Битката за тайните картончета на висшия клир на православната ни църква и въобще на духовните архипастири в България приключи. Комисията по досиетата удържа на обещанието си да приключи проверката през първия месец на 2012 г. И да направи публично достояние принадлежността на някои владици към тайните служби на тоталитарния режим.
Битката против това решение бе наистина дълга и упорита. Достойна за аскерите на Сюлейман паша при Шипка или за армията на фелдмаршал Паулус при Сталинград. Но завърши по същия начин.
Какви ли не нападателни и отбранителни прийоми не използваха архиереите на БПЦ, за да не излязат на бял свят въпросните досиета! То не бяха правни евкилибристики с конституцията и Закона за вероизповеданията, то не бяха комитети от загрижени за църквата интелектуалци. Или димни завеси от рода на проблема със сурогатното майчинство и бебета ин витро, които да отклонят общественото внимание в друга посока. Но както е казано и в писанието: "Няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае; затова, което сте казали в тъмното, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите." (Лук.12:2-3)
Знаем вече кой и пред кого какво е казвал "на ухо". Не звучи особено лицеприятно - владиците са били "шестаци" - хора, които
са топили събратята си пред режима Явно затова въпросът бе добил такова съдбовно значение за тях. И направиха всичко възможно да избегнат или поне да отложат неизбежното. А то че бе неизбежно, неизбежно е - така го изисква законът. И тук е мястото да кажем, че самата Комисия по досиетата дълго прояви разбиране за деликатността на случая. И бави топката, колкото бе възможно.
Разкритите данни от личните дела на владиците едва ли изненадват някого. Освен, разбира се, тези, които в продължение на повече от две десетилетия титулуваха Негово светейшество "полковник".
Тоталитарната власт затова се нарича такава - защото подлага всичко на тотален контрол. След като дори в свръхкатолическата антикомунистическа и русофобска Полша се оказа, че има епископи - агенти на тяхната ДС, какво остава за БПЦ, която е поместна църква, т.е. напълно зависима от държавата? Самите църковни отци са измислили още в далечния VIII век, по време на иконоборческите гонения във Византия, понятието "икономия". Което означава, че в името на собственото си оцеляване може да се правят - "по крайно снизхождение" - компромиси с каноните.
Разкриването на досиетата навярно ще даде храна за известни брожения сред миряните, подклаждани тук-там от недоволни от владиците си свещеници. Ще се разгорят с нова сила и интригите на тема кой е най-достоен за бъдещ патриарх. Не че броим дните на дядо Максим, но в църквата винаги мислят с един ход напред.
По-важно е другото - че излязлата най-сетне на бял сват истина ще направи засегнатите личности свободни, както е казано и в Евангелието. Законът няма лустрационен характер. Как ще постъпи всеки от тях, е въпрос на лична съвест. Няма нужда от оправдания, а от покаяния. Богу по е мил разкаялият се грешник, отколкото несъгрешилият праведник.
Така че в крайна сметка разкриването на досиета ще има оздравителен ефект върху църквата ни, а и върху другите вероизповедания, където също гъмжи от агенти.