Тапи и дупки чакат 10 г. благословия от властта

Тапи и дупки чакат 10 г. благословия от властта | StandartNews.com

Видин. Около 80-100 тира на ден преминават с ферибот Дунав при Видин сега. При Оряхово на ферибота се качват 600-800 камиона. Причината за колосалната разлика е липсата на удобен път към Видин. Картината ще е същата и след пускането на моста, който задълго ще остане като украса над реката. Дунав мост 2 обаче има за задача да отпуши движението по Транспортен коридор 4 по направлението Берлин - Атина. На него се възлагат много надежди за ускоряване на икономическото развитие на бедните съседни региони на България, Румъния и Сърбия.

Накъде да тръгне шофьорът, влязъл по новия мост у нас? Ако продължи към София по международния Е-79, още при Димово ще разбере, че е сгрешил. Движението минава по главната улица на градчето, която е от разкривени павета. Ако пък случи дни, в които се работи по градската канализация, ще трябва да се влачи по черен път с 30 км/час. Като се промъкне през него, при с. Бела ще трябва да спре на жп прелез с голям наклон и ограничена видимост. По-нататък го чакат остри завои, селата Скомля и Медовница, още един прелез и тесни участъци - чак до Ружинци. Поради това този път отдавна си е спечелил името "Тапата".

Първите обещания за премахване на "тапата" са дадени през 2004 година от царския транспортен министър Валентин Церовски. С голямо закъснение заради пропадания на вече ремонтирани участъци през 2006 г. участъкът все пак е открит. Но става ясно, че "тапата" Димово - Ружинци, е извадена от проекта. Нейните 20,5 км щели да се рехабилитират основно с друг проект, финансиран от програмата "Транзитни пътища 4". През 2006 г. правителството обещава, че строителните работи по него ще бъдат завършени с построяването на Дунав мост 2. Те щели да започнат през 2008 година. Новият проект предвижда изграждане на нови трасета, които да заобиколят селищата и жп прелезите, а самият път да стане четирилентов. Оттогава този път се препроектира. През 2012 г. тогавашният транспортен министър Ивайло Московски обяви, че премахването на "тапата" ще започне през 2014 година. "Тапата" обаче дочака откриването на Дунав мост 2.

Това обаче не е единствената бариера между моста и София. Изграждането на обхода на Монтана още се бави. Току-що започна да се прави обходът на Враца. Разширението на пътя Мездра - Ботевград също остава за бъдещето.
От Видин към София води още един път - II-11. Първата отсечка от него, Дунавци - Добри дол, е рехабилитирана като част от пътя Видин - Лом. След нея пътят обаче е осеян с дупки и стеснения и преминава през селата Симеоново, Ботево, Смирненски, Славотин, Студено буче. В Симеоново хората искат забрана за тировете, които рушат къщите им. В Смирненски започна ремонт на 4,4 км. Работата обаче спря заради липса на средства, а движението бе отбито по черен път. Тази година трябваше да продължи рехабилитацията на пътя от Смирненски до Монтана, но за това вече не се и говори.

Не се прави ремонт и на пътя през Петрохан. Движението на камиони над 10 тона по него е забранено заради свлачище при с. Гинци.

Още по-безнадеждно е състоянието на железния път от Видин към София. Той е модернизиран само в частта си от новата товарна гара при Видин до Румъния, дълга 14 км. В този участък товарните влакове могат да се движат със 120 км в час, а пътническите - със 160. Изпитанията на трасето по моста показаха високи резултати, но то е само 3448 м, 612 от които е дължина на естакадата. По-нататък железният път изобщо не е пригоден за движение на скоростни влакове в нито един от участъците си. Известен е с това, че влаковете по него се движат със скорости, характерни за 30-те години на миналия век. Композициите се движат със скорост 48 км в час и изминават разстоянието Видин - София за пет и половина часа. Това трасе бе единствената българска линия, включена в списъка от 30 приоритетни за Европейския съюз транспортни проекта от Транспортна ос 22 поради особената си важност за европейската транспортна мрежа. До 2012 г. трябваше да бъде изготвен проектът за модернизацията на линията, а работата да започне през 2013-а и да завърши през 2020-а. Стойността на този проект е 2,5 млрд. евро, които ще бъдат осигурени от оперативната програма "Транспорт". Ако започне модернизацията на линията през следващия програмен период, то разстоянието от Видин до София може да се взема за предвидените два часа и двадесет минути едва през 2030 година. Защото трябва да се модернизират 270 км железен път, половината от които по ново трасе, да се изградят 160 моста и 19 тунела.

С това състояние на пътищата от и към моста при Видин - Калафат България рискува да провали самия проект за голямото пътно съоръжение. Защото няма как да бъде постигнато натоварването, предвидено за първите години. Годишно по него трябва да преминават по 100 000 превозни средства, а максимумът да бъде достигнат през 2015 - 2020 година. Засега ситуацията изглежда комична - имаме мост, но заникъде...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай