Д-р Димитър Цветков е на 37 г., женен. Завършва медицина в МУ-Плевен през 2003 г. Взема специалност акушерство и гинекология, а в момента кара и втора - по здравен мениджмънт. Работи в столичната МБАЛ "Надежда" от създаването й. Преди това е АГ специалист в болницата в Трбовлье, Словения.
Д-р Цветков има 9 публикации и 5 участия в научни форуми. Печели I награда в конкурса за млади акушер-гинеколози на "Гедеон Рихтер" през 2007 г.
Болниците, символи на промяната, стават все повече
Бях в чужбина, но се върнах, споделя д-р Димитър Цветков
- Д-р Цветков, защо избрахте да учите медицина?
- Това беше детска мечта, умело подкрепяна от родителите ми. Всяко дете е може би малко "жертва" на родителските амбиции, а при мен и двамата (фелдшер и медицинска сестра) тайно се надяваха да тръгна по техните стъпки, да продължа напред и да постигна повече от тях в професията. От малък ми даваха да подреждам лекарствата в здравния пункт на едно погранично село, където работеха тогава. Научиха ме да меря кръвно налягане - "да си знам за себе си". Ходех с майка ми на домашни посещения при родилки, за превръзки на рани...
Докосвах се до истинската медицина. Такава, каквато може би днес я забравяме - сам с пациента, неговото доверие в теб, болката му и благодарността, когато помогнеш. И май тези детски игри са ми повлияли. Сигурно това е била успешна "стратегия", щом и брат ми избра това поприще - той е рехабилитатор ерготерпевт. Сега се опитвам да запаля този огън и в децата си.
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността си?
- Стана случайно. Отидох да си извадя медицински свидетелство и видях, че има обявени няколко места за специализация по АГ в МУ-Плевен. Пуснах си документите и чак тогава се обадих на моя асистент по АГ, за да го попитам какво и от къде трябва да чета. Той уверено ми каза: "Не се притеснявай, нямаш време, хората четат от 3 месеца, няма да те приемат, но опитай". И аз все пак се класирах. След 2-годишно прекъсване на специализацията си, за да поработя като медицински представител, започнах отначало. Без работно място, без заплата, последен специализант. Който е минал през това, знае за какво говоря. За останалите да поясня -
като първи ден в казармата е
Но с всеки ден от специализацията си откривах, че това е работата, която искам и ще искам да практикувам. От моя асистент, приятел и учител доц. Стойков разбрах истинското изкуство на акушерството и гинекологията. Оставаше само да уча - много, с желание и хъс...
- Вярвате ли в Хипократовата клетва, или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
- Моралните аспекти на клетвата не засягат комерсиалността. Доходът не прави лекаря, както и властта не прави лидера, а стоката - търговеца. Парите не правят някого повече или по-малко лекар и човек - или си такъв, или не. Когато работиш, трябва да даваш всичко от себе си, за да постигнеш резултат, без да мислиш за пари и облаги. В противен случай си ограничен в невидими окови.
Страхуваш се от всичко - от колегите, от близките на пациента... Трябва да оправдаеш сумата, която си получил. Повече мислиш за други неща, отколкото за пациента и неговия проблем. Вече не си лекар, не лекуваш... Проблемът с комерсиализма на лекарите е лесен за решаване. Ако системата не ти харесва, ако не те оценява адекватно - смени си попрището, пациентите не са виновни за това. Когато работиш при едни условия, ако не ти харесват, си отиваш. Не наказваш хората около себе си - пациенти и колеги. Има една фраза от песен: "България не ме обича, а аз съм..."
Следващия рефрен сигурно го знаете. Щом на някого работното място не му харесва, винаги се търсят добри специалисти - у нас или в чужбина. Друг е въпросът кой ще лекува, ако всички лекари са недоволни и напуснат. Подобен казус имаше преди години в Полша. Но това вече е проблем на политиците. Те ще трябва да обяснят на електората си защо няма кой да ги лекува. И защо България всяка година губи милиарди от изтичането на "мозъци".
А до Хипократовата клетва, тя винаги е била коректив. И понеже засяга основни аспекти на лекарското изкуство, остава толкова актуална до днес. Най-силната част за мен е: "Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава" - като препратка към горното.
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
- Primum non nocere - преди всичко не вреди. С всяка пациентка се отнасям така, както бих постъпил или посъветвал моя близка - майка, съпруга, дъщеря. Винаги когато може, лекарят трябва да помогне, доколкото му стигат знанията и опитът. Не е срамно да не знаеш нещо, срамно е да не го признаеш. Понякога, когато съм признавал пропуските си, пациентите го оценяват и разбират желанието да помогнеш с каквото можеш, без да навредиш. Други пък го приемат като страх, оправдание, несигурност на доктора. Такива пациенти с радост бих загубил - те не търсят лекар, а месия. Но пък така съвестта ми ще е чиста и ще спя спокойно.
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- Мога да кажа, че в някои области на медицината работим на световно ниво. В областта на АГ например може да посочим роботизираната хирургия, неинвазивните методи за лечение на доброкачествени новообразувания, асистираната репродукция. Много често достиженията на българската медицина не добиват популярност по доста прозаични причини - в борбата с битието хората, които работят много и има какво да споделят като клиничен опит, нямат време да пишат и публикуват статии.
Поради здравната реформа или по-скоро липсата на такава редица проблеми в лечебните заведения се задълбочават. Разминаването в нивото на големите университетски и периферните болници става огромна. Оборудването на малките и обезпечаването им с персонал става все по-трудно. Така хората губят доверието си в лекарите и при всеки малък проблем търсят големия град. Странно е за ултразвуков преглед или цитонамазка да пътуват 50 или 100 км, защото в града им няма лекар.
Или пък няма нужната апаратура или специалист за извършването на ендоскопска "безкръвна" операция. А възможности дори и да има, липсва мотивация у по-старите лекарите - например няма желаещи колеги да усвоят нова оперативна техника. Предлагат им се курсове, те отказват да ги посетят. Или казват "Аз разчитам на ръката си, не ми трябва да уча ултразвук". Млади лекари няма по ред причини. И пак се завърта порочният кръг на незнанието и деквалификацията в по-малките болници... Смешно и тъжно.
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
- Аз бях и се върнах от чужбина преди 3 години. Тук моите усилия са възнаградени от всяко "благодаря" на пациентка, от всяка усмивка или сълза на щастие. Смятам, че още има какво да дам тук на хората, да бъда полезен и да помагам.
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- В момента в България има силно мотивирани млади лекари. Те дават всичко от себе си, за да се развиват професионално - без или срещу минимално заплащане, с много часове денонощен труд. Техните качества се доказват от високите оценки при реализацията им за работата в чужди болници. За жалост много млади лекари не получават шанс за развитие у нас. Дори да искаш и можеш, дори да си силно мотивиран - рядко се дава шансът да се докажеш. Знам за случаи, в които млади колеги са уволнени, защото превъзхождат с уменията си началниците си. Преди години и мен ме "изпратиха" след края на специализацията ми с думите:
Не си за тук, много говориш!
Преди векове инакомислещите или бунтарите са били изгаряни на клада. Сега просто ги уволняват или ги принуждават да емигрират. Но който търси - намира. Ако погледнете статистиката, там, където младите лекари наистина практикуват съвременна медицина, учат се от най-добрите, а техният труд е оценен - свободни места за специализация няма. Тези болници, символи на промяната, са все повече. С радост мога да кажа, че аз работя в такава болница. Инерцията и консервативността не може да оковат стремежа към прогрес и развитие.
- Какво искате да се промени в здравната система?
- Основните проблеми ги знаем всички - висок процент здравнонеосигурени, нуждата от допълнително здравно осигуряване, въвеждането на електронна здравна карта, ниското заплащане, трудната професионална реализация на младите. По всеки въпрос обаче има решение. Например в Словения има основно задължително здравно осигуряване. То покрива всички спешни състояния и част от цената на медицинските процедури, които не са спешни. Допълнителното здравно осигуряване поема всичко останало.
Няма опция да не си платиш, ако не си осигурен - ако ти не можеш, плаща твой близък, на когото автоматично се прави удръжка. Заплащане на ръка не съществува - директно отнемат лекарски права. Всеки пациент си има лична здравна карта, в която е вписано цялото му медицинско досие, включително какви лекарства пие, колко струват, кой ги плаща и от коя аптека ги е взел. Всяко посещение при лекар се документира. Няма надписване на пътеки и формални прегледи. Никой не мисли да заобиколи системата, защото при такива случаи одитът е жесток, а наказанията - тежки.
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
- Мислете, че утре вие или вашите близки ще са пациентите на болниците без медицински персонал, без лекарства, с корумпирани и още по-лошо - незнаещи и неможещи лекари. Не се знае в каква ситуация и къде ще ви потрябва медицинска помощ. И една ръка, подадена навреме, ще спаси живот, който
не се купува с пари и не се "урежда"
с познати. Пред нещастието всички са равни. Дано тогава не е късно. Сега със сигурност нещо може да се промени.
- А на пациентите?
- Срещу вас стоят хора като вас, с проблеми, мечти, желания, емоции... Ние искаме най-доброто за вас. Няма нормален човек, който да желае лошо на някого, който му е поверил живота и здравето си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
