Съжалявам, че трябва да си тръгна от това дивно място! Така възкликнал на сбогуване младият Йордан Радичков, когато за пръв път посетил Клисурския манастир. И други са съжалявали, защото в него са откривали странно съчетание на живописна природа, духовно вличие и горда история. Истинско приключение е да се посети този манастир през пролетта, когато цъфтят липите. Свежият въздух се слива с аромата на дъхавия цвят, а волният птичи хор изпълва околността.
Манастирът има вековна история. Възникнал е през 1240 година по времето на цар Иван Асен Втори. С турското нашествие е унищожен до основи. Дълги години мястото е пусто, но хората го наричали пустият манастир. Правени са много опити за възстановяване, но най-успешен е този на Александър Дамянов от Берковица от 1867 година.
По-късно той става първият му игумен с името Антим.
Цели 56 години той вдига сграда подир сграда
кани майстори на възрожденския стил на църковната архитектура. Строи магерница, параклис „Свети Николай", аязмо, които са оцелели до днес. Сам праща молба до султана да му разреши да изгради храм до село Клисура, което отдавна се нарича Бързия. Разрешението идва през 1874 година и игуменът се захваща с неговия строеж. След освобождението Антим строи още стопански и жилищни сгради, отваря училище. Дава 27 000 лв. собствени средства за храма, когото кръщава на имената на славянските просветители Кирил и Методий. Благочестивият духовник умира през 1922 година, като оставя едно богато манастирско стопанство и добре уредена обител.
Делото му продължават следващите игумени. През 1936 – 1937 година
западните кубета са заменени с кули
които съществуват и днес. Художниците Георги Богданов и Господин Желязков рисуват композициите „Княз Борис въвежда християнството", „Явяването на възнесението на Христос", „Йоан Предтеча кръщава Христос". Интересен е и иконостасът, дълъг 9 метра и висок 3,85 м. В долната му част се намират десет резбовани пана. Изработни са от Стойчо Фандъков и сина му Димитър.
Последното възстановяване на манастира започва през 1992 година. Но са направени само добри строителни ремонти със средства от спонсори. Истинското обновление започва през 2005 година по проекти, финансирани от държавата, европейски програми и спонсори. Автор на няколко от тях е тогавашният му игумен Антим, който днес е протосингел на видинската митрополия. От този манастир е започнал монашеската си дейност и друг известен духовник – епископ Сионий, който днес управлява Троянския манастир.
Манастирът е реставриран изцяло, като дограмата, долапите и чардаците са обработени по специална технология. Заличени са следите от дървояда и сега са като нови, макар да са същите. Фасадите са боядисани в бяло, автентичен вид е даден и на манастирската порта. Дворът е изпълнен с цветни лехи и алеи. Владишката резиденция – внушителна сграда, е
превърната в център за общуване с библиотека и компютърен кабинет
В Клисурския манастир се намира единственият във видинската епархия църковен музей с ценни експонати. В него може да се види евангелие от 1778 година, дарено на манастира от руския император Николай Втори. До него е изложено и друго – 25-килограмово евангелие, печатано в Русия през 1894 година. Но най-ценна е една икона на Света Богородица от 1688 година. До неотдавна тя бе най-старата икона в епархията. За по-стара вече се смята откритата в стените на Лопушанския манастир икона, рисувана години преди Чипровското въстание от 1688 година. В музея могат да се видят и златотъканните одежди на първия български екзарх Антим, който е бил и видински митрополит, председател на първото Народно събрание. До мантията му са поставени короната и жезълът му.
Наред със запознаването със старите икони и евангелия посетителите си тръгват и с нови, рисувани в иконописното ателие на стопаните му монахини от Македония и лично на игуменката Таисия. Те са изработени по техниката на старата охридска школа. Някои са истинска художествена ценност –
посипани са със златен прах, а по рамките са поставени кристали Сваровски
До манастирските порти се намира магерницата, която предлага ястия от манастирската кухня. Ако сте любител на биохраните, може да си тръгнете с планински мед или сладко от диворастящи плодове, сварено от монахините. Манастирът притежава сертификат за производство на биологични храни.
И понеже се управлява от жени, то чистотата в него е безупречна. Освен това те посрещат сърдечно миряните и са отлични гидове за опознаване на светата обител. Грижат се за службите – утринни и вечерни, за празничните литургии. Над 100 семейства всяка година избират да се венчаят в манастира. Всяка неделя стават кръщавки, правят се помени, освещават се ценни неща. Манастирът има и хотелска част със стаи за пренощуване. Те са със самостоятелни санитарни възли, с интернетна връзка и телевизия. За децата е изградена детска площадка, има и кът за отдих до северната му стена.
Екопътека от него води до връх „Тодорини кукли"
който се извисява наблизо. До върха се стига през букова гора. Разстоянието се взема за 3 часа.
До самия манастир от Вършец също може да се стигне пеш по екопътека. Тя започва от местността „Зелени дел" над квартал „Заножене" и преминава през борови гори и групи смърчове. По пътя може да се видят редки треви-билки, както и птици. В тази част на планината живеят 9 защитени птици и животни, включени в червената книга.
Отците определят Клисурския манастир като най-големия в Северна България и един от четирите най-мащабни в България. Доскорошният владика Дометиан, който често го посещаваше, го наричаше просто и ясно: Духовната перла на Северозапада.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
