Над 150 хил. загубени работни места, закриване на между 3 и 5 хил. мегавата базови мощности в енергетиката, която е част от националната сигурност, и режим на тока. Това са само част от последствията за България от предлаганата от ЕС промяната на изисквания за емисиите на големите горивни инсталации (над 50 мегавата).
Последиците за България бяха коментирани по време на кръгла маса, организирана от КНСБ.
Референтният документ ограничава количествата серен диоксид, живак и азотни окиси, изхвърляни в атмосферата. Мерките засягат седем индустрии (минна, металургия, стъкларска, циментова и т.н), сред които и енергетиката, а затварянето на мощности може да доведе до режим на тока, каза председателят на КНСБ Пламен Димитров.
В Брюксел тече дискусия за подготвяните промени, а плановете ще бъдат гласувани от комитета по околна среда към Европейската комисия на 28 април. На базата на дискусиите ще бъдат изготвени норми, които ще влязат в сила четири години след като бъдат одобрени от ЕК, обясниха експертите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Промените няма да бъдат гласувани от Съвета на министрите.
Сред обсъжданите в Брюксел лимити е ниво на сероочистване от 99% за нови мощности, което не може да бъде постигнато при производството с българските въглища. За старите мощности сероочистките няма да бъдат променени. В момента новите блокове на държавната ТЕЦ „Марица-изток" 2 успяват да очистят до 96% от серния диоксид, а по-старите блокове - до 94%.
От синдикатите бяха категорични, че нито една европейска централа не може да покрие предлаганите норми за живак. По отношение на сероочистването и на азотния окис има няколко централи в ЕС, които могат да покрият изискванията, но останалите ще трябва да правят големи инвестиции.
От МОСВ обаче предупредиха, че срещу страната се води процедура за високите нива на замърсяване на въздуха, особено в Гълъбово, и за да да не бъдат плащани големи санкции, ще се наложи намаляване на мощности.
Промените в регламента засягат 45 площадки с 45% принос за генерацията в енергетиката, отчете зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков. Това поставя под въпрос енергийната сигурност на страната, допълни той.
Пламен Николов от „ТЕЦ Марица-изток" 2 отбеляза, че досега инвестициите за покриване на екологичните норми са около 500 млн. лв. За новите норми ще са необходими още 400-500 млн. лв., което ще се отрази и върху цената на тока.
Министерството на икономиката също е против референтния документ, каза и зам.-министърът Лъчезар Борисов. Според него прекият ефект от големите ограничения ще струва 50 хил. работни места. Над 100 хил. души ще са засегнатите в свързаните индустрии.
Според представителите на държавния сектор готвените ограничения за вредните емисии от производството са твърде амбициозни за страната. България търси подкрепа в Брюксел за корекция на документа в посока "приемливи промени".
На 28 февруари Съветът на министрите на околната среда е подкрепил и промените на схемата за търговия с вредните емисии, стана ясно по време дискусията. За промяната са гласували 19 държави и така е изпълнено изискването при липсата на единодушие за прието да се счита решение, одобрено от 55% държави от ЕС, които представляват 65% от населението в общността.
България е част от коалицията от 9 държави, които са против промяната. Само Полша и Италия не са подкрепили документа от големите икономики, обясниха експертите от МОСВ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
