Мариана Кукушева: При 5% ДДС за храните, сивият сектор ще намалее до 95%

Мариана Кукушева: При 5% ДДС за храните, сивият сектор ще намалее до 95% | StandartNews.com

Всеки, който добива специалност, да е задължен да работи между 3 и 5 г., казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

- Г-жо Кукушева, има ли недостиг на кадри в хлебарството и сладкарството?
- Тясноспециализираните кадри на средната класа, или кадрите, които са в основата на всяка една икономика - средните специалисти, изчезнаха от българския пазар. Проблемът, който в момента отчитаме с крещяща тревога, е логичен завършек на това, което се случваше в последните 25 г. А то е неглижиране на средното образование, създаване на сив сектор в образованието. Мисля, че е дошло времето законодателно да променим нещата. Трябва да вменим ангажимента за всички, които придобиват специалност и образователна степен бакалавър, магистър, включително и средно специално образование, от рода на специалист, да бъде задължителна реализацията в съответната специалност в рамките на 3-5 години. Това са мерки, които някой би казал, че са невъзможни, поради единния европейски пазар и свободното движение на хора и стоки. Всъщност големите европейски държави вменяват този ангажимент на своите обучавани, с което задоволяват, ако не изцяло, поне частично, екзистенц-минимума на човешки ресурси, които се вливат в икономиката на страната. В противен случай практиката при нас показва следното - държавата инвестира в обучаването на един човек от детската градина до 25-годишната му възраст. Той получава няколко дипломи. Вече не са изключение хората, които имат широк набор от квалификационни документи, както и документи за завършени степени на образование и стоят и чакат в бюрото по труда, като твърдят, че няма работа за тях. Защото усещането им е, че трябва да бъдат автоматично признати и сложени на определено ниво като начално започване на реализацията. В туристическия бранш натоварването е сезонно и законодателно нещата са решени за хората, които работят през сезона, а през другото време получават обезщетения, ако трайно са се насочили към реализация с туризъм. След като в туризма има недостиг на кадри, можете да си представите какво е в производството, особено в хлебопроизводството, където нощният и празничният труд са ежедневие, плюс, абсолютната ангажираност на работещия към това, което произвежда. Нямаме кадри.
- Как може да се реши този проблем?
- Трябва да се отворят пазарите към останалите европейски държави, трябва да се покачи заплащането, но не по административен път, а през диференцирана ДДС ставка, за да останат повече ресурси в хлебарите, които те да ползват за заплащане на труда. В момента никой от нас не се интересува каква ще е минималната работна заплата, защото тя по никакъв начин не влияе върху нашите финансови взаимоотношения със заетите в бранша. Ние плащаме много повече. Проблемът е в това, че задълженията към бюджета всъщност не са задължения за всички работещи и сивият сектор подкопава все повече доверието в реалната икономика. За да се сложи край на това предлагаме законодателни мерки с обвързване в определен период придобилите образователна степен специалист, бакалавър, магистър, да имат задължителна реализация по професията. Достатъчно е да кажем по професията, защото те реализацията едва ли ще я направят в Европа. Нормално е да останат в България. В Европа изискванията да признаят такова образование са изключително високи и обикновено хората, отиващи от България в развитите европейски държави, не могат да отговорят на изискванията на тамошната икономика и там полагат нискоквалифициран труд, в повечето случаи на сиво. Тоест

българските кадри се вливат в сивата икономика на ЕС

Трябва категорично справяне със сивата икономика в образованието, защото тя продължава да съществува. Не просто увеличаване на заплатите на учителя, а драстична разлика в заплащането на тези учители, чиито ученици дават добри резултати. И най-важното - мотивиране на всички, за да се случват нещата тук, на място, в България. Има професии, които изчезнаха от пазара на труда, не защото няма търсене, а защото се закриха цели специализирани училища и паралелки с мотива, че никой не иска да се обучава. Трябва да се върнат ангажираните стажове на учащите се. Ангажирани стажове значи не просто предоставянето на един документ за изпълнен ангажимент за полагане на стаж, а реална реализация в съответния бранш. За съжаление, моделът, който избра България по отношение на дуалната форма на образование, е ни рак, ни риба - нито е немският модел, нито е освободен модел на образование. Това е нещо, което, от една страна, запазва определени места на заетите в образованието като работни, а от друга страна, не дава резултати. А и самите правила, заложени в този тип образование, не са изчистени, не са ясни, не водят до осъзнат избор на професия. В дълг сме и ние, работодателите, а и медиите,

да върнем уважението на обществото към полагания труд

независимо за коя професия става въпрос. Да формираме у децата си търпение да имат силата, мъдростта и способността да изчакват резултатите, да знаят, че няма случайности в този живот и не е възможно изведнъж и бързо да се покачиш на стълбицата на признанието. Нека се превърнем в държавата, в която сме били, а тя е държавата, която уважава предприемчивия, трудолюбивия човек, този, който има търпението да работи всеки ден. За целта имаме още едно предложение. Да направим така - общество и държава - че стандартът на живот на работещите и стандартът на живот на неработещите - тези, които отказват да си намерят работа, да бъде различен. В момента за 25 г. ние постигнахме следното - работещи и неработещи се храним с една и съща храна, посещаваме едни и същи училища, имаме достъп до едни и същи социални услуги, но работещите не ги ползват, а безработните активно се възползват от тях. Тази несправедливост трябва да бъде вкарана в рамки на наблюдение и контрол, които рамки трябва да бъдат публично оповестени и да ангажират всеки така, че той да пази правата си. В настоящата ситуация няма как да говорим за трудовия човек, който носи отговорността за утрешния ден като общо уважение. Като модел на поведение той е положителен, но като модел на младото поколение, той не е желаният профил.
- Сериозен ли е проблемът със сивия сектор във вашия ?
- При хлебарите нещата са много страшни, защото в момента съществува административен рай, обусловен от липсата на адекватен закон за храните. Искрено се надяваме, че новият закон за храните ще бъде приет в септемврийската сесия на парламента. В момента има парадокс. Фирми, в които има реално заети 2-3 души, произвеждат до 50 000 хляба на нощ. Ясно е, че това не е възможно за технологичния и машинния парк. Това се случва, защото няма контрол, но няма и адекватни санкции за проследимост и за налагане на тези санкции. Няма борба със сивата икономика и не може да има, при положение, че ДДС за хляба е 20% и в сивия сектор остава огромен финансов ресурс. Истината е, че за да покачим доходите, за да покачим стандарта си на живот, което е едно изискване за влизане в чакалнята на еврозоната, ние трябва да сме равнопоставени пред закона, да имаме еднакви ангажименти към държавния бюджет. Трябва контролните органи с еднаква нетърпимост да се отнасят към всички нарушители. За да се случи това, при 5% диференцирана ставка за хляба, сивият сектор автоматично ще намалее, и то в рамките на 95%. Тъй като ресурсът, с който ще разполага той, ще бъде нищожно малък и няма да си струва усилието за заобикаляне на закона. Ако един работещ твърди, че получава 220 лв. на месец, ние сме категорични, че това не е истинското му заплащане. Това е заплащане при положение, че той се води на минимална работна заплата за 4-часов работен ден, но реално, под масата, получава минимум два пъти повече. Всичко това се случва с мълчаливото съгласие на административната власт в съответното населено място, на всички нас, които считаме, че по-добре малко, отколкото нищо. Дойде времето да сме категорични. Или ще поставим икономиката в раздел човешки ресурси, или блатото ще погълне всички нас.
- Агенцията по храните проверява за двоен стандарт при храните в Западна и Източна Европа. Какви са Вашите очаквания за резултатите?
- Първо, в Словения и Хърватия изследванията показаха, че няма разминаване в стандарта на храните. Очакваме, че същото ще се случи в България. Даже и да има в някой продукт разминаване, интересно ни е как ще накажат нарушителя, след като ние нямаме нормативна българска законова основа, върху която да стъпи контролният орган и да наложи санкция с цялата тежест на европейското законодателство. Законът за храните, който действа в момента, не реферира към европейските регламенти, към тяхното нарушаване и към техните санкции. Ако има нарушение, което се прави от огромен производител от световен мащаб, как БАБХ ще наложи наказание, при положение, че няма на какво да стъпи нормативно? И

как един оборот за милиони левове ще бъде наказан със санкцията от 200 до 500 лв. ?

Законът за храните, според нас - преработвателите и производителите на храни, е закон, който касае националната сигурност. И за приемането на този закон, изработен от всички браншови организации, от представители на изпълнителната и контролната власт, приет и изработен от работна група, създадена по време на мандата на Десислава Танева и отстояван политически от парламентарната група на ГЕРБ, е крайно належащо. Премиерът Борисов също пое ангажимент за приемането му. Очакваме, че ще има национално единение по този въпрос. Ако има национални каузи, които са важни и актуални в момента, това трябва да е новият Закон за храните. Той повече от всяко друго законодателство поставя на фокус здравето на потребителя. А нищо не струва повече от здравето.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай