Българинът с монголски корени едвам оцелява в последната дива гора на света
Един млад мъж решава да постигне нещо, неправено досега - да прекоси сам Южна Америка от бреговете на Тихия океан до Атлантика през най-голямата дъждовна гора в света по течението на Амазонка. В началото на 2015-а българинът с монголски корени Филип Лхамсурен подготвя своето пътешествие. Идеята е да измине 6000 километра, като се движи само с колело, пеш и индианско кану. "Да стана част от джунглата, не е предизвикателство, а любов. Тръгвам на тази експедиция, не защото обичам да рискувам и да се доказвам, а защото обичам да пътешествам. Това ме различава от другите, които покоряват земи и върхове. Аз не покорявам, аз живея! Това, което ми е необходимо, са дрехите на гърба ми. Свободата е да нямаш и да успяваш да изследваш. Не се страхувам да загубя, да бъда гладен. Вече ми се е случвало много пъти. Това ми помогна да науча за себе си, да чуя природата, да ценя глътката въздух в дробовете. И в крайна сметка това ме прави щастлив, защото го искам с цялото си сърце ", каза Филип в края на март, преди да се впусне в невероятното си приключение.
Еквадор, Перу, Колумбия и Бразилия са държавите, през които преминава маршрутът на Along The Amazon, както е името на експедицията. Днес, когато Филип вече си е у дома, той разказва, че в основата на пътя не е целта, а истинското пътуване към себе си - чрез преживяването. А то е амалгама от любопитство, вяра, страх, болка, гняв и дълбока любов към природата.
Гладът, водната стихия и джунглата не успяват да го сломят. Блокират го алчността и невежеството на хората.
Многократно ограбван и рекетиран
по него стрелят и го преследват. В един момент експедицията му се превръща в паравоенна мисия и в крайна сметка е принуден да се върне. Но всичко това не намалява степента на вълнението. "Натрупаният опит от осъзнатите грешки и силните усещания ми дадоха нови решения. Пак ще се върна там, но по други начини и пътища. Не съм смел, както смятат много хора. Но нося голямо любопитство и любов - и те ме водят напред. Моят двигател: животът е твърде кратък и искам да изпитам всичко, което сърцето ми подсказва", споделя приключенецът. Той е бил съвсем сам от снеговете на Андите до жегата на амазонската джунгла. С риск на живота си опознава най-голямата дъждовна гора в света. Каква е цената да сбъднеш мечтите си?
Експедицията за Амазония, известна с тропическите си бури, пиратски набези, диви животни и отровни растения, Филип планира сам - само с помощта на неколцина приятели. Няма бюджет, негови спонсори са "Виваком", които му дават сателитен телефон и част от средствата за пътуването, застрахователно дружество "Армеец", "Сони" му осигуряват видеокамера, а Leader му подаряват велосипед. За 5-6 месеца смята да измине маршрут, включващ около 1500 километра по суша и близо 6000 километра по вода. Когато го питат защо избира точно този маршрут, той отговаря: "Защото е див и труден.
От лесните неща не получаваш уроци
Джунглата винаги ми е била любима, още от детските книги. Сега мога да поживея в нея. Ще пътувам с минимален багаж. Проектът е сложен, защото подобни инициативи се правят от голям екип. Това ще бъде една от любимите ми експедиции, защото през повечето време ще бъда гол. Планирам тръгване в началото на април. Жив и здрав, ще се върна след 6 месеца", обеща той тогава.
В началото на април тръгва от Кито, столицата на Еквадор, най-западната част от брега на Тихия океан. На 12 април е записал от там във фейсбука си: "От няколко дни съм на екватора, отново тръгнах болен, спокоен и обичащ. Посоката пак ще бъде Изток. Логистиката е объркващо сложна, но с нови приятели нещата се случват по свой собствен ред. Преди да се загубя в селвата (джунглата), благодаря на приятелите си, че са до мен с мислите си и на всички, които ме подкрепиха. На дъщеря ми Баяна. На всички, които се вълнуват заедно с мен, както и на всички онези, които обичат да използват думата "невъзможно" - Благодаря ви! Скоро ще тръгна към своето изгубване и своето намиране. И на първо и на последно място на ТЕБ, любима, Благодаря ти, че си до мен!".
След 500 километра, изминати с колелото, Филип пристига в подножието на Андите и продължава с катерене свободен стил до най-високия връх на Екватора - Каямбе, 5790 метра височина. "Много съм мечтал за този момент. Това е един от най-смъртоносните върхове. Бях без въже, не съм алпинист. От хижата на базовия лагер не ме пускаха да катеря без водач - искаха ми луди пари за него, а аз нямах. Казаха, че съм ненормален. И аз просто им избягах. Господ беше с мен! Когато стигнах върха, всичко беше в мъгла. Разбрах, че съм горе по ветровете, които облизаха лицето ми - идваха от другата страна. Прибрах се късно вечерта в хижата, а те вече ме смятали за загинал. Подготвили на другия ден отряд да търси тялото на грингото, както казват там на белите хора", продължава разказа на пътешественикът.
После маршрутът му трябва да продължи към джунглата на Амазонка. Селвата обаче набързо го нокаутира - 4 дни не спира да вали. "Удавих се, не знаех какво да правя - с колело и свръхбагаж". Накрая стига до един от най-големите притоци на Амазонка - Рио Напо. Там му искат баснословни суми за кану, но Филип успява да се свърже с местните индианци и го купува на старо. Постяга го с тяхна помощ и го преправя на катамаран с поплавъци отстрани, които го стабилизарт. "Сам човек по реката е чиста лудост - опасна е не само природата, страшни са и хората. Но аз съм си наивен и се впуснах с главата напред. Исках да преживея Амазония. Ако нещо се беше случило, значи аз нямам място в джунглата и Господ така е решил. Реката ме пое с красотата си. Дърветата бяха високи до 100 метра, залезът - като че ли е последният на света! Това е безценно и никой не може да ти го отнеме", споделя Лхамсурен.
В цялата красота обаче има едно огромно "Но".
Пороите пълнят непрекъснато пирогата му с вода, а той е постоянно мокър до кости. Човек не е създаден да живее в селвата, но това е цената да си въвлечен във великата природа, мисли си той. А тя всеки ден му удря шамари. Казва му: Мястото ти не е тук. Той се страхува, но продължава. Докато в един момент
хората започват да го плашат
"Минаваха нарочно близо до мен с големите си лодки, за да правят вълни и да ме обърнат. Казвам им "здрасти", те ми правеха знаци, че съм луд, да отивам сам по реката на Изток. Започнах да ги избягвам, но мълвата за мен вървеше по реката и всеки знаеше, че може да си вземе от багажа ми, каквото поиска. Веднъж, докато се обърна, и тенджерата, в която си бях приготвил риба с ориз, изчезна. Не защото са гладни. Там законът е на страната на по-силния. Аз имах само мачете, гребло и лодка. Със свито сърце се придвижвах. Една нощ, както спях на хамака, закачен между дърветата ( на земята е опасно, защото нощем животните излизат на лов) чух страшната детонация. Клоните започнаха да се движат застрашително. Оказа се, че от наводненията падаха дървета и едно от тях обърна лодката ми. Тя тръгна надолу по реката и си казах, че това е краят. Паднах в калната вода, в която има какво ли не и течението ме понесе. Няколко часа се борих и търсех бряг. Накрая стигнах до някакви храсталаци. Молех се само да не ме нападнат термитите. Тогава на 40 метра от мен видях обърнатата лодка. Хвърлих се и я стигнах. За щастие, част от багажа ми, с която можех да оцелея, бе вързана за дъното й.
Там се хранех предимно с риба и дивеч от тропическата гора. Ловът ставаше с примка, която беше загубена. Брашното, захарта, кафето, оризът, солта, бяха мокри. Беше мокър и сателитният ми телефон и вече нямах връзка. Потъна и камерата ми. Но точно в този момент
станах свободен и почнах да чувам птиците
да усещам нещата преди да се случат. Това ми помогна да оцелея. Защото няколко дни по-късно, в Перу, стреляха по мен от брега на Рио Напо. Ако бяха с моторни лодки, нямаше да имам шанс, щяха да ме намерят. Започнах да вървя като куче и постоянно да се оглеждам и ослушвам - дали ще чуя двигатели. Нощем наставаше невероятна симфония от звуците на животните. Настръхваш от чудесата на тия песни! Никой не може да ми го вземе това. Кайманите крякат като жаби, но много по-силно", продължава невероятният разказ на българина.
След няколко дни Филип стига до някаква селце. На сутринта установява, че са откраднали кануто му. Предложили му сделка - да го качат на лодка, но нямал толкова пари. "Всеки ден се възхищавах и възраждах, но и бях гневен на хората, които ме рекетираха. Всъщност те бяха жертви. Не защото са по-силните, а защото традиционният начин на живеене там - с помощ и борба за оцеляване, е загубен неотразимо. Аз се разплаках, надух си надуваемата лодка, която ми беше за краен случай, и с нея продължих надолу по реката. По някое време ме настигнаха военнни и ме качиха на пирогата си. Но ми взеха последните пари, защото ме били спасили. Бях прекакан от всякъде. Около ден пътувах и плаках през цялото време. Защото се връщах обратно по целия път до Еквадор, който бях изминал. Помислиха ме дори за наркотрафикант, защото бях брадясал и мръсен", продължава пътешественическата сага.
Филип се озовава обратно до границата с Еквадор. Там отново му искат пари, за да я премине, но той разпитва индианците и открива пътечка, която ще го отведе до гърба на военната застава. После с кораб и се връща в градчето, от което тръгва. Решава да продължи по друг начин и успява да стигне до сърцето на Амазония, град Манаус в Бразилия. Най-накрая усеща човешка топлина. Среща българина Румен, който от 20 години живее там и намира много хора, които ще му трябват за следващото пътуване. Защото Филип Лхамсурен отново ще се върне в Амазония, но вече по малките й притоци. "Който види джунглата, или не иска никога да се върне там, или иска да я прекоси отново. Аз съм от вторите. Някога цялата планета е била като Амазония и човекът е бил като бълха. Чувството да си бълха е супер! Можеш да минеш с малко, а дивите животни така свикнаха с мен, че вечер ми танцуваха. Това е велико!", завършва разказа си Робинзоновецът.
За срещата, на която Филип Лхамсурен разказа за пътешествието си със 100-метрова лента, бяха отпечатани репортажните му снимки от Амазония. В края на вечерта кадрите на лентата бяха отрязани и всеки срещу 20 лева получи възможност да отнесе късче от магията със себе си, подпомагайки благотворителната кауза "Подай ръка на Георги". Това е 48-годишен мъж, останал инвалид след инцидент в казармата.
Амазонка е премината по цялото си протежение самостоятелно само от 6 човека в света, като всеки от тях е разполагал с екип на терен. Никой не знае каква е бройката на неуспешните опити, защото много малко хора на планета искат да попаднат там сами. За разлика от Арктика, Еверест или други места, синоними на приключение, Амазония е крайност, защото там не може да се планира твърде много, всяка извивка на реката е с въпросителен знак. Оперативни карти за реката няма, тя се движи с огромна скорост, поглъща всичко и е арена на тропическите бури. Силното течение и дъждовете създават постоянно нови острови. Капитаните, плаващи от Манаус до Атлантическия океан, всяка година са принудени да въвеждат промени в своите карти. Пресичането на континента сам в малка пирога, издялана от дънера на дърво, е огромно изпитание. Картелите, партизаните и индианските резервати са сериозна опасност. Голямо предизвикателство са също тропическите болести, отровните растения и животни.
Басейнът на Амазония е приютил последната дива гора на планетата, разпростряла се на територия от 7 180 000 кв. км, само нейната огромна площ и непристъпност са причината да се забавя процеса на усвояването й от човека. От Запад на Изток, успоредно на екватора, се простира най-пълноводната и голяма река в света - Амазонка с нейните многочислени притоци, която почти пресича целия континент, водейки началото си от върховете на Андите, издигнати над Тихия океан. След 6992 км калните й води се смесват повече от сто километра навътре в Атлантическия океан, през огромното й 330 километрово устие, побрало най-големия речен остров в света, който е с размерите на Швейцария.
Сървайвърът от Френския легион
Филип Лхамсурен е пътешественик откривател. Познат е на мнозина с екстремните си пътувания в монголските степи и до Памир с колело. Автор е на книгите "Душата на човека" и "Забравените пътища", в която описва пътешествието си от 10 000 километра на две гуми между Родопите и Памир.
Наполовина монгол, наполовина българин, Филип е внук на тогавашния министър-председател на далечната страна Номтайшир Лхамсурен. Майка му е Намсрайджав, първата жена лекар там и талантливата художничка, а баща му е преподавател по изкуства Ганханд Лхамсурен. И тримата вече са покойници. Като дете заминава с майка си за Пекин, където в бежански лагер две години семейството очаква позволение да емигрира в западна държава. Властите ги принуждават да се върнат обратно.
После попадат в България. Бедността ги принуждава да разпродадат цялото си имущество, сред което и картини и антични предмети на изкуството. Филип често остава на улицата и там опознава живота на момчетата извън закона. Една вечер майка му дава билет до Монголия и настоява да замине. Филип не е съгласен и бяга от вкъщи, но след няколко сутрини стига до летището и отпътува в уречения час. Там се влюбва в степта и нейните безкрайни хоризонти. Запознава се с местни ловци на вълци и в продължение на две години ловува.
Връща се в България, за да изпрати майка си в нейните последни месеци. Останал сам, спи на улицата или намира подслон в китайски ресторант в София. Сменя различни професии и градове. Навършил двадесет и шест години, заминава за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Но стремежът към свобода го връща отново в България. През 2008 г. стига до Панама като част от телевизионния проект "Сървайвър".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
