и Испания най-сетне бъде овладяно. Но това е въпрос на политическо решение, което ние само можем да чакаме, но не сме в състояние да му повлияем по никакъв начин.
Убеден съм обаче, че когато решението за Гърция бъде прието, то ще се отрази положително и на нашата икономика, защото ще създаде едно по-силно чувство за сигурност. Смятам, че през второто и третото тримесечие вече могат да се очакват някакви положителни движения в икономиката ни, макар че е трудно да прогнозирам в кои сектори. Със сигурност обаче в момента са две сферите, за които криза на практика почти не е имало. В момента те имат проблем с недостиг на кадри, а не с дефицит на работни места. Става дума за ИТ сектора и колцентровете, където има много свободни работни места, именно защото не могат да бъдат открити и назначени хора с подходящите умения. В момента все повече страни от Европа, Америка и от Азия изнасят дейности на нашия пазар. Същото става и в ИТ сектора - там аутсорсингът също е засилен в последно време. Въпросът е да бъдат обучени навреме качествени кадри, за да може тази тенденция да продължи.