И САЩ питат за наша джаджа за евтин ток

Модулът на Димитър е като перпетуум мобиле, сваля сметките 6 пъти

И САЩ питат за наша джаджа за евтин ток | StandartNews.com

София. "Телефонът ми загря, над 1000 души ми се обадиха след публикацията в "Стандарт" и някои други медии за моя уред за производство на евтин ток", не може да скрие задоволството си щастливият изобретател Димитър Димитров. Освен настоятелни нашенци, които били готови тутакси да платят за инсталацията, имало и куп чужденци - от Германия, от Белгия, от Турция. И шефове на компании, и обикновени любопитковци. "Може ли да направиш модули, които да захранват цяло село", попитал съвсем сериозно мастит бизнесмен. Най-интригуващото обаждане дошло отвъд океана - чак от Ню Джърси, САЩ. "Казаха, че са от някакъв научен институт по енергетика и механика и ще дойдат в най-скоро време лично да се срещнат с мен, за да видят с очите си изобретението", още не може да повярва на офертата Димитров.

Изобретателят Димитър Димитров не е изненадан от невероятния интерес към неговата джаджа, защото от личния му опит и този на приятелите му, пред които е демонстрирал опитния модул, наистина става дума за революционна идея. Някои на шега нарекли уреда дори "перпетуум мобиле", защото без енергоизточници като въглища, газ, петрол, слънце, вода, вятър произвежда ток. "Инсталацията работи на принципа на регенерацията. Включваш го в контакта, изключващ след 20-30 секунди, а той продължава да произвежда и произвежда", пояснява необяснимия ефект Димитров. Преди близо два месеца изобретението е било признато и от патентното ведомство и вписано официално в книгата на българските патенти. "Няма нищо тайно и сложно в модула, съдържа познати елементи - двигател, инвертор, редуктори, съединител и други механизми", скромничи 52-годишният изобретател. Като всеки роден техничар, който има очи и за бракуваната техника, голяма част от по-дребните детайли е събрал от "гробището" на старозагорско предприятие за вторични суровини, благодарение на неговия шеф Стоян Желев, който го пуснал да рови на воля из захвърлените машинарии.

Димитров не крие, че авангардната идея зреела в главата му от няколко години, но катализаторът се оказал скандал с енергийния монополист ЕВН. "Бях решил да правя фотоволтаик в старозагорското село Елхово, в което имам фамилна къща, но австрийската компания на няколко пъти промениха условията и аз вдигнах ръце", посочва Митко. Изкарал разрешително, после внесъл 4000 лв. за такса "достъп", но след това от ЕВН прибавили в неразбираемите си фактури още 12 000 за присъединяване и той кипнал. "Монополистите ще бъдат най-потърпевши, ако уредът се внедри масово, защото щат-не щат ще трябва да свалят цените на тока драстично", убеден е Димитров.
Първият прототипен модул, който е направил, е с мощност 2,5 киловата. Изпробвал го в производственото хале на старозагорска частна фирма пред очите на куп приятели, инженери и специалисти. Двигателят на устройството харчел 1 кВт/ч, а остатъкът от 1,5 кВт/ч е полезна енергия.

Цялата инсталация му излязла около 10 000 лв.

"Представете си това, увеличено многократно, да речем на 5 мегавата, с които може да захранва уличното и парково осветление или един старозагорски квартал, кажи-речи, без пари", размечтава се Димитров. По неговите думи една такава система от модули с мощност 5 мегавата ще струва около 3 млн. лв. и може да се монтира само на около 10 кв. м площ. И нещо много по-важно - инвестицията щяла да се избие само за месец-два, защото токът по груби сметки щял да е по-евтин 5-6 пъти от сегашните безбожни цени.

Димитров е категоричен, че няма проблем да се направи и голяма централа от 100-200 мегавата, а и повече. ТЕЦ-ът на американската компания АЕS в Гълъбово с мощност малко повече от 600 МW, която американците построиха за 1 млрд. лв. и ни обуха със скъп и прескъп ток, според него щяла да струва 2 пъти по-малко - около 400-500 млн. лв. "За два хилядника като новата АЕЦ "Белене", за която искат да хвърлят 20 млрд. лв., ще трябват 400 модула по 5 мегавата всеки по 3 млн. лв., т.е. 1,2 млрд. лв. плюс останалите разходи ще излезе не повече от 4-5 млрд. лв.", прекроява набързо и най-мащабния енергиен проект ентусиазираният изобретател. И на всичкото отгоре тази АЕЦ щяла да се разпростре само върху 60 дка и да се изплати за 1-2 г. Дали е фантазьор, или наистина е изобретил нещо гениално - според него щяло да стане ясно съвсем скоро.

Първата си рационализация Димитър Димитров направил още като голобрад юноша, току-що завършил средното си образование. "Префасонирах една щприц машина за пластмасови изделия да работи с хидравлика, повечето щприцове тогава бяха ръчни", припомня си Митко. Тъй като по онова време материали и резервни части трудно се намирали, от един бракуван трактор "Беларус" взел разпределителя и маслената помпа и ги монтирал на шприца. Машината работила известно време в тогавашното предприятие "Вторични суровини", а впоследствие младият изобретател я продал за 1000 лв., които са били бая пари за онова време. За мнозина Митко е самоук техничар със средно техническо образование. Но, оказва се, е завършил експериментална паралелка на тогавашния полувисш институт за учители по практика. Обучението било цели 4 г. над средното училище. "Беше си сериозно учене, имахме изпит дори по висша математика, аз по едно време бях се поуплашил дали ще изклася", признава сега той. Като се дипломирали, преподавателите се шегували, че имат малко повече от полувисше и малко по-малко от висше.

Схватливият ум и сръчните ръце на Митко помнят в много предприятия в Стара Загора и региона. Няколко години е бил в електронния гигант ДЗУ. На високи позиции е работил в машиностроителния завод "Железник", организатор на производството, и в автомобилното предприятие "Товарни превози". Най-много, цели 11 г., е бил технолог в най-голямото ремонтно предприятие в комплекса "Марица-изток" - Централна ремонтна база. Много от бившите му колеги от ЦРБ-то, както бе известна тогава фирмата, приятели и шефове от мините му се обадили и го поздравили с авангардната идея. Както намалява постоянно производството на лигнитни въглища, нищо чудно, според него, изобретението му да се окаже спасително и за източномаришките миньори. "Защо де не напълнят едно хале с моите модули и да произвеждат в екологична среда евтин ток", пита Митко от името на тези, които ще решават съдбата на енергетиката ни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай