Умирай трудно в Бърза помощ

В 15% от градовете само Господ знае кога идва линейката

Умирай трудно в Бърза помощ | StandartNews.com

Едва 93 млн. отиват за спешна медицина, мизерия гони кадрите

В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промени. Затова "Стандарт", заедно с БАН организира и 4 SOS дебата за това какъв курс трябва да поеме България. Една от горещите теми, които ще дискутираме, е за здравеопазването. Днес поставяме на фокус спешната помощ.

Ненавременното оказване на спешна помощ безспорно е най-болезненият проблем за пациентите. Заради закъснелите линейки от този свят си отидоха преждевременно дори деца. Европейският стандарт за достигане до мястото на инцидента е до 20 минути. На практика обаче това време е много по-кратко благодарение на добрата организация, кадрова и техническа обезпеченост на спешните системи на Запад. Според стандартите в ЕС хеликоптерите например излитат във въздуха до 5-ата минута от сигнала, а у нас дори няма такива. В България, по данни на здравното министерство (МЗ), в 58% от населените места линейките стигат до 20-ата минута, а в 27% - до 30-ата. В около 15% от селата и градовете в отдалечените региони, където живеят 211 000, дори не е ясно кога ще пристигне линейката.

Структурата

Спешната помощ у нас е организирана в 28 центъра - във всеки областен град и 198 филиала в общините. Мобилните екипи са 357, от които 75 са реанимационни, 127 са лекарски, 125 са долекарски, а 30 са транспортни. Реанимационните се състоят от лекар, медицински специалист и шофьор. Линейките са оборудвани с всичко необходимо за спасяването на живот. Спешните екипи се състоят от лекар и шофьор, а долекарските - от медицински специалист и шофьор. Последните обслужват по-леките случаи или обострени хронични заболявания. Транспортните екипи са ангажирани с превозването на лекари или кръв, кръвни продукти и т.н. В самите филиали има стационарни екипи от медицински специалист и санитар. Те обслужват пациенти на място. Болните от линейките се приемат в болниците. По закон всяко лечебно заведение трябва да оказва спешна помощ. Проблемът е, че това не се случва на практика. Голяма част от болниците изобщо не искат да се занимават със спешни пациенти и дори не са се лицензирали за такава дейност. На практика те се поемат предимно от държавните болници и много малка част - от общинските или частните. Причината за това е, че спешността у нас е губеща, заради финансирането й.

Финансирането

Спешната помощ у нас се субсидира основно от държавата. Бюджетът за 2013 г. е 93 млн. лв., като от него 74 млн. са за заплати и осигуровки. За издръжката на центровете за спешна помощ се отделят едва 18 млн. лв., като 70% отиват за гориво и ремонти на линейките. Тоест - средства за инвестиции няма, а заплащането на спешните кадри е мизерно. Средната стойност за лекарства на един болен през 2013 г. е 2,21 лв., което е крайно недостатъчно, според МЗ. Финансирането на спешната помощ в болниците е още по-зле. Държавата доскоро плащаше по 20 лв. за пациент, който е прегледан, но не и хоспитализиран. През 2014 г. финансирането е на по-различен принцип - остойностени са различни изследвания в диапазона от 1,63 ст. до 69 лв. (за томография). Тези пари обаче се дават само на държавни, а отскоро и на общински болници. Частните са изключени от системата. Другият проблем е, че невинаги спешните пациенти са осигурени и последващото им лечение, което трябва да се плати от касата, остава за сметка на клиниката. Затова тези хора продължават да са рискови и невинаги желани пациенти. Изключение правят само тези с инфаркт, тъй като финансирането по НЗОК за тях е високо.

Транспортът

Разбитият автопарк е сред другите проблеми на спешната помощ. Линейките, с които разполага системата, са 663, като последните 159 са купени през 2009 г. Тоест останалите са още по-стари. В някои от тях няма дори дефибрилатор и лекарства. В редица труднодостъпни региони има санитарни автомобили с висока проходимост, но те не стигат. Предишното МЗ заложи да се купят нови линейки с пари от ЕС, но не е ясно дали това ще стане.

Кадрите

Най-големият проблем на системата обаче безспорно са кадрите. По закон в тази структура трябва да работят 7111 души. От тях лекари - 1146, медицински специалисти - 2611, и шофьори - 2268. Фактите обаче са по-различни. Заради ниските заплати (под 1000 лв. за лекар) и лошите условия на труд отливът на кадри е факт. Има проблем и с квалификацията на медиците в спешната помощ. 2/3 от лекарите в системата нямат никаква специалност. Тези, които имат, са профилирани във вътрешни и детски болести. Едва 63-ма души в цялата страна са със специалност спешна медицина. А лекарите с два профила са само 42. В момента спешна медицина специализират само 121 доктори, отчитат още от МЗ. Сега се готвят първите випуски с парамедици. Но те още нямат възможност да работят в системата. За целта трябват нормативни промени, които МЗ бави.

Трябват ни парамедици

Д-р Надежда Тодоровска,
зам. генерален директор на БЧК

Важно е Спешната помощ да се обезпечи с човешки и финансов ресурс, така че да може да отреагира в най-кратко време. В европейския опит времето за достигане на спешния пациент е между 12 и 15 минути. В Германия дори в закон е записано, че това е 15-та минута, за да бъде ефективна оказаната медицинска помощ след това. В европейските страни спешният пациент се транспортира до най-близкото лечебно заведение, което е оборудвано за нужното лечение. За да стане това и у нас, трябва в системата да се включат парамедици, както и да се развие обучението на тези кадри. Нужно е да се въведе не само първата и втората специалност за обучение на парамедик, а и третата, която изисква близо 3 хил. учебни часа. Тези три специалности са регламентирани ясно и точно в професионалното образование в България.

Все още очакваме публикуването на държавно-образователните изисквания за тях. Другият въпрос е да се намери приложение на професията парамедик чрез промени в наредбите на МЗ. Парамедиците са нужни, за да подпомогнат работата на лекарите и останалите членове на екипа, но те не могат да заместят медиците. Световният опит обаче показва, че само в 10-15% от повикванията са нужни лекари, останалите се поемат от парамедици. Няма толкова богата държава в света, която да си позволи поддържането изцяло на лекарски екипи. Парамедиците са нужни не само в спешната помощ, а и в пожарната, полицията, за да бъде адекватна реакцията им при бедствия и аварии. Точно затова обучението за парамедик се извършва в професионалната сфера, а не във висшето образование.

Парамедиците обаче са само една брънка от цялостната верига на спешната помощ. За да бъде ефикасна тази система, трябва да се приемат протоколи за спешна помощ, за да се знае кой каква отговорност има в нея. В другите държави това е разписано в отделен закон. Трябва да се обезпечи и технически спешната помощ с нужната апаратура. Световната практика показва, че оборудването не е еднакво за всички санитарни коли, а има няколко вида линейки. В Германия например има 6 вида автомобили в зависомост от това дали ще се кара дете, възрастен, колко са пострадалите и какво и е тяхното състояние. Но всичките видове оборудвания са стандартизирани и описани, както и какъв екип трябва да се изпрати във всяка ситуация. Това също е част от протокола за оказване на спешна помощ. За въвеждането на подобно оборудване тук ще трябват допълнителни средства, но те биха могли да се намерят чрез европейските фондове. У нас обаче често се стига само до закупуване на апаратура, без да подготвят екипите, които да боряват с нея. Затова БЧК иска да напомни, че най-важен е човешкият капитал, който е ангажиран в оказването на спешната помощ. Трябва да се подобри и заплащането на тези кадри. Не може един лекар да получава 700 лв, нека се отнасяме с уважение към тях.

Искаме да ни напишат закон

Д-р Десислава Кателиева,
председател на Националното сдружение на спешните медици

Проблемът на спешната помощ у нас е, че през последните 20 години се реформираше на парче, пренебрегвайки европейския стандарт и обслужвайки интереса на реформиращото се здравеопазване. Преди 14 години поехме по-голямата част от неотложната помощ, защото се размиха границите между спешно и неотложно състояние, а и общопрактикуващите лекари нямаше как 24 часа 365 дни в годината да оказват медицинска помощ. През последните три години две различни правителства написаха неработещи концепци за спешната помощ. Първата се опита да въведе професията парамедик, но те останаха като декор в разсипаната от кадрови дефицит спешна помощ. Вторият проект на концепция се опита да осигури финансови средства за болниците чрез създване на "пироговчета" и пренебрегна проблемите на спешните отделения към болниците и спешните центрове. Пред прага на написванрто на трета концепция ли сме или ще доживеем разработване на български модел на спешна помощ!

Ако искаме да имаме работеща система, трябва да се постигне експертен и политически консенсус за това каква спешна помощ искаме и кой как ще я оказва. Освен това трябва да направим така, че ЕС да схване проблемите на нашата спешна помощ, да приемем европейските стандарти и да потърсим помощ от тях. Ние предлагаме България да влезе в Европейската асоциация по спешна медицина. Освен това да подпишем европейският куликулум по спешна медицина от 2010 г., под който са сложили подпис 17 европейски държави. В този документ са поместени изискванията за оказване на спешна помощ. Те са въвеждане на триаж на спешните състояния, както в болничната, така и в доболничната помощ, на съвременна комуникация между спешния телефион, телефон 112 и болницата. В ЕС тези връзки са събрани в единна комуникационна система. има изисквания и към оборудванетго на екипите - мобилните и стационарните. В този стандарт е оказано и кой ще показва спешна помощ. Има изисквания и към образованието и продължаващото обучение на парамедици, долекарски екипи и лекари.

Например в ЕС лекар без специалност спешна медицина и анестезиология и реанимация не може да работи в реанимационен екип. Долекарските екипи и парамедицте не могат да работят без алгоритми, телеметрия - предаване в реално време на жизнените показатели на пациента на специалистите в областните болници, и видеонаблюдение. За да стигнем тези европейски стандарти, у нас трбява да се напише закон за спешната помощ, да се промени медицинския стандарт и наредбата за спешна помощ, да се регламентира кой и как ще оказва тази дейност, да се повишат изискванията към лекарите, работещи в ЦСМП и СПО. Освен това трябва да се регламентират професиите лекарски асистент и парамедик, да се напишат алгоритми за тях. Екипите и линейките да се оборудват с нужната техника, да се въведе единна комуникационна система. Би трябвало да се помисли и за промени във финансирането - то да се увеличи, както и да се допускат дарения. В Румъния например на дарителите се намалят с два процента данъците и по този начин в спешната помощ попадат още средства.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай