Идете на площад Джемаа ел Фна в Маракеш, за да разберете притчите на "1001 нощ"
Тръгвам за Мароко с любопитство, породено от приказките от 1001 нощ, от непознатата екзотика на Ориента и една култура, за която само съм чела в книгите. Отдавна искам да посетя тази страна. Но когато мечтата ми най-сетне е на път да се осъществи, изпитвам леко безпокойство заради натрапчивите новини за ебола в Западна Африка и за настъпващия радикален ислям в арабския свят.
Eдна седмица, прекарана в Мароко, набързо разби всички мои съмнения и опасения. И ме убеди, че кралството заслужено е в световния топ 3 за най-приятелски настроените страни към чужденци.
„Елате на гости. Майка ми и сестра ми ще се радват да ви посрещнат и нагостят вкъщи". Поканата отправя Мохамед, полицай от кралската жандармерия, с когото сме се запознали току-що. Той е готов да помогне по всякакъв начин – да уговори такси, да покаже Казабланка, та дори и да предложи гостоприемството си.
Бързо става ясно, че и в Мароко визитната картичка на България е Стоичков. Другите ни футболни звезди Бербатов и Балъков също са известни на местните.
Пътуваме към центъра на Казабланка, който е на двайсетина километра от летището. Градът е космополитен, в него живеят над 4 млн. души. Всички сгради са в бял цвят, както показва името Казабланка /бяла къща/. Трафикът е страшен. По улиците се движат предимно френски марки коли, има скутери, велосипеди, автобуси. В таксита – бели мерцедеси, се возят по седмина – двама пътници отпред при шофьора и четирима отзад. При това напълно законно.
В Казабланка е най-голямото пристанище на страната. Както и най-големият мол в Африка, реплика на дубайския.
Голямата гордост на Каза, както местните наричат Белия град, е джамията „Хасан Втори". Нейното минаре, извисило се на 210 метра на брега на Атлантическия океан, се счита за най-високото в света. Построена е между 1986 и 1993 г. по проект на френския архитект Мишел Пинсо, приятел на предишния крал Хасан Втори. Така се сбъдва обещанието, което владетелят дава през 1980 г. - да издигне изумителна сграда, с която да се гордее цяло Мароко. Джамията е построена и с помощта на много дарения от местните хора. Направена е предимно с материали от Мароко - кедрово дърво от Атласките планини, мрамор от южната част на страната.
Казабланка - изглед от града
На площада пред джамията по време на религиозните празници се събират до 80 000 човека, а вътре - 25 000. Климатици няма, но покривът, подпрян на 78 колони, се отваря. В комплекса влизат още библиотека, музей, религиозни училища, хамам. Достъпът на туристи, в това число и жени, е разрешен, освен по време на празниците.
Приятни ресторанчета са наредени по брега на океана. Покрай тях ухае вкусно на риба и екзотични подправки. До рибното пристанище се предлагат прясно уловени змиорки, крабове, скариди. Сервират ги приготвени в ресторантчето наблизо.
Не може да отидеш в Казабланка и да не стане дума за едноименния филм с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман. Местните разказват, че с него се е сложило началото на традиция влюбени от цял свят да се целуват на брега на океана. Дали е така - не знам, но автентичната атмосфера от филма е запазена в култовото "Rick's cafe".
Казабланка
В кварталите Хабус и Анфа, където през 1943 г. са се срещали Рузвелт, Чърчил и Шарл де Гол, за да договорят обрата на Втората световна война, днес живеят едни от най-богатите хора. Над 2 млн. евро струват белите къщи там.
Кралското семейство. В средата - Мохамед Шести с невръстния престолонаследник Хасан Трети
Всички обичат Краля
В Мароко всички обичат кралското семейство. Във всеки хотел и административна сграда има портрети на сегашния владетел Мохамед Шести, както и на баща му Хасан Втори. Централните булеварди също носят техните имена. Хасан Втори беше близък приятел на нашия Симеон Сакскобургготски и дори царският внук Симеон-Хасан е кръстен на него. Снимки на кралското семейство с престолонаследника на Мароко – невръстния Хасан Трети, са на билбордове по улиците. „Принцът е копие на дядо си", твърдят с умиление местните и благославят: „Аллах да поживи Краля. Благодарение на династията живеем добре". Хората припомнят, че за разлика от Арабската пролет в другите страни, никой в Мароко не е искал смяна на режима. И сега, когато повечето африкански страни и голяма част от арабските са недостъпни за туристи заради броженията, Кралство Мароко е като спокоен и дружелюбен оазис.
Марокански момичета с мотори
От бурки до минижупи
От жени с бурки до момичета с къси поли и тесни дънки може да видите по градските улици в Мароко. Дамите карат джипове, мотори, придвижват се по тесните сокаци на Медината със скутери, грижат се за големите си семейства, работят като мениджъри в престижни хотели. Личи си, че като същински Шехерезади, жените здраво държат юздите в този на пръв поглед мъжки свят. И имат избор да живеят както решат. Да спазят традициите или да бъдат модерни.
Коранът разрешава до 4 жени, но малцина са мароканците, които се престрашават да си вземат повече от една съпруга. Семействата са много задружни и непрекъснато са заедно, затова освен жените, ще трябва да изтърпиш и 4 тъщи, шегува се Халид, който е великотърновски зет, но живее със съпругата си Деляна и трите им деца в родната Казабланка.
Маракеш
Потайности в Маракеш
240 км делят Каза от Маракеш. Пейзажът покрай магистралата е пустинен, не се виждат нищо друго, освен кактуси. Хълмовете постепенно стават червеникави. Приближаваме се към червения град. Маракеш (Земя на Бога), е сърцето на Мароко. Древната столица е основана през 11 век от берберите. В миналото цялата страна е била позната под името Маракеш. По официални данни в имперския град, който е четвърти по големина в страната, живеят 1 млн. души, но се предполага, че са двойно повече. Любопитен факт е, че тук през 1994 г. е подписан „Договорът от Маракеш", с който е създадена Световната търговска организация.
Сърцето на Маракеш е Медината (Стария град). Тук времето е спряло още когато са се раждали приказките „1001 нощ". Всяко едно от безбройните магазинчета е пълно със съкровища като пещерата на Али Баба. Търговците, облечени с джелаби (дълга роба с качулка и широки ръкави) и жълти бабуши (кожени чехли), са готови да свалят звезди от небето на всеки клиент. Без да се скъпят на време и внимание, така те омайват с разказване и показване, че парите ти неусетно минават в техния джоб. В Медината има всичко – планини от куркума, пипер, бадеми и фурми, купища бабуши и други изделия от овча, козя или камилска кожа, раирани джелаби, берберски накити с огромни кехлибарени мъниста и дори фланелки с надпис „Меси". Бръснарниците и кафенетата са запазена територия за мъжете. Хамамът обаче има работно време и само за жени. И навсякъде се разхождат котки. Те са господарки в ислямския свят. Пророкът Мохамед много ги обичал, защото котка го спасила от отровна змия.
Сърцето на медината е огромният площад Джемаа ел Фна. Името означава място за екзекуции. Днес площадът е под защитата на ЮНЕСКО. Не вярвах, че е възможно да е истина всичко, което бях чела за него. Но това, което видях, надмина очакванията ми. След залез слънце Джемаа ел Фна става огромна сцена, на която се представят всякакви изкуства. Дресьори омагьосват със свирки своите кобри, застинали в транс с разперени качулки. Вещици с покрити лица очакват мераклии, на които да направят или да развалят магия. Гледачки премятат карти таро. Рисувачи с къна показват невероятни плетеници. Продавачи на вода от кози мехове дрънчат със звънчета. Танцьори и акробати смайват с уменията си. Момчета се млатят здраво, докато кибиците залагат кой ще е победителят. Тъмнокожи музиканти гнауа пеят песни от Сахара. Търговци обикалят между тълпата и предлагат лек за всяка болка, нужда и порок.
Тези актьори всяка вечер дават всичко от себе си. И затова се дразнят много, ако туристите се опитат да минат гратис, като снимат без да плащат.
Най-много хора са се струпали около достолепен мъж, когото слушат в захлас. Това е разказвачът на приказки. В Мароко тази професия все още се предава от баща на син. Притчите са поучителни истории, които ти помагат да прозреш смисъла на нещата, но без да ти дават знанието наготово. След като чуеш историята, тя зрее в ума ти и ти дава отговори с всеки натрупан опит. Това е практиката на суфитите – мистична секта, която има последователи не само в ислямския свят, но и извън него. И днес древното изкуство на разказвачите има своите фенове. В Мароко приказките не са победени от египетските и индийските сериали, които тв каналите бълват нон стоп.
Докато върви представлението на площада - задимяват скарите, ухае на печено овнешко и задушени меса в тажин (глинен съд с островърх капак, подобен на нашите гювечи). На Джемаа ел Фна предлагат най-вкусния портокалов сок в света. Момчета от Сахара пък изкушават с варени охлюви, които измъкват от черупката с клечка за зъби.
Точно в 7, когато слънцето току що е залязло, запява имамът от близката джамия Котубия. Тогава гълчавата на огромния площад секва за няколко минути. За да започне отново с пълна сила след приключването на молитвата.
Площад Джемаа ел Фна в Марасеш
Медината крие и други тайни в лабиринтите си. Само да свърнеш леко, попадаш в суперлуксозни местенца, спотаени зад високи дувари. Много от тях носят името „Риад", синоним на Едем - част от райската градина. Там и султанът би се отбил да отдъхне на меките дивани край шадраваните и да послуша музикантите, които свирят на уд и тарамбука. В тези луксозни хотели са отсядали много холивудски звезди, като Брат Пит, Уил Смит, Том Круз. Цената за стая е между 200 и 600 евро в зависимост от сезона.
Спасение от жегата може да се намери и в прекрасната градина на френския художник Пол Мажорел, който засажда първите палми през 20-те години на миналия век. Сега там има над 350 растения от цял свят. Впечатлява ярко синия цвят, който е акцент на много от архитектурните елементи. Наречен е на художника - синьото на Мажорел. Възмогно е обаче той да го е видял при берберите и туарегите. В градината има и паметник на покойния вече дизайнер Ив Сен Лоран, който купува градината след смъртта на Мажорел.
Берберски изненади
Маракеш лежи в полите на планината Атлас, която минава по целия Магреб. Връх Тубкал (4167 м) е най-високият в Северна Африка. В Атлас дори има няколко ски курорта. Един от тях е Укаймеден, който се намира на 74 км от Маракеш.
Тръгваме от града към планината през долината Оурика. Пътят се вие през палмови, цитрусови и маслинови горички, нивите са на тераси и грижливо се обработват. Минаваме през малки берберски селца, Ситти Фатма е последното, преди да започнем да се катерим по чукарите. Местните хора са запазили традиционния си начин на живот. Предлагат на туристите изработени от тях сувенири, гривни и гердани от берберско сребро, полускъпоценни камъни и ястия от местната кухня. Берберите се гордеят, че са живели по тези земи много преди арабите. Дори имат своя азбука. С изненада открих, че една от буквите им е досущ като нашата Ж.
Обратно към океана
Тръгваме на югозапад към Агадир, който е на брега на океана. Основан още през V в. пр. н. е., сега градът е модерен курорт с впечатляваща марина. От старите сгради нищо не е останало след земетресението на 29 февруари 1960 г., което взело 15 000 жертви. Днес само големи хълмове от строителни отпадъци, обрасли с трева, напомнят за бедствието.
Сърфисткият рай Имсоуан
Сега градът, който има напълно западен облик, е пълен с туристи. Тук сезонът продължава почти през цялата година, през януари температурите са около 20 градуса. "Имаме гости от Канада и други северни страни, които изкарват тук по 2-3 месеца", разказва мениджърът на хотел „Аргана".
На север пътят се вие покрай брега на океана. Край огромните плажове има малки хотелчета, потънали сред палми и зеленина. Скрит сред скалите е Имсоуан – сърфистки рай, където търсачи на силни усещания от цял свят чакат голямата вълна. Те спят в бунгала, накацали около фара, хранят се с риба, която местните всеки ден вадят от морето и пият т.нар. „мароканско уиски" – чай с прясна мента.
Агадир
Градът на толерантността
През 70-те години хипитата са открили своя рай в Мароко. Освен Маракеш, любима дестинация на Децата на цветята е Есауира. И досега местните хора спорят колко време е изкарал в градчето великият Джими Хендрикс, пристигнал през 1969 г. – една седмица, един месец или половин година. А може би и по-дълго?
Вратата на толерантността в Есауира
Великият режисьор Орсън Уелс също се е заседял тук, докато е снимал филма "Отело". Сега в града има негов паметник.
Днес в Есауира живеят много западняци, избягали от лудницата на Стария континент, за да потънат в бавния ритъм на ориенталския живот. Като Бардон, един от 9500-те французи, жители на Есауира. Той има малко магазинче, в което предлага чай и портокалов фреш. И не бърза за никъде.
Есауира е известна и с фестивалите си, а най-популярният е на музикантите гнауа. Наричат го африкански Удсток. Провежда се през юни и събира хиляди хора от цял свят.
Есауира
Есауира, също като Ерусалим, се е оказало място на кръстопът през вековете. В далечното минало тук живеят финикийци, после идват римляните.
Те събират по бреговете на океана ценни миди, от които извличат лилава боя, много търсена в империята. През пристанището на града за първи път в страната влиза чаят. Внасят го английски моряци през X век. През XVI в. градът е завзет от португалците, които го кръщават Могадор. Вдигат крепостни стени на брега на океана, за да се пазят от пиратски набези. През XVII век преобладаващото население са евреите. Век по-късно султан Мохамед II поръчва на френския архитект Теодор Корню да придаде нов облик на града. Освен пристанището и военните укрепления, Корню прави и медината. И днес тя е единствената, строена по проект, затова е най-организираната. Има формата на кръст, в средата е джамията.
Есауира
Сега Есауира се гордее с най-големите църква, джамия и синагога в региона.
Градът си има и Врата на толерантността - да напомня на хората, че трябва да живеят без омраза. На нея са изобразени три символа - мида – на християните, луна – на мюсюлманите и роза – на евреите.
Докато чакам да излети самолетът от Казабланка за Париж, се питам какво е за мен Мароко?
Интересно място, което има да покаже още много от своите съкровища и тайни. Място, където човек се чувства добре, сред приятели. И където искам да се върна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
