Българи превзеха крепостта Акерман

Българи превзеха крепостта Акерман   | StandartNews.com

Съборът събра десет хиляди нашенци от цяла Украйна

Старинната крепост Акерман край украинския град Белгород-Днестровски в Одеска област за ден се оказа под истинска българска окупация. На 4 септември на това знаково историческо място се състоя VII всеукраински български събор, организиран от Асоциацията на българите в Украйна, която обединява над 100 дружества и организации.

Малко преди обяд към подстъпите на крепостта прииждат хора с различни носии. Това са участници в съставите, които ще се качат на сцената. Организаторите обясняват, че са осигурили транспорт за 10 000 човека от всяко населено място в Украйна с българи. В бившата съветска република и сега има села с 98% българско население, където се говори само на български. Отделно със собствен превоз също прииждат много хора. С кола чак от Стара Загора идва семейство, за да се види с роднините в Белгород. Смело може да се каже, че в района почти няма пътища или ако ги има, те са със спомен за асфалт и огромни дупки като от бомби, но това не отказа участниците в събора.

Гости от България са сурвакарите от брезнишкото село Долна Секирна - двукратни носители на най-голямата награда от пернишкия маскарад "Сурва" и с богат опит от международни участия. Още докато приближаваха към крепостта, а после и към естрадата заради говора и атрактивните костюми хората ги спират и заговарят. Оказа се, че

знаят за Сурва, защото пазят обичая и при тях

по Нова година деца със сурвачки обикалят селата. После вадят телефони за селфита. "Истински българи!", възклицават сънародниците от Украйна с радост и влага в очите и се трият в кожусите.

Един през друг бесарабски българи разказват: "Моят пра-прадядо се е бил на Шипка... Имам сестра в Пловдив... Лани ходих във Варна." Привлечени от българската реч, която се чува от телевизора, местните хора се тълпят край гостите от родината на предците им и говорят на старо наречие, отдавна забравено по земите, откъдето дедите им са се преселили отвъд Дунав. "Говорете ми, всичко разбирам, прочела съм всички български книги", моли беловласа жена и пита дали някой е чувал някъде из България фамилията на нейните предци. "Докато Украйна беше съветска, искаха да ни претопят и да ни направят руснаци, но сега вече е друго", обяснява жената и споделя: "Харен чиляк е Антон Иванич Кисе - той ни помага да се чувстваме българи през последните години и направи цялото това чудо."

Въпросният Кисе е етнически българин, родом от село Евгеновка в Тарутински район на Одеска област. От 2004 г. е депутат в Украинския парламент - Върховната Рада. Той е и председател на Асоциацията на българите в Украйна от нейното създаване през 1998 г. Атрактивният вид на сурвакарите от Пернишко не можа да надвие по интерес отношението на украинските българи към него, защото

трудно може да се преброят ръкостисканията, прегръдките и снимките

които депутатът си направи със сънародниците. "Саде (в смисъл на само) той мисли за нас отсабалем", казват хората най-искрено на езика, който са запазили от векове.

А съборът наистина е като чудо. В навечерието на националния празник на Съединението на България на практика може да се види каква сила е единението на народа и любовта към Родината, даже когато родините са две. Около два века през поне 8 поколения диаспората е запазила културата и традициите на предците си и не случайно съборът се превръща в кулминация на българщината по тези земи. През годините се е запазила традицията в българските села да има събори, най-често в деня на храмовия празник на построената от хората черква, споделя Светлана Драгнева, заместник на Антон Кисе в Асоциацията. Съборът се прави през две години и досега винаги е бил в Одеса. Целта му е да се съхраняват и развиват и да се преумножават историческите, културните и образователните достижения на българския етнос в Украйна, но всъщност е истински народен празник. Оказа се, че до момента седмото му издание е най-мащабното от всички досега.

В галаконцерта участват над 50 фолклорни формации от Украйна, както и от съседна Молдова, където също живеят бесарабски българи. От сцената се носят старите български песни за юнаци и любов, за Радка, Янка, Тодора и Калина. Думите са същите като и в България, но понякога в аранжимента имаше по нещо от частушките. Вихрени хора показват под изкусна свирня на гайди и акордеони млади танцьори от различни школи.

Букет от сложни български народни танци представят деца

от село Делен в Арцизки район. Облечени са в оригинални костюми от Граово - момичетата с литаци, а момчетата - с бели беневреци. Те станаха особено симпатични на сурвакарите, заради носията от родния им край. По път насам пернишката група научи, че първите преселници в днешните украински земи след османското нашествие из Българско са били 36 човека от пернишкото село Богданов дол, поели отвъд Дунава през 1765 г.

Хората се вият и покрай етнографския кът, където има дегустация на български национални ястия за официалните лица - депутати от Европарламента, Върховната Рада и българското Народно събрание, ръководители на местните региони, българският посланик и владиката на Болград и Измаил епископ Сергий, певците от България Илия Луков и Веселин Маринов и още важни шефове.

Съборът е приветстван с поздравителни адреси от президента на Украйна Петро Порошенко, роден в столицата на Бесарабия Болград, където българите са болшинство, както и от българския вицепрезидент Маргарита Попова. Поздравление поднесе българският посланик в Украйна Красимир Минчев. Но най-много аплодисменти има за Антон Кисе. Честта да обяви събора за открит е предоставена на 92-годишния доайен на българското движение в Украйна и общественик Генади Коев.
Докато звучи българския химн, от очите на един от сурвакарите рукват сълзи. Към него се притича жена от публиката да го пита дали не му е зле, но след като маскираният мъж обясни, че просто се вълнува, ревнаха и двамата. Трогателна е и украинката леля Надя от състава на село Заря в Саратски район, чието име всъщност е Камчик. Тя подхваща песента за Илия, дето градил килия и всички й пригласят. Покрай тях на сергии са подредили майсторлъка с кошничар, кожар, млад момък преде с хурката на пра-прабаба си.

На сергии из цялата крепост има много сувенири от плат, керамика, дърво. Майстор сече монети по поръчка. Най-много са скарите, може да се опита и квас. Лее се пиво и вино. Украински българи се надпреварват да черпят гостите от България с домашно произведени питиета. Докато чакат изявата си на сцената, при сурвакарите спира и Антон Кисе, снима се с тях и праща специални поздрави на пернишкия кмет.

"Ние сме българи, само дето живеем тука", обяснява възрастен мъж докато се подрежда пред сцената, за да чуе изпълнението на Веселин Маринов, който изпя за сънародниците най-популярните се песни. Украинската звезда Катя Бужинская, която се оказа българска снаха, раздвижи публиката с "Катерино моме" в съвременен аранжимент, а после хилядното множество с нея скандира "И Украйна в Европа, заедно с България".

Вече по мръкнало идва ред и на Илия Луков, избрал за своя жена бесарабска българка. Под негов съпровод в Акерманската крепост се извива най-дългото българско хоро. За да сложи все пак точка на знаменателното събитие Илия Луков подхваща песента си "Молитва". Молитвата в тоя ден на всички дошли на всеукраинския български събор беше Господ да пази българите, тяхната майка България и втората им родина Украйна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай