06:30 ч.

27.07.15

8 мин.

5764

0

0
Биоземеделие онлайн

Швейцарски проект помага на фермерите от 11 държави да обменят опит


Борбата с плевелите и болестите и намирането на подходящи семена са сред най-големите проблеми на бг производителите


Сложността на биологичното земеделие изисква от фермерите да имат широки познания и умения, но обменът на опит и техники в тази област остава ограничен. На помощ на стопаните, захванали се с биоземеделие у нас, идва проектът OK-Net Arable, в който участва и българската фондация за биологично земеделие "Биоселена". Неговата главна цел е да подпомогне фермерите чрез създаването на база данни със знания за тази област, които да прилагат в работата си. Родните био производители ще имат възможността да обменят опит с европейските си колеги и заедно да търсят решения на проблемите, а оттам ще се повиши продуктивността и качеството на био производството у нас. За проекта, целите и очакваните ползи от него за стопаните пред "Стандарт" разказва Петър Киров, консултант в ФБЗ "Биоселена".


Как да се повиши производителността и качеството на биологично отглежданите продукти в Европа. Това е един от основните въпроси, на който трябва да даде отговор проектът OK-Net Arable. Той стартира миналата година под шапката на Института по биологично земеделие във Швейцария. В него участват 17 партньори от 11 европейски държави - Швейцария, Германия, Дания, Великобритания, Италия, Испания, Унгария, Франция, България, Австрия и Белгия. "Общата цел е да се повиши производителността и качеството като се разчита на подобряването на обмена на иновативни и традиционни знания между земеделските производители, селскостопанските консултанти и учени", посочва Петър Киров, консултант в ФБЗ "Биоселена". Друга цел е да се засили търсенето на биопродукти. Отчита се, че добивите на биологичното производство на полски култури у нас - като мека и твърда пшеница, просо, ръж, лимец, елда, люцерна, овес, сорго, ечемик, царевица, сусам, грах, пипер, кориандър, тикви, фасул - изостават спрямо тези на конвенционалните им аналози", посочва Киров.


По думите му проектът има няколко специфични цели, сред които е създаването на европейска мрежа от добре функциониращи групи земеделски производители, сътрудничество между тях, обмен на опит в областта на производствата на културите и изпробване на новости, разработване на информационно-образователни материали. По проекта е създадена и онлайн платформа www.ok-net-arable.eu, на която ще се предлагат консултантски материали с практически примери. Това ще улеснява фермерите да се учат един от друг. Платформата ще бъде като виртуално място за срещи и разговори на фермери, консултанти и изследователи, които нямат друга възможност да се срещнат. Достъпът до нея е свободен. Засега тя е на английски език, но материалите ще бъдат преведени на езиците на държавите-участници в проекта. Фермерската иновативна група, която работи по проекта в България, включва 11 български био ферми, които отглеждат 939 ха полски, технически и фуражни култури. Всички останали желаещи да участват в обмяната на ноу-хау за биоземеделие за добре дошли.


"Ще разчитаме не само на участниците, но и на други земеделски производители, които имат достатъчно опит, знания и идеи за решаване на проблеми", посочва Киров. Затова са предвидени срещи между био земеделските производители, на които да обсъдят своите проблеми и да потърсят решенията им заедно. Киров отбелязва, че вече събират информация за това кои са техните проблеми. По думите му на първо място сред тях родните биоземеделци поставят борбата с плевелите.


"Нашите производители имат различни проблеми от тези на колегите си в Естония например, но могат да се поучат от чуждия опит, за да ги разрешат", категоричен е Киров. Почвеното плодородие е вторият най-голям проблем на българските био производители. А на трето място те посочват борбата с болестите по културите, тъй като има ограничен асортимент от продукти за растителна защита в България. Друг основен проблем е, че цената на тези продукти за био култури е доста по-висока от тази за конвенционалните, което изхожда от малкото предлагане и монопола в областта. При препаратите за борба с неприятелите ситуацията е сходна - ограничен асортимент и висока цена. Проблем родните био земеделците срещат и с избора на подходящи сортове семена, както и с напояването. До края на годината по проекта ще бъде организиран семинар между родните и европейските био производители, на който те ще могат да обсъдят проблемите си и да обменят идеи. OK-Net Arable ще приключи през 2020 г., като през това време ще се проведат няколко такива срещи. "Платформата на проекта е жива. На нея постоянно ще качваме информация и видео филми с конкретни казуси и техните решения", посочва Киров.


Бюджетът за България по проекта е 1 936 627 евро, а със съфинансирането от "Биоселена" е общо 2 185 377 евро. "Всички виждат в проекта добра възможност за реализация, а участниците в него първи ще усетят положителните резултати", убеден е Киров. По думите му през последните години у нас има ръст на био производството - увеличава се броят на производителите, площите, културите.


"Големият стимул за преход на фермерите към био производство беше през 2008 г., когато по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ и мярка 214 бе подкрепено и био земеделието. От тази година по ПРСР се подкрепят две нови направления в био производството и освен традиционните култури се подкрепят сортови култури и био животновъдството", посочва Киров. Според него, ако се запази темпът на развитие на родното био земеделие, средствата за него по ПРСР 2014-2020 по мярка 11 ще са недостатъчни. Спрямо европейските страни обаче родните био земеделци изостават доста, категоричен е Киров.


"Нямаме опит в това производство, имаме ограничен достъп до средства, изоставаме с добивите. Показател за това, че изоставаме, е и фактът, че повечето био продукти в магазините са вносни", казва Киров.


Изнасяме бира от лимец за Чехия и Германия


Биобира от лимец, произведена в България, ще тръгне към пазара на Германия и Чехия. До края на годината бутилките с пивото ще бъдат натоварени от хасковското село Рабово, където вече се произвеждат първите експериментални количества. Проектът е на Петко Ангелов, който вече почти 10 години обработва ниви с лимец, популярен още като дива пшеница. Производството на бира е по международен проект съвместно с немски институт и още два чешки - в Бърно и в Прага, както и с Българската селскостопанска академия. Според плана, най-късно в началото на ноември ще започнат първите официални преварки на пивото от лимец в с. Рабово. Първите пробни количества ще бъдат пуснати на пазара у нас.


Вече се умува и върху името на бирата. Със сигурност запазеният знак на родното лимецово пиво ще е свързан с традициите на региона, откъдето то ще тръгва.


Пивото от Рабово ще е силна бира с характерен аромат, най-близко като вкус е до белгийските бири, обяснява Петко Ангелов. В аванс той издава, че единият вид ще е със зелен малц.


Бившият авиоинженер отглежда 400 декара лимец и е производител на хляб, кус-кус,булгур, юфка и трахана. Всичко в производството му се прави по стара технология, която може да се види в къщата му за гости край р. Арда " Тепавицата".


Производителят обяснява, че по принцип средният добив варира между 120 и 140 кг. на декар. Тази година Ангелов отчита като по-слаба от предходната и очаква около 120 кг от декар.


За Гинес


Отгледаха домати по 1,5 кг от 25-годишни семена


Прабабата на Недялка скътала бобени зърна в торбичката с най-ценното, докато бягала от Доган Хисар през 1915 г.


Напълно екологично чисти е смайващи окото домати отгледаха стопани в старо лозе край Хасково. Червените плодове, най-малките от които са по кило и сто, са в дворчето на вилата на семейство Кузман и Недялка Кузмови. Усмихнатите пенсионери - учителка и спец по сондажите, с охота раздават от великанския си урожай на близки и съседи. "Всеки да си извади семенце, а после за ракийката ще му мислим -може и да е от нас!", нарежда гостоприемната стопанка. Шишенцето със скоросмъртница също не се свиди на Кузмови, понеже в двора на виличката им от край време се отглеждат и лозя.
Парцелът в местността, известна като Старите Демирлийски лозя, е наследство на Недялка от баща й. Дядо Георги се грижел с много любов и внимание за растенията. Той е основоположник и на лозовия масив. В двора му навремето имало 37 вида грозде - бели и червени, десертни и винени. Наследниците му успели да запазят 26 от тях: мерло, каберне, мавруд, булгар...вади списъка от стаичката Кузман, за де пропусне някой сорт.


Дворчето на Кузмови е изключително подредено, земята - грижливо обработена, а корените са строени в редици като шишета по аптекарски рафт.


Историята на рода на Недялка разказват и фасулените стъбла в края на градината. Бобените семена са донесени през 1915 година от Доган Хисар, откъдето тръгва родословното дърво на Недялка. Заедно с най-важните неща, в торбичката прабаба й сложила и фасуленото семе.


Сега наследницата й всяка година си отделя нови бобчета от старото семе.


"Удивително е колко старателно предците ни са кътали плодородните семена. Как са уважавали земята, която им дава храната", коментира стопанката. Тя разказва и за семената, от които са се появили големите домати. И те си имат история, но тя е свързана с родното място на съпруга й - село Сърница, община Минерални бани, на трийсетина километра от Хасково.


Намерили ги, когато изнасяли багажа при продажбата на къщата преди година. В три отделни касетки имало изсушени семена. Смятат, че са на 25 години. Решили да пробват някои от тях. Така тази година се сдобили с великанските домати от сорта, известен в Сърница в като "големи червени".


Най-големият, който са откъснали досега тежи 1,6 кг.


"Не само семето е важно, трябва и правилна грижа", категоричен е Кузман. Той съветва всички, които искат да си отгледат собствени домати, да не мият с вода семената, като ги извадят. Повечето хора го правят, защото така по-лесно отсяват боклуците от семената, които потъват на дъното на съда. По този метод обаче се отмива ципата. Ако тя остане, го запазва за по-дълго време. Когато семето е извадено, се суши на хартия, съветва Кузман. Към февруари той посажда семената в дървени сандъци докато покълнат, а после пикира младите растения в кофички, докато укрепнат и станат готови за садене в градината. "Семе се взима само от първа китка, тоест от доматите, откъснати от първия ред", дава още един безплатен съвет за начинаещите съпругата му Нели. Обяснява, че това го знае от възрастните хора, но логиката е, че първите домати са най-силни, а по-горните все по-слаби, защото и силите на растението отслабват.


В дворчето на Кузмови има още 5-6 сорта домати, сред които е и прочутото "биволско сърце" -любимо на дъщерите им. Семейството отглежда и големи колкото бадеми дренки. Всичко се тори с оборска тор. Купчината стои встрани до началото на посевите, за да "угасне", понеже докато е прясна, е много силна, обясняват стопаните. Кузмови не продават реколтата си, те правят зимнина и раздават на който няма. "Нашите плодове и зеленчуци не са просто еко, те са био, защото и водата, с която ги поливаме е от природата", сочи сондата в двора Кузман. Със съпругата му казват, че са благословени с плодородната почва и вода в наследствения си имот.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент