Ако бъде въведен, ще се увеличат сивият сектор и контрабандата, ще се закрият работни места
Мариана Кукушева е председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите и член на ръководството на Българската асоцияция на хранителната и питейна индустрия, член на консултативния съвет по храните към МЗХ. Ето как тя коментира предложението на здравното министерство за въвеждане на нов налог, който получи популярност като данък "Вредни храни" пред известния водещ Ники Кънчев и "Стандарт".
- Г-жо Кукушева, на 26 ноември бе Денят на българската хранително-вкусова промишленост. Имаме ли с какво да се гордеем в тази област?
- 100 хил. семейства са ангажирани в голямата тема, наречена "храни и безалкохолни напитки".
България е сериозен производител на земеделски култури. И в миналото, и в момента, на Балканския полуостров ние отглеждаме и експлоатираме най-голямо количество зърнени култури. Това, с което трябва да се гордеем към момента, е, че в България няма ГМО култури. Нещо, което ни прави самобитни и затова българската земеделска продукция е особено търсена, независимо от голямото предлагане от общия Черноморски басейн.
- Социологическо изследване на TNS посочи каква е популярността на данък "вредни храни" сред населението. Как ще коментирате данните?
- Всъщност това проучване на общественото мнение е категорично- 64 % от българите са против данъка. Едва 9 % или 1 от 6 българи само смятат, че ползите от въведждането му ще са повече от вредните.
- Този данък съществен проблем ли ще е за обществото, за вас, производителите и за купувачите на вашите изделия?
- За този данък се заговори в обществото преди 6-7 месеца като за данък "вредни храни". В момента, в който той бе анонсиран от Министерство на здравеопазването, вече бе наречен "данък обществено здраве". Истината е, че при всички случаи всеки опит на държавното ръководство да повиши данъците на потребителите, е нещо, което влияе на джоба на всеки българин
Ние сме чувствителни към данъчната система не само като бизнес, а и като потребители, тъй като имаме едни от най-ниските доходи в Европа. Това не е факт, с който се оправдаваме или пък гордеем. Но е факт, че икономиката на държавата трябва да се развива. А това развитие не минава през покачването на данъците.
- Тоест това ще е част от ефекта от въвеждането на този данък?
- Точно така. И ако сега акцентираме върху данък "обществено здраве", тук е мястото да кажем, че изключително важният акцент, който определя този данък, е типът данък, който сам по себе си е той. Това е акцизен данък, тоест косвен данък, платен от крайния потребител. Този данък би довел единствено и само до повишаване на цените на определени храни и продукти, които са разделени в четири групи. Той касае покачване на цените от 40 % до 2,5 пъти при някои продукти и във всички случаи става въпрос за харни и напитки, които ежедневно присъстват на българската трапеза. А тяхното присъствие е най-осезаемо на трапезата на хората с най-ниски доходи. Не искам да ги наричам бедни, защото според мен това определение е обидно и пренебрежително.
Целта на нас от бизнеса е да направим българския потребител по-богат, за да избира и слага на трапезата си добрите храни.
- Голяма част от така наречените "вредни храни" идва от отглеждане на земеделски суровини. А знаем, че тази дейност е лимитирана и реално се спонсорира от европейските фондове.
- Ако определим, че в България се произвеждат храни, които водят до риск за човешкото здраве, това значи да изменим стратегията си за развитие като общество и икономика. България се развива като земеделска държава. Ние сме ресурсна държава за създаване на земеделски суровини. Идеята на програмата на ЕС е да добавяме стойност към земеделските суровини така, че да не изнасяме основно суровини, а техния преработен вид - крайния продукт.
Да анатемосаме храните като вредни означава да навредим на износа
на България. През последната година страната ни е основен износител на храни за ЕС.
- Какви други последици ще има, ако това се случи?
- Ще има тежки последици - изкривяване на пазара и поставянето му в неконкурентна среда. Опитът на държавата да влияе върху покачването на цените ще доведе до увеличаване на сивия сектор, до развитие на контрабандата и до развитие на паралелния внос. Може би за хората това са далечни понятия, но компетентните органи знаят много добре какво означава това. Да развиваш сива икономика означава да намалиш постъпленията в държавния бюджет до такава степен, че вместо трима работещи да издържат 5 неработещи в момента, да стане така, че двама работещи да издържат 5. С този опит на развитие на икономиката не се покачват доходите и тя не става по-конкурентоспособна.
- Ще се стигне ли до съкращения в бранша?
- Категорично. Имайте предвид, че и сега в сферата на храните и напитките сивата икономика е около 40 %. Затова в момента тече кампания "Не! На сивата икономика" в България, както и "Не! На контрабандата". Ако допълнително се натовари българският бизнес с поредните данъци, които трябва да бъдат платени от крайния потребител, това неминуемо ще доведе до закриване на работни места. Вместо 100 хил. семейства да се издържат със заетост в хранително-вкусовата и питейна промишленост, техният брой на първо време ще бъде редуциран с 30 %.
- Все пак не може да няма нещо положително в тази идея. Говори се за нашето здраве и това на децата ни. Всеки иска детето му да е здраво.
- Няма нищо по-добро за един родител от това да има здраве, обич и разбирателство в семейството. Особено когато се отнася до здравето на децата, темата е много чувствителна. Налагането на акциз върху определени храни не би довело до спирането на потреблението им, а до възможността да се появят техни заместители и то в безконтролната им проява. В интерес на здравето и информираността на европейските потребители е Регламент 1169, който категорично информира потребителите какво съдържа една храна, в какъв процент са съставките в нея. Предстои да влезе в сила и втората част от този регламент, който ще показва каква е енергийната стойност на продуктите. В отговор на това предизвикателство в сферата на законодателството ние, седем браншови организации в сферата на храните и напитките, на 10 ноември утвърдихме първата в страната национална кампания по превенция в храненето под мотото: "Храната - път към здравето". Сред лицата на тази кампания бяха спортистът Йордан Йовчев, Луиза Григорова, Ненчо Балабанов, и то абсолютно безвъзмездно, заедно с лицата на най-даровитите български деца. Идеята е да влезем в училищата заедно с учителските настоятелства и заедно с възрастните да започнем да ограмотяваме потребителя да разчита информацията от етикета на всяка една храна. Белият сектор етикира своята храна.
- Не смятате ли, че със средствата, които ще се съберат от този данък, ако той влезе, ще може да се подобри спортната зала в училище, да се ремонтират физкултурните салони, които са в трагично състояние. Знаем, че има много дебелички деца. Да не казвам, че сме на едно от първите места по затлъстялост в Европа.
- През 2014 г. българският бизнес в сферата на хранителната индустрия е платил
3, 280 млрд. лв. данъци
Към момента това е бюджетът на Здравната каса за 2016 г. Нямаме данни за 2015 г. заради неприключилата финансова година, но със сигурност сумата е по-голяма. Това, че се изпраща посланието: "В името на нашите деца и на родните училища", леко ни притеснява, тъй като няма ясни параметри от кого се събират средствата, ако това се случи, как се разпределят тези средства, какво значи инициативен комитет, кой и как разпределя кои диетолози ще влязат в училищата срещу заплащане. Нашата национална кампания третира възможностите на бизнеса да прави нещата заедно с родители и деца абсолютно безвъзмездно. Това няма да струва нищо на държавата. Ние и сега сме основните спомоществуватели на добри инициативи в училища и детски градини. Освен това е много важно да разберем, че не бива да се повтаря опитът от една кампания за чешмички и пейки в едни недалечни години при управлението на страната, когато се изградиха спортни площадки в населени места, където живеят по двама-трима старци. Начинът на разпиляване на обществените средства е известен в България.
- Как стоят нещата с този данък "вредни храни" в чужбина? Как Франция и Италия се справят със затлъстяването?
- Франция и Италия са държави от Средиземноморския басейн, в който попадаме и ние. Средиземноморската диета е известна. Тя е свързана с правилото да се консумират типични за сезона храни. Със своето кулинарно наследство тези държави са влезли в ЮНЕСКО. Те имат много близка до нашата кухня. Идеята е как да направим популярна нашата кухня и да я консумираме с удоволствие и убеждение, че тя е полезна за здравето ни.
- Българинът обаче обича хляба и употребява доста тестени изделия.
- И Слава Богу! Защото хлябът е точно тази най-балансирана храна за човешкия организъм, чиято основна суровина е абсолютно истинска - брашното. Няма измислен заместител на основната суровина и затова хлябът и досега остава не само символ на живота, заложен във всички световни религии, а и основна полезна храна за човечеството. Този данък, въведен в Дания преди 3 г., не е довел до никакви резултати, освен до санкция, наложена от ЕК към държавата. Това е санкция, известна с т.нар. "маслен данък" за указване на неправомерна държавна помощ за определени бизнеси.
- Как да се научим на културата да купуваме качествена храна? Как да я разпознаваме?
- Уважаеми потребители, обръщайте внимание на етикета на всяка една храна
вярвайте на търговеца - нека той е постоянен и част от приятелския ви кръг. Избирайте храната според вкуса си, но и според съставките й и се доверете на храната, която се произвежда у нас, защото в суровините на България няма ГМО.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
