И в днешно време се намират хора, които незнайно защо си мислят, че откриват топлата вода. Едва ли обаче има такива в днешен Кюстендил, защото там термалните води са природна даденост. Императори, велможи и техните поданици са получавали изцеления на душевните и телесните си страдания в древността. Край топлите извори неизменно е имало светилища, за да може наред с лечението, изцеленият да поднесе своята благодарност към боговете и дар към тях за дадената свише благодат.
Топлата вода е причината да го има днешния Кюстендил. По тези места тя блика свободно по земната повърхност поне от 25 века. За това свидетелстват различни артефакти, предания и легенди, достигнали до днес.
Според едно от преданията римският император Улпиус Траян дълги години страдал тежко от кожна болест. Цялото му лице било покрито с рани. Никой не можел да го излекува. Напастта постепенно обхващала цялото му тяло. Здравето му от ден на ден се влошавало. Силите му постепенно го напускали. Тогава една знахарка му разказала за лековитите минерални извори. Императорът решил да опита и това средство. Слугите му го донесли на носилка и го оставили край бликащо минерално изворче. От животворната вода силите на императора се върнали. Той станал и
измил лицето си, а раните му изчезнали
Тогава Улпиус Траян вдигнал ръка и казал на своите придружители: "От днес нататък този град с лековити извори ще носи името Пауталия (Изворен град)". В хилядолетните анали на града е записано, че и Марк Аврелий е получил изцеление на това място, затова тук римляните изградили най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров, след тази в Пелопонес - Епидавър, и храм-паметник на бога Асклепий. Руините на Асклепиона и до днес са интересен археологически експонат за туристите на град Кюстендил. Известен е и един надпис от римско време в прочут европейски минерален курорт, който гласи, че римските войници се лекуват там, в Бат, а офицерите - в Пауталия.
Богатството на минералната вода станало причина за бурното развитие на древния курорт. След VI век славата му залязла и около X-XI век древна Пауталия вече се среща с друго име - Велбъжд. В края на ХIV век в Югозападните български земи се обособило самостоятелно Велбъждко княжество, начело с Константин, син на Деян и зет на Иван Александър. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество. От края на ХIV век и първата половина на ХV век названието на града е Кюстендил, което в буквален превод от турски означава Константинова земя, но според турския пътешественик, историк и писател Евлия Челеби, името Кюстендил произхожда от юрушката дума
"кюстен", която означава баня
Това показва, че минералната вода, независимо от епохата, имала съществено значение за развитието на града. Богатството било оценено и от турците, които експлоатирали около 20 водоизточника и построили около 12 бани, три от които са се запазили и до днес.
Балнеолечението заемало важно място в местната икономика и след Освобождението. Минералните извори и баните станали общинска собственост. В правилника, посветен на тях през 1891 г., е подчертано използването на съществуващите шест средновековни бани и за балнеолечение. През 1901 - 1902 г. общинската управа си поставила грандиозната задача да превърне Кюстендил в "европейски тип балнеологичен курорт". Макар че грандиозният план не бил доведен докрай, се осъществили редица дейности: през 1908 г. били каптирани топлите минерални извори в подножието на Хисарлъка; изграден бил водопровод; започнала реконструкцията на късносредновековната "Чифте баня", завършена през септември 1913 г. Тя съществува и до днес сред красив, благоустроен парк, а местната власт
има намерение да й вдъхне нов живот
като търси инвеститори за нея и модерното й развитие.
Балнеологията се развива в Кюстендил и по времето на соца. През 1966 г. градът е обявен за национален курорт. Открита е модерна балнеолечебница, построяват се няколко нови санаториума. В по-новите времена с документ на Министерството на здравеопазването от 8 март 1994 г. Кюстендил е определен като спа курорт с национално значение.
От светилището на Бога Асклепий през античната монета от I век с името Пауталия и турските бани и чешми до днешните модерни хотели, басейни и СПА центрове - всичко това е славата на Кюстендил като балнеоложки център. Леко помръкнала през последните години заради неудачна политика на приватизация и други причини, тази слава е на път да придобие модерно звучене. Съвсем наскоро местната управа приключи свой амбициозен проект и откри общински хотел и СПА център "Кюстендил", завършен след неколкогодишни усилия. Той е част от медико-балнеологичен комплекс "Св. Иван Рилски". Съвсем наскоро кметът на града Петър Паунов
посрещна колегата си от Карлови Вари
представител на кмета на Баден Баден и експерти от европейската асоциация и българския съюз по балнеология и спа туризъм. Пред тях той сподели, че са предприети важни инициативи Кюстендил да се развива като целогодишна балнео, СПА и уелнес дестинация. А гостите увериха, че ще съдействат градът да възвърне славата си на европейски курорт.
Кюстендил има около 40 топли извора с температура от 50 до 73 градуса и хубава студена вода за пиене. Посредством водопроводи минералната вода достига до публични и частни сгради, чешми и басейни.
Тя е хидротермална, сулфидна, флуорна, силициева, съдържа сероводород и други серни съединения и е с висока алкална реакция. Благодарение на своите качества е изключително ефективна за лечение на мъжки и женски стерилитет, заболявания на опорно-двигателния апарат, травматично-ортопедични и невралгични заболявания. Има трайно съхранени химически качества. Дължи своето лечебно действие главно на минералния си състав и то - почти изключително на сярата, Тя е изключително подходяща и за лечение на интоксикации, натравяния с тежки метали
както и за възстановяване на наркозависими
Освен чрез минерални бани лечението с кюстендилската вода се прилага и чрез пиене и инхалации. Чрез пиене се повлияват добре някои хронични заболявания на стомаха и на дебелото черво. Инхалациите са полезни при белодробните заболявания.
Наред с лечението с минерална вода в Кюстендил се провежда и калолечение. Лековитият торф се добива при село Байкал и се ползва смесен с минералната вода.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
