Два свята - единият е излишен. Човек може да се озадачи и леко да се озлоби, като разбере, че Европа ни дава указания как да гледаме прасета. Трябвало да има климатик и душ в кочината. Определено това ще създаде проблеми на изток от Брюксел.
За какво е всичко това по време на криза? Има две предположения - че европейците се грижат за правата на прасетата или че искат месото им да е все по-вкусно и по-щастливо, защото ще се добива от щастливи прасета. Ако всячески сме решили да се борим за правата на прасетата, един ден трябва да се досетите, примерно, че свинете майки през дългия си неколкогодишен живот въобще не виждат нерез. Което е смущаващо, ако ще сме последователни борци за правата на прасетата. Правото на секс при свинете майки може да се обсъди тепърва и Еврокомисията трябва да вземе навременни мерки.
Второто предположение е още по-цинично - за да са по-вкусни прасетата, дайте им климатик. Както казват на изток от Европейския съюз, аз, ако имах климатик, щях да се оженя нямаше да го хвърлям на прасетата. Цинизмът на по-вкусното месо от щастливи прасета и по-хубавите яйца от свободни кокошки е софистициран израз на това накъде върви светът. Побърква се. Попитайте едно прасе дали иска душ - ако ви каже "да", нека да сме по-европейци и от Меркел.
Някои постулати на Евросъюза (който у нас все още е мечта) са дълбоко объркващи и силно си приличат с мерките, които взимаше преди десетилетия комунистическият режим под наслов "в името на човека!". Но дори и комунистическите лозунги не стигаха до такива безумия като това - прасетата да имат душ и играчки. Освен това ние, българите, вече имаме сериозен семиотичен проблем. Понятието "кочина" е изключително удобно и образно. При положение че повечето българи имат баня с формата на ковчег и тоалетните им са навънка, то ние тогава, питаме се, на кое точно ще викаме "кочина", ако прасетата живеят по-удобно от нас самите. Проблемът е културен - "кочина" е нещо, в което живее прасе и няма нужда от душ. Ако кочините станат по-чисти от тоалетните на източните хора, то понятието ще се изгуби. А уж щяхме да пазим многообразието на езиците и културите.
Българите се бориха да опазят ракията си при влизането в ЕС. Сега обаче ще се разбере уловката - няма да може да гледате прасета, байчовци. Защо? Защото не е хуманно. Как хуманното, като понятие, трябва да се отнася до прасешкото - ние това не знаем, а и не искаме да разберем, защото сме гладни и свинското е скъпо. Именно - оплакваме се планетарно, че цените на храните растат, а всячески ги оскъпяваме. Ай сиктир. Това е шизофренен хуманизъм.
Хората, които се борят за правата на прасето, трябва да отидат до сметището на Харманли, където вчера табуни цигани, граждани на ЕС, ровеха в боклука с фамилиите си, защото някой беше изхвърлил тонове смачкани консерви от наводнените магазини в село Бисер. Идете и вижте кое е дневен ред на обществото в мегадържавата. Просто не слагайте каруцата пред коня и прасето пред човека.