Данък доход на физическите лица: натиск надолу

Данък доход на физическите лица: натиск надолу | StandartNews.com

Нова формула за икономическия растеж в Европа предлага бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в книгата си "Накъде върви Европа". Икономическият труд, който отново е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от печат в края на миналата година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. Премиерата на книгата за България е на 29 май във Военния клуб.

Дянков предлага 6 обхватни мерки за стимулиране на икономическия растеж. Те са ограничаване на публичните разходи до 42 % от брутния вътрешен продукт, отваряне на пазарите на услуги и дигитална търговия, намаляване на данъците върху труда, подобряване качеството на средното и висшето образование заедно със създаването на условия за иновации, реформи в пенсионните системи на държавите от ЕС и финализиране на европейския енергиен съюз.

България присъства във всяка глава от книгата.

"Накъде върви Европа", която на американсия пазар излезе със заглавие "Europe's Growth Challenge", бе класирана сред петимата финалисти за елитната награда "Хайек" на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, журналисти и учени и се съобщава по време на престижна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният носител на наградата "Хайек" ще стане ясен през юни.
Днес и в следващи броеве "Стандарт" публикува откъси от книгата.

* * * * *

Правителствата осъзнаха, че не може да облагат корпорациите прекалено, тъй като те емигрират или лобират за преференции. Но физическите лица не са толкова изобретателни, отчасти защото тяхното жителство обикновено е постоянно, а и защото не разполагат с големи юридически екипи, които да ги съветват за страните с оптимални данъци. Затова като цяло те са по-тежко облагани, отколкото бизнесът.

По време на Втората световна война данъците върху доходите на физическите лица скачат до небето. В много страни от Западна Европа има пределна ставка на дохода от 90% или повече. В двете десетилетия след Втората световна война данъците върху доходите на физическите лица са основен източник на публични приходи. Във Великобритания до средата 1960-те пределната ставка е 96%. В Швеция през 1976 г. Астрид Линдгрен, най-известната авторка на книги за деца в страната и социалдемократ, е трябвало да плати 102% данък доход. Публичната й жалба се счита за основна причина за изборната загуба на социалдемократите след 44 години управление. Негативните икономически последици от високите пределни ставки на данък доход почти не са обсъждани до 1980-те. Както отбелязва Вито Танци, силно прогресивният подоходен данък се е разглеждал като „идеален инструмент за социално инженерство". Целта е била да се провери богатството на богатите, а и „се считаше за ефикасен данък, защото по това време повечето икономисти отхвърляха потенциалните му отрицателни ефекти върху работните усилия или стимули". Този данък не е предмет на емпирично изследване до 1980-те, а проучванията, свързани с облагането на доходите в периода, дори не споменават укриването на данъци като фактор.

В крайна сметка задушаващият ефект от високите пределни данъци върху икономическата активност се превръща в проблем. Промяната идва от Америка и влиятелните трудове на икономисти като Милтън Фрийдман, Фридрих Хайек и Джеймс Бюканън. Всички те подчертават, че високите пределни данъци опорочават икономическите стимули. Националните икономики вече не са затворени и строго регламентирани, а глобализацията предлага все повече възможности за избягване на данъчното облагане и укриването на данъци. Президентът Роналд Рейгън трансформира данъчното облагане в САЩ. Да започнем с това, че той намалява най-високия федерален данък върху личните доходи до 50 процента. През 1986 г. Рейгън успява да намали най-високия федерален данък общ доход до 28%, същевременно премахвайки повечето вратички. Вярно е, че това ниско ниво на данъчното облагане се задържа само няколко години и скоро след това най-високата федерална данъчна ставка се изкачва до 40%.

Но данъчната реформа на Рейгън оказва въздействие върху фискалното мислене в Европа, а Маргарет Тачър поддържа същите идеи във Великобритания. Краят на комунизма в Източна Европа довежда до ново предизвикателство за западноевропейската данъчна система. По времето на комунизма събирането на данъци се извършва от държавните банки и в тези страни не съществуваше никаква система за събиране на данъци от работниците и предприемачите. Укриването на данъци процъфтяваше и въпросът беше как те може да бъдат събирани. Съветският стандарт беше с ниски плоски данъци върху доходите – в размер на около 13%, въпреки че в залеза на комунизма някои страни, най-вече Унгария, предприеха социалдемократически експерименти с пределни данъчни ставки на доходите, стигащи до 60%. Въпреки това данъците върху личните доходи бяха поскоро незначителни за държавния приход и следователно не се радваха на особено внимание.

Веднага след падането на комунизма Източна Европа възприе прогресивни данъчни модели за доходите, но те се провалиха поради широкоразпространеното укриване на данъци. През 1994 г. естонският премиер Март Лаар стана пионер на нов данъчен модел. Основните му принципи бяха ясни и прости: малко данъци, широки данъчни основи, никакви вратички, прости правила и ниски ставки. Ключовата новост беше плоският данък доход. Първоначално естонският плосък данък беше определен на 26 процента, но постепенно слезе до 21%. МВФ се противопостави на плоския данък, твърдейки, че той би довел до намаляване на данъчните приходи, но това не се случи. Впоследствие Естония изравни личния подоходен данък с корпоративния данък върху печалбите, защото съществуваше тенденция тези данъци да бъдат взаимнозаменяеми за богатите хора, а богатите не бива да се облагат с по-малко от другите.

Политическите идеи на Лаар спечелиха много привърженици в бившите комунистически страни, където събираемостта на данъците създаваше сериозни грижи. Латвия и Литва скоро последваха примера на Естония. Големият пробив дойде през 2000 г., когато Русия прекрати своето прогресивно данъчно облагане върху доходите на физическите лица с максимум от 30% до плосък данък от 13%, а приходите се увеличиха от 2,4 на 2,8 на сто от БВП през същата година. Укриването на данъци намаля и продължи да намалява, а разликата между потреблението и дохода, която е мярка за укриването на данъци, намаля доста сериозно – с 9–12% за една година. Общо шестнайсет посткомунистически страни въведоха плосък данък, вариращ от 10 до 25%, обикновено определяйки ставката на данъка върху личните доходи на същото ниво като корпоративния данък печалба. През 2008 г. България възприе най-ниските данъчни ставки, определяйки 10% плосък данък за доходите на физическите лица и 10% корпоративен данък печалба, като промяната беше въведена от социалистическо правителство с аргумента, че като най-бедната страна в ЕС и страна с проблематично управление България се нуждае от ниски данъци, за да бъде конкурентоспособна и за да се избегне корупцията в данъчната администрация.

От цяла Източна Европа само Хърватия, Полша и Словения останаха с прогресивни ставки върху данък доходи, но и Чехия и Словакия изоставиха своите плоски данъци, след като лявоцентристки партии взеха властта (фиг. 3.5). Разликата в пределната ставка за горния праг на дохода от страна до страна е изключително голяма, от 57% в Швеция до само 10 в България – разлика от 47 процентни пункта. Най-високите пределни ставки намаляваха в продължение на дълъг период, като през 2008 г. няколко западноевропейски страни имаха максимални данъчни ставки от 40% (Люксембург, Великобритания, Гърция, Ирландия и Португалия), а средната стойност бе паднала до 47 процента. След световната финансова криза обаче средната стойност на горната пределна данъчна ставка нарасна до 50% (фиг. 3.6). Тази промяна на политиките беше провокирана от нов политически стремеж да се облагат богатите, тъй като неравенството се беше повишило.

Облагането на личните доходи е различно в държавите от Източна Европа и в останалите членки на ЕС. Всъщност от всички държавни приходи в Европа делът на данъка върху доходите на физически лица варира повече, отколкото делът на всеки друг данък: от 2,5% от БВП в Кипър до 15% в Швеция, като за 2014 г. средната стойност е 7,9% от БВП. Дания е изключение с 29% от БВП, тъй като там почти няма осигуровки. В ЕС-15 подоходните данъци съставят голям дял от данъчните приходи, а високите пределни ставки са стандартни (фиг. 3.7). Високите данъци върху доходите на физическите лица демотивират хората с официална заетост и намаляват разделението на труда, тъй като те предпочитат да си останат вкъщи, да се занимават с домашните си задължения аматьорски, вместо да работят по професията си и да наемат външни специалисти. Укриването на данъци присъства навсякъде, но е основен проблем в Източна и Южна Европа. В този смисъл високите пределни ставки върху доходите намаляват общата национална производителност. Разумният подход би бил данъците върху личните доходите да възлизат на около 8% от БВП в Западна Европа, както е в Испания и Португалия, и около 4 процента от БВП в Източна Европа, както е в Литва или Чехия. Това съответства на плосък данък върху личните доходи от около 25–30 процента в западноевропейска страни и 15 процента в една източноевропейска страна. Такава данъчна система би била прозрачна и лесна за администриране.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай