Генерал Стоян Тонев направи от ВМА най-модерната болница за бедни и богати
Тази седмица поредният шумен скандал в здравеопазването взе главата на ген. Стоян Тонев. Заради обвинения във финансови злоупотреби като директор на ВМА той беше публично оклеветен и принуден да подаде оставка като депутат на ГЕРБ и шеф на парламентарната здравна комисия.
Ген. Стоян Тонев едва ли има нужда от представяне. В 12-те години, през които той беше начело на ВМА, болницата се превърна в едно от най-добрите лечебни заведения у нас. Името му пък стана емблематично за клиниката. Дори след като се пенсионира в края на 2013 г., хората продължаваха да смятат, че генералът е директор на клиниката. Нещо като аналогията с проф. Александър Чирков и "Св. Екатерина".
И това е нормално, тъй като ВМА разцъфтя под неговото управление. Първата голяма промяна, която направи генералът е, че болницата отвори врати за всички пациенти. Защото дълго време тя е беше само за военния контингент у нас. Освен това той успя да изгради и задържи един добър екип, който да лекува пациентите. Оборудването на клиниките също не беше лошо за държавна структура. В болницата се лекуваха не само военни и обикновени цивилни, но често генералът помагаше на по-бедните хора, като поемаше на гърба на болниците средствата за медицински консумативи, които не се плащат от НЗОК, за да се спаси животът им. Освен това там отиваше и голяма част от елита на държавата - политици, техни близки, хора на изкуството. Във ВМА беше спасен животът дори на сестрата на Бойко Борисов. Болницата често се използваше и за различни неочаквани ситуации на бедствия, аварии. Всичко това обаче беше съпроводено с натрупването на огромни задължения - малко над 100 млн. лв. Част от тях бяха заради недъзите на системата и множеството функции на болницата, а друга заради не дотам етични практики на управление. Само че вторите са характерни за всяка държавна болница. Размерите са различни, в зависимост от дейността на клиниката. Злоупотребите обаче винаги са с благословията на принципала - тоест на ресорните министерства и управляващи партии. Наясно със задълженията на ВМА, както и с договорите на болниците, беше всяка власт, но последствия нямаше точно заради тази държавна политика. Затова и публичното разжалване на генерал Тонев изглеждаше като лов на вещици и остави лош вкус в устата на всички. Не е случайно, че нито един лекар не хвърли камък по него. Въпросът кой и защо взе главата на генрала няма да получи официален отговор. Но на всеки е ясно, че колкото по-успял си, толкова повече са и враговете ти. С оттеглянето си от лоното на властта и на ГЕРБ генерал Тонев обаче постави няколко важни въпроса. Първият е какво ще стане с ВМА. След публичните обвинения за злоупотреби и поредното порицаване на огромните дългове на болницата, тя вече не е същата. Немалак част от водещите лекари в нея напуснаха различни клиники, а други тепърва ще го направят. Не по-малко важни са и въпросите за морала, който властта гради, и за леката ръка, с която руши всеки авторитет. Защото пълната давалвация на ценностите, до което води това поведение на властта, не е свързано само с производството на смешни вицове за бързата опашка за здравни министри, но и с качеството на бъдещите кандидати, които ще се наредят на нея.
А все пак, за да върви напред една система, тя има нужда от добри и морални специалисти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
