Държавата да намали данъка върху доходите на гражданите с 1% и да даде на общинските съвети възможност да определят допълнителен местен данък върху доходите между 1% и 3%, за да увеличат приходите си. Идеята за такава промяна в Закона за местните данъци и такси обсъждаха преди седмица на Годишната среща на местните власти в Югоизточна Европа.
В навечерието на вота обаче "данък кмет" е като райска ябълка за градоначалниците. Изкушените да посегнат към нея, за да напълнят хазната, може да се окажат "изгонени от рая" след изборите наесен. Склонни ли са да рискуват? "Стандарт" попита стопаните на част от най-големите общини в България.
1% е малко, 3% са много, смятат повечето градоначалници
Изкушението да закърпят хазната с него може да им струва скъпо на вота
"При тази криза и ниски заплати идеята да се въведе и местен налог върху доходите на хората за сметка на намаляването на плоския данък с 1% ми звучи абсурдно и несериозно" - така коментира идеята за "Стандарт" кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Според него много малко градоначалници и общинари биха подкрепили подобно предложение. Освен че ще загубят подкрепата на хората, това би изострило още повече политическите битки в местните парламенти.
"Подобряването на финансовата стабилност не бива да бъде за сметка на увеличаването на данъчното бреме", категоричен е Тодоров. Според него има и други неизползвани възможности за увеличаване на приходите. "Една от тях е формирането на собствена общинска полиция, която би ни струвало много по-малко от това, което заплащаме по договор на МВР", посочи Тодоров. Друга идея, споделяна и от старозагорски депутати от управляващото мнозинство, е глобите за нарушения, засечени от видеокамерите, които сега отиват в държавната хазна, да остават в местните бюджети.
"Българските общини нямат възможностите, които имат повечето страни членки на ЕС. Въвеждането на нов общински данък върху доходите (ДОД) ще осигури пряка фискална връзка между общината и гражданите, които работят на нейна територия", сподели пред "Стандарт" кметът на Добрич Детелина Николова. Тя бе на Годишната среща на местните власти в Пловдив и разказа, че на проведеното общо събрание местните власти са обсъдили на практика концепция за нов Закон за местните данъци и такси. "Приходите на общините се формират по следния начин - 75% са от собствени приходи, а останалата част е изравнителна субсидия. Именно приходите са тези, които дават възможност за провеждане на самостоятелна местна политика", коментира още Николова. Тя съобщи още, че до края на месеца предстои да се проведе заседание на Съвета по децентрализация, където обсъждането на идеите и предложенията да продължи. "Държавата прави труден компромис - да намали на 9% данъка на гражданите, а с новия закон да се даде възможност общините да определят ставка от 1 до 3 на сто. Виждането ни е
в началото общините да прилагат еднакви ставки
като се запази общата тежест за гражданите", каза добричкият кмет. Очакванията на местните власти са в този преходен период да се извърши информационната и административна подготовка, а през следващите години общинските съвети да са в състояние да определят ставките. Сред очакванията на общините е и това - през първата година НАП да администрира новия общински данък. "Допълнителните средства от едно такова отчисление от доходите на физическите лица ще дадат възможност на общините да направят повече инвестиции - основно в инфраструктура. Това е, което искат хората", каза Николова.
"Новата" идея част от данък общ доход (ДОД) да остава в общините всъщност е стара - на поне 2-3 г., обясни пък Пейчо Пейчев, зам.-кметът на община Варна по финансите. "Ако се реализира, целта е да влязат повече приходи в общините за социална дейност, здравеопазване, инфраструктура. Така
ще се постигне и по-голяма децентрализация
за която общините настояват. Според мен по-справедливо е 9% от данъка върху доходите на хората да отиват в държавния бюджет, а 1% - за общините. 3% биха увеличили данъчната тежест за хората, предвид положението им след криза, все още липса на икономически напредък и т.н.", заяви Пейчев, който е твърд привърженик на плоския данък.
"При всички случаи съм "за" идеята част от данъците върху доходите да се плащат в общините", категоричен е градоначалникът на Плевен проф. Димитър Стойков. Това ще помогне на кметовете да подобрят условията на живот и в същото време ще способства да привличат инвеститори. "Мисля, че и самите предприемачи ще бъдат мотивирани да регистрират фирмите си в съответните градове", сподели проф. Стойков. "Колкото до процента - не е лесно да коментирам, защото условията са различни", заяви плевенският кмет. "В градовете с развит туризъм и големи бюджети и 1% е добре. За общини като нас обаче е твърде малко. Основното перо, на което разчитаме, са местните данъци и такси. Вече няма и собственост, която да продаваме. Със сигурност 1% e малко, така че не може да се подхожда унифицирано", призна проф. Стойков. "Приоритетно бихме използвали допълнителните средства от данъци за инфраструктура. Много пари губим за поддръжка на обектите, в които инвестираме. Последно съм крайно възмутен от вандалщините в парк Кайлъка. Разбиха барбекюто, което се ползваше с удоволствие от плевенчани. Беше ми много приятно да гледам хората около него. Направо с чукове е попиляно", ядосва се професорът.
"Част от данъка върху доходите на нашите граждани да остава в общините е нещо, което всички досегашни правителства ни обещаваха. Той е съществена част от т.нар. финансова децентрализация. Ако сегашното правителство успее да прокара такъв данък, то това ще бъде тест за неговата коректност към местната власт. Крачка към по-голяма справедливост при разпределението на парите", смята кметът на Монтана Златко Живков. "Аз съм "за" въвеждането на такъв данък, но подхвърляният 1% е много малко. Според мен реалният е 3%. Хората искат парите, които внасят от доходите си, да остават в техните селища - за поддръжка на улици и пътища, облагородяване на междублокови пространства и т.н. Сега средствата от данъка върху дохода отиват в държавата и тя ни го разпределя под формата на субсидия. Чуха се и възможности за намаление на изравнителната субсидия за общините. Това не би било справедливо, защото ще обезсмисля въвеждането на местен данък върху доходите на гражданите", коментира още Живков. "Аз смятам, че е по-справедливо да няма еднакъв данък за всички общини, а
всяка да решава сама за себе си
На практика това може да се нарече финансовата децентрализация, за която общините ратуваме от много години", категоричен бе той.
"Данък от 2% върху дохода на физическите лица за общинската хазна е средното положение, което е реалистично да бъде наложено в момента", смята кметът на Димитровград Иво Димов. Според него, ако се вземе долната граница от 1%, няма да се усети кой знае каква разлика. "Не е добре фокусът да попадне и върху максимума от 3% данък местна хазна, тъй като това може да се окаже шокиращо за хората", коментира Димов.
Скептична за ефекта от такава реформа е колежката му от Трън Станислава Алексиева. По думите й подобни промени ще са сериозен източник на нови приходи за големи общини. По територия община Трън е внушителна - разпростира се върху над 600 кв. км и има 51 села и един град, но населението е под 4000 души. Повечето от тях са пенсионери, а много от тези в трудоспособна възраст са безработни, така че няма как да има ръст върху събиран процент ДОД в общината. Освен това на територията няма индустрия и работещи предприятия, призна Алексиева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
