"Креди Агрикол" - банката на дребните фермери

"Креди Агрикол" - банката на дребните фермери | StandartNews.com

Обявена е за една от най-добрите в света през 1978 г.

Идеята, дала начало на френската банка "Креди Агрикол", има 129-годишна история. Финансовата институция има ключова роля в съживяването на икономиката след двете войни. През 1978 г. открива в Чикаго своя първи задграничен офис и е обявена от сп. "Дъ банкер" за една от най-добрите финансови институции в света.

Името на банката влезе под светлините на прожекторите у нас покрай скандала с КТБ. Мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка - Цветан Василев, купи българския клон на "Креди Агрикол" преди няколко месеца. Новата управа имаше идея да смени името на търговска банка "Виктория". Идеята обаче не бе реализирана, тъй като междувременно в КТБ влязоха квестори от БНБ, а заедно с нея под особен надзор попадна и дъщерното дружество "Креди Акрикол". То е в много добро финансово състояние, обявиха квесторите.

Френската "Креди Агрикол" е създадена като банка на земеделските стопани. В края на XIX селското стопанство във Франция изпитва големи трудности в намирането на т. нар. адаптирани кредити. Става дума за дългосрочни заеми, които да са се отпускат при изгодни и гъвкави условия. Няколко опита за създаването на земеделски банки се провалят, сред които и този на "Креди Фонсие" през 1861 г. Двайсетина години по-късно обаче нещата се променят. Законът от 1884 г. за свободата на професионалното сдружаване, позволяваща създаването на земеделски синдикати, и примерите с взаимоспомагателните банки в Германия и Италия, създават благоприятна среда за такива структури. Така през 1885 г. местната инициатива на Луи Милсен дава живот на първата по рода си "Креди Агрикол" в района на Полини във френския департамент Юра.

Желанието на Третата република да привлече избирателите от селските райони и усилията на земеделския министър Жул Мелин довеждат до гласуването на закона от 5 ноември 1894 г., който всъщност е актът за раждане на "Креди Агрикол". Законът позволява създаването на Местни каси за земеделски кредити между членовете на земеделските синдикати, които се ангажират на принципа на взаимопомощ. Местните каси, които се създават под формата на кооперативни компании, образуват първото ниво на институционалната пирамида на "Креди Агрикол". Заради традиционното отвращение на селските стопани към кредитите обаче,

първите каси просъществуват благодарение на местния елит

чиито представители са агрономи, преподаватели и големи собственици.
Тъй като законът от 1894 г. не предвижда финансови изгоди, Местните каси бързо се оказват изправени пред финансови проблеми заради липсата на капитали и недостатъчните гаранции на дребните земеделци. Държавата взема частични мерки, като през 1898 г. приема закона за земеделските полици, който решава проблема с гаранциите. Година по-късно в земеделското министерство се създава комисия и Регионални каси на "Креди Агрикол", които представляват второто ниво на институционалната пирамида на банката.

"Креди Агрикол" става предпочитана за инвестирането в необработваемите земи по време на войната и за възстановяването на обработваемите площи, на които са се водили военни действия. Постепенно банката се превръща в най-сигурния партньор на дребните стопани.

Националният офис на "Креди Агрикол" се създава на 20 август 1920 г, като шест години по-късно учреждението приема името Национална каса на "Креди Агрикол". Генералната му дирекция е поверена на Луи Тарди и по този начин институционалната пирамида на банката е завършена, като обединява структурите на частното право с държавната структура.

През двайсетте години на миналия век банката завършва териториалното си покритие във Франция. Започват да се отпускат кредити на дребни собственици, както и заеми за електрифицирането на компании. Депресията през 1930 г. не подминава и Регионалните каси, но въпреки това банката

изиграва ключова роля за излизането от селскостопанската криза

като финансира изгодно производителите на пшеница. Механизмите на плащане пък популяризират използването на чекове и банкови сметки. Режимът на Виши създава проблем при държавната подкрепа, но в крайна сметка военният период между 1939-1945 г. се оказва само институционална скоба в историята на банката.
За да финансира следвоенното възстановяване и механизирането на селското стопанство "Креди Агрикол" засилва събираемостта, за да допълни ресурсите, идващи от държавата. Регионалните каси отварят множество офиси, като от 1000 през 1947 г. броят им нараства на 2259 през 1967 г. Успехът в събираемостта позволява на банката да се самофинансира от 1963 г. Институцията се превръща във финансовия инструмент на селскостопанската ориентация на Франция в периода 1960-1962 г., като гарантира социална и икономическа равнопоставеност на френските селяни с работещите в другите сектори на френската икономика. Това позволява на Франция да се справи с конкуренцията на Общия пазар.

От 1967 г. "Креди Агрикол" се утвърждава като банката с най-изгодни жилищни кредити. Година по-рано се създава рекламният й отдел, който е натоварен с управлението на марката. Постепенно започва да се следва ясна маркова стратегия, която през 1976 г. бива облечена във фразата "Здравият разум е близо до вас".
Две години по-късно банката открива в Чикаго своя първи клон в чужбина и обявена от сп. "Дъ банкер" за една от най-добрите финансови институции в света. Важен момент в историята на "Креди Агрикол" е законът от 18 януари 1988 г. Тогава държавата отстъпва 90% от капитала на Регионалните каси и 10 на сто на персонала. Така близо 100 години след създаването си, банката става напълно независима от държава. През 1990 г. "Креди Агрикол" губи монопола върху земеделските кредити. Година по-късно банката приключва т.нар. процес на нормализация и

вече може да финансира и големи компании

Дотогава, специализирана основно в земеделското кредитиране, организацията на банката променя своята специфичност. Подписването на междубанково споразумение през 1994 г. интегрира изцяло "Креди Агрикол" в банковата система на Франция.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай