Изминалата седмица бе под знака на тежката зима и минусовите температури. На места кметовете се справиха добре, другаде снегът пак ги изненада. Но смятам, че едно събитие се оказа малко встрани от дневния ред на медии, анализатори и въобще на обществото у нас.
На 1 февруари отбелязахме тъжен помен. 67 години от зверското убийство на тогавашната българска интелигенция. На тази дата през 1945 г. се изпълниха присъдите, произнесени от самопровъзгласилия се "Народен съд", доминиран от комунистическите сатрапи. Загинаха регенти, министри, депутати, журналисти. 147 българи паднаха жертва на светлия комунистически идеал, наложен ни с мръсен съветски ботуш. Само ще ви припомня, че прочутият "Нюрнбергски трибунал" осъжда на смърт 12 нацисти, а в България червените обвинители издават над 2700 смъртни присъди. И днес тази трагична годишнина се споменава мимоходом - половин минутка в централните емисии и толкова. Обаче на 9 май и 9 септември е друго. Гледаме митинги, шествия, помпозни демонстрации. Паметникът на вдигналия оръжие окупатор е отрупан с венци, а млади и усмихнати репортерки вземат интервюта от героично оцелелите (от ядене на кашкавал) през кървавия монархофашистки режим. Нали така ни обучаваха маркс-ленинците в университета едно време. Същите тези днес са експерти по пазарна икономика и борсови операции, но това е друга тема. Добре, че новоизбраният президент Росен Плевнелиев посети мемориала, та да чуем нещичко за кървавата годишнина. Между другото, да помните д-р Желев и Петър Стоянов да са отбелязвали този ден, когато заемаха най-високия по конституция пост в републиката? И не защото са нямали желание - напротив. Познавам лично и двамата - достойни българи и политици от много високо ниво. Червената конюнктура не позволяваше. Аха някой да надигне глас - и веднага знайни и незнайни шумкарски наследници по стар техен обичай лепваха етикети - фашист, главорез, екстремист. Същите тези по едно време запяха друга песен. Не трябва да си говорим за историята, защото така разделяме нацията. Пълна щуротия. Ако беше така, във френските учебници нямаше да пише и думичка за Робеспиер, Дантон и Луи XVI. А испанците щяха да се правят, че Франко не съществува. Да, ама не. Цивилизованите народи прилежно изучават своята история, защото човек, ако знае откъде идва, знае и накъде отива. Опитите на заинтересованите лица да неглижират миналото, да хвърлят парещите въглени в кошчето за боклук са безсмислени и смешни. То трябва да се обясни и разкаже. Защото незагасналите въглени водят до тежки последствия. Нека бъдем мъдри днес, за да не подпалим пожар утре. Няма как да не се съгласим с президента Плевнелиев: "Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим в старите рани, истините за комунистическия режим са живи с нашите спомени, спомените на нашите родители, спомените на обществото." Така, както са живи спомените за нацистките зверства в окупираните територии. Затова и в чешкия парламент приеха "Пражката декларация", която приравняваше престъпленията на комунизма и нацизма. Но тогава правителството на Станишев си направи оглушки. А уж автентичните десни?   През 2004 година моите колеги от 39-ото народно събрание - Мирослав Севлиевски и Ахмед Юсеин, внесоха закон, с който се създаде възможност да се коригира неравностойното социално положение на лицата, репресирани по политически, етнически или религиозни причини. Тогава се въведоха добавки към пенсиите на репресираните лица в зависимост от периода на изтърпяване на наказанието и вида на наказанието (аз не се доредих до вносителите, за да не кажат, че съм заинтересован да си уредя пенсия като репресиран). Общо взето, тук важи старата максима - "По делата ще ги познаете". Едно е да се правиш на антикомунист, като дойдат избори, друго - да го докажеш.
Зверски убитите от комунистите заслужават много повече от президентска реч и гвардейски почести. Но за начало и това не е лошо.

Истината за най-потресаващото отвличане на Наглите. Има ли замесени политици и висши полицаи?  Ексклузивни гости в студиото на "Факторът Кошлуков" по TV7 ще бъдат Ангел Бончев и съпругата му. В разговора с Йорданка Фандъкова ще научим какви са причините София да е най-добрият град за живеене и защо за първи път снегът не ни изненада? Само тази събота от 9,00 часа във "Факторът Кошлуков" по TV7.