През последния месец за пореден път започна дискусията за родната църква. Какви коли карат духовниците, как управляват поверените им имоти? Отново започнахме да броим сребърниците в Божия храм. Но май пропуснахме покрай ушите си шумно прокламираната позиция на така наречените леви интелектуалци. Които за пореден път решиха да се изявят като духовен ментор на нацията и стожер на правата и свободите в Родината. Друг е въпросът, че гражданската позиция на "интелектуалците" е нещо като Великата октомврийска социалистическа революция - нито е велика, нито е през октомври, не е социалистическа и не е революция. Но да се вгледаме във въпросната декларация.
Празни приказки и популизъм
Ченгетата от църквата имали връзка с общобългарските ценности и идеали. Толкова, колкото и поп Кръстьо с националната революция през Възраждането. Бомбастични фрази, напомпани с патос и реторика, напомнящи най-добрите произведения на комунистическите блюдолизци от средата на миналия век. Място за учудване няма, защото днешната съвест на нацията се учиха именно от червените просветители, които ни обучаваха в пролетарски идеали и омраза към класовия враг. В декларацията удобно е пропусната причината за атаките срещу Българската православна църква. А именно - желанието да се отворят досиетата на свещениците с принадлежност към органите на Държавна сигурност. Поглед в биографията на интелектуалците ще отговори откъде изведнъж дойде тази внезапна любов към църквата. Тоест - агенти писатели защитават агенти в расо.
Принципът "гарван гарвану око не вади" е присъщ за нравите у нас, особено когато великите професори и академици ни мислят за стадо овце без памет. Защото тези, които сега ни обясняват как  "без Българската православна църква българският народ и българската държава нямат бъдеще", до вчера целуваха коляното на комунистическия сатрап и неговите велможи.  Един от подписалите се обясняваше как никой не може да го спре да обича  Живков, другият бе в комитета, създаден в края на 80-те от Държавна сигурност, имащ за цел да обясни на западните медии как няма друга страна в света "където да се диша така свободно". Във време, в което милиционерите ни смазваха от бой по софийските улици. Да сте чули 20 години след демократичните промени въпросните говорители на гражданското общество да са излезли с позиция, осъждаща терора над църквата след 9 септември 1944 г.?
Да са споменали нещо за избитите без съд и присъда непосредствено след комунистическия преврат? За свещениците, лежали в "Белене" и "Богданов дол"? За разстрелите и преследванията, на които бяха подложени католици и протестанти у нас?
Отвратителна наглост и безочие е свързаните с тоталитарния режим да защитават църквата. Тези, които преподаваха постулатите на Маркс и Ленин, че "религията е опиум за народите", днес разказват колко важна е православната вяра за българския народ. Все едно доктор Менгеле да се кълне в Талмуда
Какво каза великата интелигенция, когато агентите следяха зад ъглите кой влиза в Божия храм, а българите не кръщаваха децата си от страх? Писаха ли декларации в годините на яростна атеистична пропаганда сред ученици и студенти?
Не съм академик, не се имам и за интелектуалец, но поне мога да чета. И ще споделя с вас какво прочетох в архивите на Компартията. Из "Информация за изпълнение решението на Политбюро на ЦК на БКП относно мерките за засилване и подобряване на атеистичната пропаганда в страната (16 юли 1959 г.)
"Решението на Политбюро разкри широки възможности за системна, целенасочена и повсеместна идеологическа борба против един от най-жилавите остатъци от миналото в съзнанието и бита на трудещите се - религията."
Още един пасаж от същия документ: "В немалко градове и села се проявява прекалена търпимост към нарушаващите социалистическата законност свещеници, с което косвено се поощрява тяхната разложителна дейност.  Поради безотговорното отношение на партийната организация в с. Раданово попът е допуснат да бъде служител на ДЗИ. Дадена му е прекрасна възможност да ходи от къща на къща и да "застрахова" религиозните предразсъдъци. Резултатът е съвсем очевиден - 8 венчавки, опяване на смъртниците, включително и на майката на пълномощника на съвета."
Ще завърша цитатите с едно изречение от руския "Наръчник на атеиста" -  "Важно място в сложния процес на формиране на комунистическия мироглед заема атеистичното възпитание на трудещите се".
И днес стожерите на онзи режим са на амбразурата и по "матросовски" бранят православната църква. Ролята на интелигенцията в едно общество е да бъде будната съвест на нацията, вечен коректив на властта. У нас обаче слугите на БКП все още играят в мръсния цирк, на който сме заложници повече от 20 г.
С други думи профсъюзът на писателите от ДС защитава профсъюза на свещениците от ДС.

P.S. Какво чудно нещо е времето! Ако същите тези хора бяха написали същата тази декларация, когато и да е до 1988 г., щяхме да им ръкопляскаме. И какъв малшанс - доста от тях са били заети да пишат вместо декларации доноси срещу тези, които тогава имаха куража да излязат с декларации.