"Много пъти съм се чудил дали не направих най-голямата си грешка, като започнах бизнес със своя собствена печатница. Но човек винаги трябва да има вяра, най-вече в себе си, и да продължи напред. Не винаги вратата се отваря от първото почукване. Но упоритостта и настоятелността накрая се изплаща". Това казва журналистът Емил Петков като равносметка за 10-годишния юбилей на печатницата "Ропринт". Тя печата над половината от луксозните и влиятелни списания у нас, а марката и винаги е белег за високо качество.
-------
Емил Петков е легендарна фигура в българския печат. Той е един от петимата основатели на "Пресгрупа 168 часа", заедно с Радостина Костантинова, Петьо Блъсков, Владимир Райчев и Драго Василев. Те напускат "Отечествен фронт" и правят първия независим седмичник през 1990 г., броени месеци след падането на социализма през ноември 1989 г. След това правят и всекидневника "24 часа". Петков рисува сам главата на двата вестника, а по-късно близо половин година обикаля Европа и избира оптималната конфигурация от машини за новата печатница "София".
"В началото всичко беше фанфари, свобода и вдъхновение. Всекидневникът достигна тираж над 330 000 броя. Мечтаехме - за развитие, за инвестиции. Но нещата бързо се промениха - през 1995 г. материалите - мастилата, основно, бяха внос, купуваха се в германски марки. От криворазбран подход не вдигнахме дълго време цената, и
в един момент започнахме да губим от производството
Тогава вестникът се издържаше от продажбите, а рекламите бяха горница, която ни позволяваше да мечтаем за инвестиции в собствена печатница. Тогава се реши, че с по-ниска цена ще смачкаме другите вестници. И изпуснахме момента... След това беше много трудно да дигаш цените и да си актуален с инфлацията. Дойде Виденовата криза, точно бяхме купили новата машина "Полиман" за списания. Ударът беше много тежък, защото лихвите по левовете бяха 60-100 пункта. Единият брой го правиш за 5 лв. корична цена, следващият трябва да ти е 15, но ти си винаги назад с месец със събирането на парите от предишния брой", спомня си Петков.
Петимата продават вестниците на германската медийна група "ВАЦ". След това се опитват да правят телевизия, но през 1998 г. се връщат към печата и започват да издават "Монитор", "Политика", а след това и "Телеграф".
"Още през 2004 г. участвахме в приватизацията на ИПК "Родина" заедно с 6 вестника. Малко над 2 години бях шеф на печатницата. До лятото на 2007 г., когато се появи машина, а някои от хората от ИПК "Родина" искаха промяна. Така се роди идеята за "Ропринт", казва Емил Петков.
Инвестира собствени пари, ипотекира апартаменти и тегли кредити. Прави печатница за висококачествен офсетов печат, която бълва луксозни списания, каталози и всякакви брошури, които се разпространяват по пощенските кутии. Машините са от т. нар. "хийтсет уеб офсет" - ролен печат, който след изпичане в сушилня придава характерния блясък на цветовете в едно луксозно издание като списанията "Ева", "Мениджър", "Биограф" или "Топгиър" и "Икономист". От 4 години в "Ропринт" се печатат и всякакви книги.
"Така, сред машините се чувствам добре.
Звукът на завъртащата се машина винаги ме възбужда
по-особен начин, става ти едно приповдигнато", казва Емил Петков.
Чувството много прилича на онова, което е изпитал преди повече от 35 години. Петков завършва журналистика.
Започва в "Отечествен фронт", където първоначално пише дописки в отдел "Вътрешна информация".
"Запалих се по фотографията и бях от този тип репортери, който ходят, снимат и пишат. Тогава такива образи не бяхме малко - Евгени Петров, Иван Бакалов... Обаче, съседната врата бе на секретариата. И докато във "Вътрешна" нямаше човек, който да ме вдъхнови, който да освети пътя ми, не бяха правилните хора, то в секретариата бяха друг тип хора - по-отворени и освободени. Атмосферата ми пасна, идеята да редиш дописките, да преценяваш кое е важно, дори ако искаш да изчисляваш височината на кегъла на заглавието.
От секретариата към печатницата е една крачка. Мирисът на мастилото, линотиперите, които избиваха металните буквите на високия печат, след това цинковите плочи на фотографията. Завъртането на машината ме кара да настръхвам и до ден днешен.
Трябва да имаш вкус към дизайн към рисунък на буква, към подредба на страницата, но и познание върху съдържанието на текста и качеството на снимката", казва Петков.
Според него тогава "Отечествен фронт" е с най-модерна графика от социалистическия печат.
"Екипът беше много добър, имаше хора, които много разбираха от графика. Захари Главчовски, от него съм научил страшно много, Иван Стойчев, Валентин Илиев-Батето, Димитър Богданов... От младата генерация бяха Яне Янев, Сергей Йотов.
Покрай работата с линията му остава време и да пише. "Подпали се хотела в Боровец, направихме екип, донесохме вярната информация, но накрая пак пуснаха официалната, която изтече по БТА, не ни повярваха", смее се години по-късно печатарят.
Като секретар четял всички материали, защото понякога се налагало да съкращават текстовете. "Имаше хора, които пишеха така, че най-маловажното е накрая. Но,
други пък оставяха най-силното за финал
защото какво е материал без силен край", казва Петков.
"168 часа" слага начало на революцията - на нов формат, таблоид. Изцяло на електронен набор. След това тръгва и всекидневника, който достига главоломен тираж от 330 000 копия.
"От журналисти бързо трябваше да станем мениджъри и да се грижим за вестника. Който и да дойде на власт - сини, червени, на никой не му харесваше. И затова в държавната печатница - независимо дари си с 300 000 или с 15 000 тираж, даваха по една машина. Разпространителите чакаха, негодуваха. Затова трябваше и собствена печатница", разказва Емил Петков.
"За тези години научих, че човек не трябва да се обезверява. Трябва търпение и много енергия", връща лентата назад печатарят.
Сега помни в детайли възхода на собственото си дете - "Ропринт". "Стартирахме и дойде кризата през 2009 г. Имаше проблеми с доставките на газ. Дори започнахме да проектираме собствена газстанция ... Януари 2010 г. беше месец без почти никаква работа. Аха, да се обезверя, дойдоха едни туристически каталози, едни учебни пособия. Бавно и полека се завъртяха... През 2011 г. купихме втора ролна машина. Имаме листови машини, черно-бяла ролна машина за книги. Човек трябва да затъне до върха на носа, за да намери сили да се оттласне. Но такива победи са най-сладки", казва Петков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
