На година: По 400 дела срещу чужди длъжници

На година: По 400 дела срещу чужди длъжници | StandartNews.com

Правим с Гърция общ регистър на борчлиите

Масово длъжници от Гърция се крият в България, а наши борчлии бягат в южната ни съседка. В момента е достатъчно длъжникът да мине през границата, за да се скрие от кредиторите си, а събирането на вземането минава през изключително тромави процедури и понякога е дори невъзможно. Този проблем поставиха от Камарите на частните съдебни изпълнители по време на семинар за "Трансгранично изпълнение на съдебни актове в България и Гърция", който се провежда на полуостров Халкидики. В събота ръководството на българската Камара се срещна и с колегите си от Гърция.

Оказа се, че има проблеми в законодателството на двете държави и това улеснява длъжниците. Един от съществените е липсата на обща база данни, което позволява на много и от двете страни на границата да се скрият в едната или другата държава, независимо че и двете са членки на ЕС. Представителите на ЧСИ и от двете държави се договориха да работят за създаване на общи регистри на длъжниците, както и за сключване на двустранна спогодба за изпълнение на влезлите в сила дела. Ще се иска и законодателна актуализация, тъй като при действащи правила на ЕС за свободно движение на хора, стоки и капитали прехвърлянето на задължения е лесно, но липсата на актуални законови норми пречи за събирането на дълговете. За първите шест месеца на годината има двойно повече изпълнителни дела срещу чужденци в сравнение с миналата.

Голяма част от тези чужденци са гърци или от другите съседни балкански държави. Средно 400 са делата срещу чужденци у нас всяка година. "Очертава се тенденция гръцки длъжници на гръцки кредитори да местят активите си в България и по този начин ние не можем да стигнем до тях", коментира шефът на гръцките ЧСИ Георгиос Митсис. Той даде пример с транспортна фирма, която си е преместила камионите у нас, регистрирала ги е с български номера и те продължават да си работят, докато в Гърция компанията дължи пари и съдебните изпълнители не могат да ги запорират като актив. Стартирането на процедура по събиране на малки задължения да не започва през съдебно производство. Подобна идея пък се обсъжда от родните ЧСИ, сподели председателят на Камарата Георги Дичев.

Той даде пример със западни държави и съседните Сърбия и Македония, където това вече е въведено. По този начин ще се спестят таксите, които сега се налагат, и така ще се облекчи длъжникът, коментира Дичев. Сега при дълг от 50 лева, заради таксите и адвокатските хонорари, когато стигне за събиране от ЧСИ, сумата набъбва до 800-900 лева. Ако се минава извънсъдебно, сумата няма да надхвърли 150 лева. Така ще се обезсмисли до голяма степен дейността и на колекторските фирми, които в последните години станаха известни с бруталните си практики, категорични са от ЧСИ.

"Това би изтикало от пазара мутренските фирми и момчетата с твърде добра физика, които ходят да тормозят хората през нощта", обясни Дичев. От ЧСИ ще проведат и срещи с омбудсмана Мая Манолова, която в момента е в кампания по намаляване на огромните хонорари за юрисконсултите, които някои кредитори начисляват при събиране на малки задължения. Това се случва най-вече при събиране на дребни дългове за комунални услуги като вода, ток, парно и телефон.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай