Да си свиня е карма. А кармата на някои свине е да живеят в кочини, да делят тесни пространства със събратята си и да бъдат пренасяни курбан за Коледа, рожден ден или проста семейна вечеря. Има и други прасета. Те по рождение са хора, но по душа са си живи свине, да ме прощават прасетата. Но не се сещам как по друг начин да нарека индивиди, които смятат, че светът е създаден с единствената цел да се върти за тях. И че всичко им е разрешено поради някакво извратено схващане, че са богопомазани, само защото са се родили хора. Но за да си човек, ДНК-то хич не стига. Човек е звание, което трябва да се извоюва. Нещо като адмирал в армията на живите твари. За да го заслужиш, е нужно съвсем елементарно нещо - да знаеш, че ти не си център на Вселената и че всяко нещо на този свят е също толкова важно, колкото и ти самият. Та ако ти искаш да имаш климатик и душ, защо прасето да не иска? Ако ти искаш да имаш играчки, защо то да не иска? Ако искаш да имаш собствено пространство, защо прасето, кокошката, козата, овцата или кравата да не искат същото? Защото така или иначе си ги осъдил на смърт? И тук идва кармичната разлика - животните нямат собствена воля. Ако имаха, едва ли щяха да изберат да живеят във ферми и да бъдат угоявани до смърт. За разлика от тях повечето хора, които живеят в кочини, го правят, защото така искат, харесва им или поне не им пречи. Затова здрави и прави мъже ровят по сметищата за прехрана или протягат ръка за просия. Така са решили и не искат да правят друго. Защо да хвърляш усилия да ги спасяваш, като на тях така им е добре? Има, разбира се, хора, които по една или друга причина също нямат право на собствена воля или имат далеч по-малки възможности за избор от другите. Но за тях трябва да се грижат останалите хора - това е уредено от законите - морални, национални, общоевропейски. Същите закони трябва да действат и за животните. Хищници сме по рождение и затова да се заклеймява яденето на месо, дори и свинско, би било глупаво. Но само хората убиват и мъчат за удоволствие. Човеците не правят така!