Мостове от камък и легенди

Мостове от камък и легенди | StandartNews.com

Туристите могат да видят край река Арда гробници, светилища и крепости

Римските и османските съоръжения в Кърджалийско са уникални

Източните Родопи са безспорно новият хит на българската туристическа карта. Всяко пътуване в тази част на планината е откритие за пътешествениците. В това южно кътче на България ще откриете не само мистични тракийски светилища, средновековни крепости, които пазят спомена за славно минало, но и добре запазена природна среда. Внушителният скален град Перперикон е само част от богатата история. Част от нея са и многобройните мостове, правени от различни по етнос и вяра майстори и в различни епохи. Всеки от тях обаче е уникален като строеж и като легенди.

"Старите мостове в Източните Родопи са ценно архитектурно наследство. Тяхната основна задача е да осигуряват преминаването над реките, усложнена от трудността на терена. Стръмните брегове на река Арда и притоците й - Върбица, Крумовица, Бяла река, Кесебир, са принудили строителите да приспособят пътя със стотици метри, дори километри, за да се избере най-подходящото място за мост", пише в книгата си през 1978 г. Иван Балкански "Стари мостове в Кърджалийски окръг". Според автора "често тези мостове се наричат "римски", така както всички старини се смятат за построени от римляните. Но мостовете в Източните Родопи по всяка вероятност са от Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина и Беломорието е минавал покрай (или през) река Арда и притоците й."

Дяволският е направен по султанска повеля

Една от емблемите на Източните Родопи е Дяволският мост над река Арда. Той се намира близо до село Дядовци на 6 км северно от град Ардино. Мостът е включен и в герба на общината. Съоръжението е разположено на 420 метра надморска височина, оградено от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината на моста е 66 метра, широчината - 3,4 м. Мостът е трисводест, като на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет.
Мостът е построен в началото на ХVI век по заповед и желание на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, свързващ района на Пловдив, Асеновград, Тополовски проход, Дяволски мост, Даладжа, Алада, Устра, Маказа, Беломорието.

По нареждане на султан Селим I през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името "Шейтан кюприя" (в превод от турски - Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майстор Уста Димитър от съседното село Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността.

Мостът следва средновековната архитектурна традиция. Срещу течението са дозирани вълноломи. Обявен е за защитен обект през 1979 г.

Мостът е много удобен за туризъм. До него има маркиран път, включен в туристическа пътека. В района се намира тракийският култов комплекс "Орлови скали". Върху извисяващите се скали са изсечени множество ниши (около 90 на брой). Една от хипотезите за тяхното предназначение е, че вътре са оставени оброчни плочи или глинени съдове, свързан с култа към мъртвите. Под скалите има следи от улеи, жертвеници и други древни съоръжения.

Край Ненково дебнат духове

Покрай река Арда пътища съединявали Филипопол и Одрин. Заради тях римляните са построили много мостове, някои от които са запазени. Един от тях е над река Боровица, сред най-големите притоци на Арда.
Намира се в близост до село Ненково на 22 км от Кърджали. Изглежда магнетичен, откъснат от времето и забравен. Също както Ненково, малко село от 20-ина къщи. Върви се по тесни калдъръмени улички (много по-тесни от тези в Златоград). Повечето от къщите са с оригинална архитектура с основи и зидове от дялан камък, на места се използват и парчета скали в зидовете, с тикли по покривите и кирпичени замазки.

Мостът до Ненково следва архитектурната особеност на времето си. Прави впечатление с внушителните си размери. Той е асиметричен с пет свода с различна големина. Пътното платно е дълго 58 метра. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване вече е неизползваем. Мостът е подходящ за посещение в комбинация с други обекти в тази посока - пещерата Утроба, скалните ниши край с. Дъждовница.

Тракийските скални ниши при село Дъждовница наподобяват огромен фриз в скалите и въпреки че са трудно достъпни, е истинско предизвикателство за човек да се приближи до тях. Местните възрастни туркини разправят на внуците си приказки за мистични духове, наречени "Джинавис пенджери", които се появяват в района на нишите, а от срещата с тях може да зависи съдбата на човека или иначе казано, да се осъществи неговата връзка с Космоса.

Почернен баща плаща за брод

Много легенди се разказват и за моста при село Сухово, който е разрушен през 1962 година при изграждането на язовир "Кърджали". С построяването му са свързани различни предания, които и днес се разпространяват от старите хора. Сред най-сърцераздирателните е за богат баща, който загубил единствения си син. Младежът искал да прекоси реката, за да се види с любимата си, но придошла вълна го погълнала. Съкрушен от трагедията, бащата дал пари да се направи мост.
За моста на Сухово е създадена даже и народна песен.

400-годишен води към Дървената джамия

През територията на община Кирково е преминавал важен път, свързващ вътрешността на страната с Беломорска Тракия през днешния проход Маказа. Пресеченият планински терен и поройните дерета и реки са принудили строителите да изградят редица мостове за тяхното преминаване.

Живописното село Шумнатица е съставено от няколко махали. То е застинало в пазвите на планината, намира се на 5 км от общинския център Кирково. Шумнатица е известна с каменните си мостове, градени преди около 400 г. Първият е до мегдана, а срещу него до чешмата, е старата воденица, която и днес мели брашно. На разстояние от 1,5 км по поречието на реката има още три моста. Платната на два от тях, за съжаление, са бетонирани, с цел минаване на коли.

От Кирково по новия път за Кърджали се намира една от големите забележителности на този край - дървената джамия в с. Подкова - свято място за мюсюлманите и атракция за туристите. Според легендата е построена за една нощ от седем девойки пред 1438 г.

6 метра свод до Дрангово

Мостовете и в Кирковско са едносводести и многосводести. Засводяването става в полукръг, като ширината е 4-5 до 8 м. Такива съоръжения има и в селата Долно Къпиново (върху приток на Къпиновска река), Дрангово (на река Пещера), Шумнатица, Лозенградци, Тихомир, Кирково.

Няма точни данни откога точно датира едносводестият каменен мост в Дрангово. Сред местните хора е известен като римския мост. Всъщност мостовете в Източните Родопи са наричани от местните "румели кюпрю", което е по-вярно да се превежда като "византийски мост". Съоръжението, изваяно от незнайни майстори, е служило вярно векове. Занемарено е след 1990 г.
Мостът, който е на река Пещерска, приток на Дранговската река, е бил единствената връзка между махалите при порои. Смята се, че е бил един от най-красивите в Родопите. Сводът е широк 13 м, висок 5,90 м, пътното платно е дълго 32,45 м и широко 4,30 м. В Дрангово има и друг каменен мост в центъра на селото. Бил е петсводест, но реката е отнесла двата от тях.

През Тихомир се стига до лечебен кладенец

В близост до граничното село Тихомир (Терзи юрен) се намират два моста от римско време, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария.
В землището на Тихомир има четири средновековни български некропола, където са открити накити, съдове. Според някои източници селото е заселено към ХVI в. от преселници от Беломорска Тракия и три семейства от Македония и Арнаутлука.

Говорът от село Тихомир е родопски, той се приема за един от най-старинните български говори с голямо значение за проучването на историята на българския език.
На 29 км в посока северозапад е село Старейшино, където може да бъде посетена Куполната гробница "Пунар кая", в превод от турски означава Скален кладенец. От гробницата извира вода, която се събира в два каменни басейна, изсечени в скалата пред нея. Гробницата се почита сред местното население като свещена, тъй като съществува поверие, че мястото и водата, изтичаща от гробницата, са с лечебни свойства.

От Тихомир може да се продължи до Бенковски с интересна скалиста местност, където в продължение на векове природните стихии са изваяли огромните камъни в различни причудливи скални форми на животни и растения, най-интересни от които са "Крокодила", "Гъбата", "Лъвската глава".
На 40 км в посока югозапад се намира връх Вейката - най-южната точка на България, представляваща планински район, покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати. От върха може да се види Бяло море.

Овчар строи за хаир в Егрек

В района на село Егрек и тези в близост до него има няколко каменни моста, които местното население също нарича "римски". Те са строени към края ХVIII в. или началото на ХIХ в. В Егрек има два моста, единият (в долната махала), които е трисводест и вече полуразрушен, а вторият - двусводест (в горната махала), строен от овчар за хаир на хората. Мостът е двусводест с дължина на пътното платно 13.20 м. Строен е от обработени камъни, като сводовете са облицовани с корнизи от по-малки плоски камъни. Спойката е направена от бял хоросан. На стълба на моста е дозиран вълнолом. Посещението на старите мостове на Егрек също може да се комбинира в маршрут с други забележителности от района.
В селото има 5 действащи и до днес ползвани от населението воденици. То е рекордьор с тях в Кърджалийския регион, а може би и в цяла България. Водениците са в съхранен автентичен вид. Изградени са от ломен камък, споен с хоросан. Покривите са покрити с каменни плочи (тикли). Меленето на жито и царевица се извършва от месец ноември до месец март, когато реката е най-пълноводна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай