Синдикът в КТБ разваля сделки за 800 млн. лв.

Синдикът в КТБ ще има право да не признава извършени прихващания на кредити, ако те нарушават разпределението на масата на несъстоятелност до размера на това, което би се паднало на всеки един вложител. Това гласят промени в Закона за банковата несъстоятелност, които са внесени в парламента от депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ в късния следобяд на петък. Целта е с промяна на закона да се защитят всички вложители, сред които ще бъде и Фондът за гарантиране на влоговете, който след като изплати гарантираните депозити в КТБ, ще стане кредитор на банката. "Зачестиха случаите, в които вложители и кредитоискатели в КТБ се опитват да извлекат полза за себе си. Напоследък се извършват много цесии и обикновено се извършват от негарантирани вложители", заяви Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя обясни, че с промяната в закона се цели да се затвори тази възможност.

"Внасяме относително основание, което да бъде по преценка на синдика. Към момента обаче все още съдът не се е произнесъл по несъстоятелността на банката, т.е. това са бъдещи действия", заяви Данаил Кирилов от ГЕРБ. С тази разпоредба ще се подпомогне синдикът, за да има еднозначност при подреждането и конкуренцията на кредиторите, т.е. на вложителите в КТБ. Всички негарантирани вложители трябва да бъдат равнопоставени, смятат вносителите на промените в закона. Сумата на гарантираните влогове, която фондът трябва да започне да изплаща, е над 3,6 млрд. лв. Според информация на Менда Стоянова отпреди две седмици, са извършени цесии с депозити в КТБ за 1,17 млрд. лв., като за 800 млн. лв. от тях има заявки за извършване на прихващания от дължими към банката кредити. Точно тези сделки ще бъдат разваляни от синдика. С промяна в Закона за държавния бюджет пък ще се атакува практиката да се раздробяват големите влогове в КТБ на няколко по-малки, които са под гарантирания праг от 196 000 лв., защото според вносителите това значи заобикаляне на закона и ощетяване на хората. Промените ще се прилагат от синдика в една бъдеща несъстоятелност, така че това не поражда правни последици със задна дата. Защото може дори да няма несъстоятелност, обясни Стоянова. По закон, след като съдът обяви несъстоятелността на банката, ще стане ясна и началната дата, от която ще се обяви несъстоятелността. "Всички сделки от тази дата до назначаването на синдика са относително недействителни, т.е. те чакат синдикът да ги приеме. Вносителите смятат, че всеки, който през този период е извършил цесия, е знаел, че банката е неплатежоспособна и се е опитал да заобиколи закона.