"Бездействието за изграждането на АЕЦ "Белене" е престъпление. Народното събрание трябва да гласува отпадането на мораториума и това е много по-важен въпрос от Народния съд. Трябва лидерство, воля и характер за взимането на управленско решение". Това заяви президентът Георги Първанов (2002-2012) на дискусията "АЕЦ Белене - ключ към сигурността и развитието на България". Политическата формация АБВ покани енергийни експерти, които показаха различни модели на изграждане на втората атомна централа.
"Предлагам президентът Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), защото приляга на този орган да се занимае отново с проблема (изграждането на АЕЦ "Белене", б.р.) и надявам се да окуражи партиите и управляващите в търсенето на бързо и ифективно решение", заяви Първанов. По думите му, с решението за прекратяване на проекта "Белене", българските власти са се отказали от най-големия стратегически проект. Според Първанов това е и единственият високотехнологичен проект, който се развива в българската икономика. "Белене" е проблем, който опира до разбирането за българската икономика", заяви още Първанов.
Според лидера на АБВ Константин Проданов, който откри дискусията, стои въпросът за
политическа и наказателна отговорност на тези, които целенасочено и под зависимост са блокирали АЕЦ "Белене".
Георги Първанов смята, че АЕЦ "Козлодуй" не бива да се разглежда като алтернатива на АЕЦ "Белене", а трябва да се работи по двата проекта.
"На Белене имаме готова площадка. Имаме реактор, който е построен точно за тази площадка. Проучванията трябва да продължат, да се търсят лицензи. Тоест забавянето ще бъде повече от 10 години. Време, в което ние вече трябва да произведем ядрена енергия. Така че не отричам варианта за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", а още повече, че там имаме свръхнатовареност - имаме 6 реактора, от които два работещи и четири се извеждат", обясни Първанов. Според него, когато говорим за сигурност, АЕЦ "Белене" е много по-сигурен проект.
"Разкарването на топката за "Белене" е най-лошото, защото енергийната ни дипломация и политика губят темпо. Отношението към АЕЦ "Белене" не е критерий за стратегическата ориентация на България - ние имаме своя европейски път. Но е възможно страната ни да стане заложник на геостратегическо противопоставяне", каза още Първанов.
Според енергийните експерти страната ни е направила много, за да изхвърлим проекта.
"Имаме трето поколение еволюционен реактор, компетентен оператор и повече от 40 години опит. Имаме единствената в Европа нова лицензирана площадка, около която е изградена необходимата инфраструктура. Има наличие на сериозен инвеститорски интерес.
Инвестициите до момента са за 1,5 млрд. евро"
посочи проф. Янко Янев, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.
Според него въпросът колко ще струва АЕЦ "Белене" въобще не може обект на спорове и не стои на дневен ред. "Това ще анализира бъдещият собственик и инвеститор на централата, защото той ще поеме икономическия риск", заяви проф. Янев.
Според него участието на държавата в проекта "Белене" е задължително. "Разбира се, не е ясно колко са досега направените инвестиции и на каква стойност ще бъдат оценени те от бъдещия инвеститор. Защото той може да каже оценката ни е 300 млн., а не 1,5 млрд. евро", смята Янев.
По думите му страната ни е в добра позиция по отношение на декарбонизацията на енергийния сектор, особено ако се вземе очевидно необходимото решение да се довърши АЕЦ "Белене".
"По-скоро необходимостта от нова ядрена мощност идва от енергийните нужди на страната след 10 години, когато
рискът да не работят мощности в "Марица Изток" или "Козлодуй" е много голям
Енергийните проекти са стратегически за всяка държава и тези решения се вземат години напред. Енергийната независимост е елемент от суверенитета на всяка държава и това не трябва да се забравя или забавя", заяви проф. Янев.
Презентацията на професора от Виена завърши с мисълта на Сократ: "Аз не мога да ви науча на нищо, но мога само да ви накарам да мислите".
Енергийният експерт проф. д-р Атанас Тасев направи интересен паралел с развитието на електромобилите, като го нарече "ефекта Тесла". "С развитието на електромобилите нуждата от АЕЦ Белене" ще нарасне, защото е възможно да се окаже, че нощната енергия ще се изравни с дневната заради нощното зареждане на "зелените" коли. Тогава още повече ще ни е нужна атомна централа", смята той.
Тасев направи преглед на няколко модела на развитие на втората АЕЦ. "Независимо дали цената на тока ще е 40-60 или 70 евро на мегаватчас, АЕЦ "Белене" показва в различните сценарии своята икономическа жизнеспособност, заяви той.
И посочи, че отдавна няма правопропорционалност между ръста на енергопотреблението и на на брутния вътрешен продукт. В бъдещето ще има минимизация на участието на топлоцентралите в енергийния микс и заедно с това ликвидация на въгледобива, твърди Тасев. той даде за пример увеличения въглероден отпечатък след спирането на 1-ви и 2-ри блок на "Козлодуй през 2002 г. и увеличения отпечатък вследствие на засилването на работата на ТЕЦ-овете, както и след спирането на 3-ти и 4-ти блокове през 2006 г.
Преминаването към зелени енергии също ще засили важността от втора АЕЦ.
Новата атомна централа би моглад да печели по 180 млн. евро годишно от продажбата на карбоновите емисии
"Ако се вгледаме детайлно в безкарбонов сценарий за развитие на енергетиката, наложен от европейските институции и сценария "Тесла", свързан с бързото навлизане на електромобилите, което може да доведе до значителни дефицити на мощност дори и през нощта, следва, че ние вече се съревноваваме с времето. това означава, че са нужни бързи действия за рестарта на изграждане на нова АЕЦ на площадката на Белене при наличното оборудване на два ядрени острова", завърши експозицията си проф. Атанас Тасев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
