07:40 ч.

23.10.17

6 мин.

0

1

0

Ако не обръщаме внимание на екологията, ще платим скъпо

от Цвете Николова |

Ако не обръщаме внимание на екологията, ще платим скъпо

Когато планира, бизнесът да използва желанието на политиците да бъдат харесвани, казва проф. Джак Спенглър


Д-р Джак Спенглър е професор по екологично здраве и човешко обитаване в катедра Environmental Health в Харвардския университет и един от директорите на Центъра за здраве и глобална околна среда в Harvard T.H. Chan School of Public Health. Той създава нов модел на сътрудничество между академичните среди, гражданските лидери и бизнеса в полза на по-устойчиво и справедливо общество. Според него намаляването на стреса върху екосистемите ще изисква по-добра интеграция във всички аспекти на обществото – бизнес, правителствен, академичен и религиозен. Д-р Спенглър участва в дискусионен форум, поставил основите на разработването на сертификационна програма „Лидерство и иновации за устойчиво развитие". Това е идея на инициативата „Кристално чисти", обединяваща 8 компании, членки на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Мечтата на инициаторите е тя да прерасне в магистърска програма, поради което за партньори бяха привлечени Американският университет в България и професори от Центъра за здраве и глобална околна среда към в Харвардския университет, управляван от проф. Спенглър. Разговаряме с проф. Спенглър за разбирането му, че устойчивото развитие трябва да се разпространява като морален ангажимент и да бъде част от всички дейности и контакти на бизнеса с публичния сектор.


- Проф. Спенглър, по време на дискусията с лидери на действащи в България компании Ви бе зададен въпрос за разминаването между желанието на бизнеса да планира дейността си дългосрочно и краткосрочното планиране и близкия хоризонт на политиците и управляващата администрация. Как може да се преодолее този проблем в полза на устойчивото развитие?
- Моят опит от работата по различни проекти с министерства и общини показва, че този проблем може да се реши като се помогне на политиците да реализират желанието си да бъдат харесвани, да оставят добро наследство и в крайна сметка отново да бъдат избрани. Разбира се, това не важи за всички, но именно стремежът на политическите лидери да направят нещо, което никой друг не е правил преди, може да бъде връзката на бизнеса с тях. Преди време работих с кметството на Малага, Испания, където имаше проблем с ниските възнаграждения на служителите в туристическия сектор. Младите хора бягаха от там, за да работят на други места. Разработихме зелен проект за икономия на разходите за енергия и материали и това доведе до създаването на нови бизнеси и съответно до разрешаване на проблема с безработицата сред младежта. Той бе приет, защото ставаше въпрос за икономия на пари, а това винаги се харесва от гражданите. Има и редица примери, когато инвестициите за оптимизиране на структурата на компанията се възвръщат като спестени разходи. Например добре е звеното, което се грижи за здравето на служителите, да анализира какво поражда проблемите, заради които хората най-често отсъстват от работа. Това може да се окаже моделът на мениджмънт в различните отдели. В такъв случай ръководството на компанията трябва да инвестира в решаването на тези проблеми, за да минимизира разходите за здравни грижи.
Относно връзката на бизнеса с публичния и неправителствения сектор и как да я направим наистина ценна за хората, бих препоръчал следното. Често компаниите отделят средства за благотворителност. Ако те са за организации за опазване на околната среда, поискайте парите ви да бъдат вложени за осъществяване на реален проект, който решава екологичен проблем. Тогава каузата ви придобива плът и това публично-частно партньорство ще има осезаем ефект за обществото, политиците ще получат своите дивиденти, а вашите отношения с администрацията ще бъдат значително улеснени.


- Изследвате връзките между стратегиите за устойчиво развитие и качеството на въздуха. Къде виждате основните проблеми?
- Мисля, че със сигурност бихме могли да вземем мерки, за да подобрим качеството на въздуха. Добрата новина е, че понастоящем всеки киловат енергия, произведена от възобновяеми източници, е мотивация да се откажем от изкопаемите горива, защото вече имаме втория най-евтин източник на гориво - вятърът. Не знам точно какви са климатичните условия тук, в България, но мисля, че имате достатъчно възможност да генерирате вятърна и слънчева енергия. Колкото по-бързо се откажете от изкопаемите горива, толкова по-големи ще са ползите за здравето на хората. Представете си времето, когато няма да ни се налага да се притесняваме за консумацията на енергия за осветление, климатизация, автомобили и транспорт. Подобряване на качеството на живот – към това трябва да бъде стремежът при всяка човешка дейност.


- Вашите изследвания разкриват, че хората всъщност прекарват много малко време навън, сред природата и това прави качеството на въздуха в закритите пространства също толкова важна тема, когато става въпрос за устойчиво развитие.
- Въздухът влиза в закритите пространства отвън и логично има същите качества като атмосферния. Ние го модифицираме, като го охлаждаме или затопляме. Освен това в закритите пространства има допълнителни източници на замърсяване на въздуха. Естествено възниква въпросът - наистина ли се нуждаем от всичките химикали, които ни заобикалят? И това е въпрос не просто на устойчивост, а и на баланс. Да, има причина да се използва огнеупорно покритие, но ако сградите са построени както трябва и имат ефективни противопожарни системи, много от химикалите стават излишни. Европа има много по-разумен подход в това отношение от САЩ. Или пък хората на Стария континент са по-силно повлияни от големия финансов интерес от популяризирането и въвеждането на модели за устойчиво развитие. Другата страна на устойчивото развитие се отнася до качеството на закритите пространства, работните места и училищата, защото то влияе непосредствено върху продуктивността, здравето и образоването. Смятам, че всички тези неща са свързани и не е задължително скъпо да ги подобрим. Просто трябва да се използват повече естествени материали, по-добри вентилационни системи и т.н.


- В България сте по покана на АПБНБ и "Кристално чисти", инициатори на създаването на сертификационна и магистърска програма "Лидерство и иновации за устойчиво развитие". Какво днес вдъхновява лидерите да трансформират компаниите, обществото, света около нас?
- Някои от тях са мотивирани от убеждението, че нещо е правилно, имат широк поглед върху това колко крехки са нашите системи в момента и са информирани за изчерпването на редица ресурси на Земята. Някои хора, като главния изпълнителен директор на Uniliver, знаят всичко това, но имат и аргументи от позиция на бизнеса - ако не обръщаме внимание на проблемите с околната среда, по-късно ще платим много висока цена в резултат на климатичните промени, ще имаме проблеми с транспорта и стокообмена, ще плащаме много повече за застраховки и осигуровки, за спасяване на хора, за справяне с миграцията. Истинските лидери оценяват всичко това като сериозни предизвикателства за бизнеса и затова компаниите им разработват продукти и услуги, които предлагат решения на някои от тези най-наболели проблеми по света.
Много корпоративни лидери имат благородни намерения и мотивация да говорят за това. Лидери филантропи инвестират милиарди, за да превърнат света в по-добро място. За жалост обаче, повече са онези, които само консумират. Светът все повече се поляризира заради тези диаметрално противоположни мирогледи.


- Кои са най-големите Ви опасения за световната икономика?
- Моето най-голямо опасение е да не загубим посоката, да не се отклоним от правилните икономически модели, които ни подтикват към вземането на правилни решения за използването на ресурсите на планетата. Мисля, че скандинавският икономически модел предлага висока степен на равенство и социална справедливост при устойчива употреба на ресурсите. В Дания здравеопазването, образованието и пенсиите се поемат от държавата. Вярно е, че корпоративните и личните данъци са по-високи, но страната не води войни, а инвестира ресурсите си в благородни цели. Мисля, че най-патриотично настроените американци, онези които не признават нищо друго, всъщност не са живели никъде другаде, т.е. не познават други модели - икономически и социални. А истината е една. В държавите, в които се ценят високо моделите за устойчиво развитие и взаимодействие с околната среда, там, където има истински лидери на обществено мнение и истински бизнес лидери, средното качество на живот е много по-добро отколкото в останалите части на света.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 07:55 · 23.10.2017
В Америка тези гори на които е сниман Последния Мохикан са били всички изсечени и направени на поляни и пасища това става при завладяването на Америка и дивия запад. до 1930-40 всичко е било голо и жълто като в България без диви животни като елени, сърни, бизони и др.През 30 години на миналия век започва масова кампания за засаждане не нови гори и всичко е гора с изключение там където има ферми.Като пътиваш със самолет от Англия можеш да видиш че навсякъде е зелено залесено, а България Жълто Кафява като Кандахар.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент