Няма шанс банката да бъде спасена
Първите пари от гарантираните влогове в КТБ може да бъдат изплатени за Никулден. Това ще стане, ако БНБ поиска лиценза на закъсалата банка заради огласения одит. Според него дупката в Корпоративна надхвърля 4,2 млрд. лева. При това положение няма шанс за спасяване на трезора, категорични са експерти и банкери. Според действащия закон до 30 октомври квесторите трябва да отразят оценката в отчетите за КТБ. Това означава, че банката ще стане с отрицателен капитал и в петдневен срок БНБ трябва да я обяви в несъстоятелност. До 20 дни по-късно следва да започне изплащането на депозитите до 100 000 евро. Грубите сметки показват, че хората може да разчитат на парите си около 6 декември, коментираха експерти.
По 230 лева ще ни струва фалитът на КТБ
По 230 лв. ще струва на всеки българин обявяването на Корпоративна търговска банка във фалит и изплащането на гарантираните депозити на гражданите. БНБ да отнеме лиценза на поставената под особен надзор банка, препоръчват банкери и експерти, след като бяха обявени данни от одита на затворената банка, извършен от "Ърнст енд Янг", "Делойт България" и АФА. Според тях капиталовата дупка е 4,222 млрд. лева. "Безумие е да се опитва някой да съживи КТБ, защото той трябва да внесе 4-5 млрд. лв. като наличност. Което означава все едно от всеки работещ да се вземат по 2 хил. лв. Това е като да се пълни каца без дъно", коментира през bTV Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.
"Едва ли ще се намери кой да плати такава сума", каза пред БНТ и Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК и заместник-председател на банковата асоциация.
"БНБ е длъжна по закон да отнеме лиценза на КТБ, при положение че капиталът й е отрицателен и това формално е констатирано в докладите на одиторските компании", категоричен бе и Иво Прокопиев пред bTV.
Ако БНБ реши да обяви банката в несъстоятелност и да отнеме лиценза й, в срок от една седмица трябва да се започне изплащането на гарантираните от закона депозити в размер до 196 хил. лв. Според сегашния закон за кредитните институции, до 30 октомври квесторите трябва да отразят оценката в отчетите за КТБ, което означава, че банката ще стане с отрицателен капитал. Това означава в петдневен срок БНБ да вземе решение за отнемане на лиценза и след това в 20-дневен срок да започне изплащането на депозитите на тези, които имат до 100 000 евро. И то ако договорите им не са със специални условия, обясни икономистът Владимир Каролев.
Гарантираните депозити в КТБ са в размер на 3,7 млрд. лева. Във Фонда за гарантиране на влоговете обаче има само 2,104 млрд. 660 млн. от тези пари са под формата на ценни книжа, за които се иска време да бъдат продадени. Така още от първите си дни 43-ият парламент трябва да започне работата за намиране на недостигащите поне 1,6 млрд. лева. Парите трябва да бъдат извадени от хазната, която пълним с данъците си. Като се раздели сумата на 7 млн. българи, се получава, че всеки ще плати от джоба си по 230 лева. След това сумата може да се върне от регулярните вноски, които банките внасят във фонда. Всяка година те плащат такса от 0,5 на сто върху сумата от депозитите.
Има вариант парите да бъде набавени чрез емитиране на облигации от ФГВБ. Но и в този случай се иска държавна гаранция, която се отчита като дефицит в бюджета.
Друг проблем е, че изплащането на гарантираните депозити в КТБ, фондът се опразва напълно и в него няма да остане нито стотинка. Очакванията са той да се попълни след осребряване на активите на КТБ. Заради катастрофалното състояние на раздадените от банката кредити и най-вече проблемите с техните обезпечения и липсата на такива, от това перо не трябва да се очакват кой знае какви постъпления. Според заключението на одиторите, "коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%". Това означава, че едва 2% от отпуснатите заеми могат да се покрият при продажба на заложените обезпечения.
Дупката във Фонда за гарантиране на влоговете трябва да бъде запълнена от самите банки, категоричен е бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров. Така със споделена отговорност те ще осигурят средства за изчистване на задълженията към клиенти на КТБ до 100 000 евро. Пред "Нова телевизия" Димитров подчерта, че подобен ход би бил в интерес на самите банки, защото в противен случай ще се намери кой да започне да ги отстрелва една след друга, което би било фатално за системата.
Експерти: Вноските във фонда според риска
Вноските на банките във Фонда за гарантиране на влоговете да зависят от степента на риска, който носи всеки трезор, предлагат експерти. Новата методика да се въведе с промяна в Закона за гарантиране на влоговете или с приемането на изцяло нов нормативен акт. Така, колкото по-непечеливша или проблематична е дадена кредитна институция, толкова по-голяма сума тя трябва да внася във фонда. Това изглежда разумно и справедливо, но решението пак се взема от Народното събрание, категорични са специалистите.
Избирайте трезор както зъболекар
Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк
Най-логичният изход е обявяване на КТБ в несъстоятелност при данните, изнесени от одиторите, според които дупката във финансовата институция надхвърля 4.2 млрд. лв. При тези цифри дори и бившият премиер Иван Костов ще промени позицията си, която защитава напоследък - да бъде спасена банката.
Правителството не трябва да се меси в този казус, който е от компетенциите на БНБ. В нея работят хора, изключително професионални, и разбират какво правят. Макар действията на БНБ и прокуратурата да са изглеждали не особено "елегантни", вероятно в тези институции са имали информация, която е наложила да действат по този начин.
Несъстоятелност на КТБ няма да окаже негативно влияние върху цялата банкова система, която вече няколко месеца след началото на казуса показва, че устоява. Това, че банката е кредитирала тесен кръг фирми, ще ограничи влиянието върху банковата система. Това, което се случва, още веднъж напомня, че когато човек си избира банка, трябва да го прави по начина, по който си избира жена, зъболекар и т.н
(пред bTV)
Лихвите ще скочат, ако плащаме повече
Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК и заместник-председател на банковата асоциация.
Случилото се от началото на лятото е дало да се разбере, че в КТБ очевидно има проблем. Но не съм допускала, че размерът на необслужваните заеми е толкова голям. Не мога да си представя такава ситуация в друга банка. От години съм в ръководството на Асоциацията на банките в България и дори не съм чувала за такива практики, при които се отпускат кредити при нищожно обезпечение. Връщането на тези кредити може да се търси по съдебен ред, но това ще е доста бавна процедура.
Вероятно след този случай се налагат някои законови промени. Не мога да си представя, че подобна ситуация е налице в друга банка. В сравнение с банковата криза в средата на 90-те години сега ситуацията е напълно различна и освен това има ново законодателство, което включва и Фонда за гарантиране на влоговете, който тогава не го е имало.
Ако се поиска от банките да увеличат вноските си в този фонд заради недостига сега на цялата сума, нужна за изплащането на гарантираните депозити в КТБ, може да се стигне до повишаване на лихвите по кредитите. Това обаче не може да се случи само заради несъстоятелност на КТБ.
Най-реалистичният сценарий за допълване на липсващата сума е, като фондът емитира дълг.
(пред БНТ)
Няма време за отлагане
Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК
Ако има нещо ново в огласените данни от доклада за КТБ, то това са някои по-окончателни факти за капиталовия недостиг. А иначе т. нар. новина е продължение на вече изнесената информация от одиторите преди няколко месеца, която още тогава подсказа какъв е мащабът на очакваната обезценка. Поради това не виждам самостоятелна причина за нова реакция на пазара в каквато и да било посока. Информацията вече е сравнително стара, защото първият доклад на одиторите излезе преди четири месеца и финансовите посредници трябва да са я отчели отдавна. За мен по-големият и по-важен въпрос е свързан с осигуряването на публичните финанси. То трябва да се подготви в сравнително кратки срокове, в необичайно бърз темп и в голям размер, което е по-важно. Вече не може да се отлага осигуряването на гарантираните депозити за някой друг парламент или друг бюджет. Това е по-важното предизвикателство - да се осигури цялостното финансиране на бюджета на пазара и то не само по повод на финансовия и банковия сектор, а изобщо. Времето до края на годината е ограничено, а индикативната сума, посочена от Министерството на финансите, е съществена, ако трябва да се събере за два месеца на вътрешния пазар.
Политиците не трябва да се месят
Иво Прокопиев
БНБ е длъжна по закон да отнеме лиценза на КТБ, при положение, че капиталът й е отрицателен и това формално е констатирано в докладите на одиторските компании. Парламентът и политиците не трябва да имат нищо общо с решението за бъдещето на КТБ. Смисълът на независимостта на БНБ е тя да може да решава по закон, без да пита политиците. Дупката от 4.2 млрд. лева в кредитния портфейл е 76% от всички кредити, все едно да спасявате от потъване кораб, от чийто корпус липсват 3/4. Никой частник няма да даде тези пари за един банков лиценз и марката КТБ.
Има смисъл да се спасява работещо предприятие, което създава стойност. Това конкретно предприятие КТБ току-що унищожи 4 млрд. лева пари на вложителите си, да му дадем още 4 млрд. лева на данъкоплатците, за да видим дали ще унищожи и тях ли?
Всички клиенти на търговските банки ще платят цената за КТБ през цената на банковите продукти. Единственото дългосрочно решение за връщане на доверието в банковата система е членството на България в Европейския банков съюз. Служебното правителство засега не е изпълнило един от основните ангажименти в мандата си - да подаде молба до ЕК и ЕЦБ, за да задвижи процедурата. Другото важно нещо за финансовата стабилност е пътната карта за членство в еврозоната.
Докладът на БНБ става доказателство
Прокуратурата ще използва данните от одитния доклад на БНБ като доказателство в по-нататъшното си разследване. Материалите от ревизията ще бъдат присъединени към мегаделото за източването на КТБ. При ревизията на корпоративната банка са обобщени 6 основни групи нарушения, които системно са допускани, преди да бъде обявена под особен надзор. Става дума за отпускани кредити без оценка на риска, липса на контрол по обезпеченията, допускане на неизгодни предоговаряния на кредити, неправилно поддържани кредитни досиета и необичайни за банковата система порочни бизнес практики, целящи прикриване на същността на сделки и транзакции. От БНБ посочват, че най-големите загуби са дошли от извършено на 20 юни изтегляне на каса на 206 млн. лева срещу неизпълнено задължение на фирмата "Бромак" ЕООД да върне парите до 30 юни. Именно с информация за това теглене започнаха арестите на служители на КТБ и обвинението за източване на банката през юни, по което месец по-късно бе привлечен и собственикът Цветан Василев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
