Партиите ще търсят консенсус за реформи в здравеопазването в бъдещия 43-ти парламент. Това обещаха политиците на последния SOS дебат от серията "Дневният ред на България", организиран от "Стандарт" и БАН във вторник. 7 наболели проблема, които не търпят отлагане, и конкретни стъпки за разрешаването им представиха експертите в бяло. "Само няколко дни преди изборите бих искал да започна с думата "консенсус" и ще завърша с нея" - с тези думи откри дискусията модераторът акад. Дамян Дамянов, който е зам.-председател на БАН. А след 3-часови дебати медици, учени, мениджъри на болници, политици и бизнес се обединиха около мнението, че реформите са неизбежни и само консенсус ще извади здравеопазването от батака. Търсенето му обаче партиите оставиха за след 5 октомври. За кои реформи трябва да намерят съгласие политиците и какви конкретни мерки да вземат? Ето идеите на лекторите в SOS дебата.
1. Фонд за баба и внуче
"Здравноосигурителният модел в страната се нуждае от промяна, защото в него са смесени принципите на здравното осигуряване, бюджетното финансиране, застраховането и дори на социалното подпомагане", заяви Николай Николов, бивш директор на НОИ. Според него пътят на промените минава през запазването на НЗОК и създаването на нов фонд "Здравно подпомагане". В новия фонд трябва да се акумулират бюджетни средства за групите, които осигурява държавата - деца, пенсионери, чиновници. Така тя най-накрая ще стане коректен платец, смята Николов. И двете групи ще имат право на доброволно здравно застраховане. Николов предлага и да се даде право на касата да работи не с всички болници.
2. Нова болница - само при нужда
Въвеждане на задължителна здравна карта е сред промените в болничната помощ, които предложи проф. Владимир Пилософ. Според него липсата й досега спомага за неконтролирания ръст на болниците, увеличаването на хоспитализациите и на разходите за клиниките през последните 25 г. Затова в бъдеще нова болница трябва да се строи само ако е нужна според здравната карта. Също така за по-доброто функциониране на системата е нужно да се въведат диагностично-свързани групи (ДСГ) и електронна информационна система, както и да се стимулира публично-частното партньорство, категоричен беше проф. Пилософ.
3. НЗОК да плаща за е-доктор
В момента връзките между лечебните заведения са прекъснати, а те нямат стимул да участват в обмен на информация помежду си, заяви пък доц. Димитър Чаръкчиев. За да се преодолее това и да се стимулира създаването на единна информационна система, е нужно да се постигне съвместимост на досегашните, обясни експертът. Според него това може да стане, когато се въведат и у нас европейските стандарти. Също така трябва НЗОК да плаща е-медицински услуги и информация, както правят в други страни.
4. Общините с рамо за джипитата
Промени в кадровата политика и финансирането трябва да се осъществят в извънболничната помощ, категоричен бе пък доц. Арман Постаджиян, национален консултант по обща медицина. Идеята му е да се дават повече средства за дейност, вместо за капитация. Нужно е общините да поемат ангажимент към неблагоприятните практики в отдалечените райони, както и да се стимулира финансово създаването на групови практики. Сред най-важните промени обаче е въвеждане на компонент за качество при заплащането, обясни доц. Постаджиян.
5. Хубави линейки и двойни заплати за спешните медици
Ако искаме по-добра спешна помощ, в България трябва да се въведат стандарти за медицинска апаратура, оборудване, кадри, обмен на медицинската помощ, заяви проф. Николай Петров, шефът на ВМА. Такива съществуват в 23 страни, но не и у нас. С 1146 по-малко са хората в системата от заложените по закон - 7111, допълни той. Според него, за да се реши кадровият проблем, трябва да се увеличи заплащането в спешна помощ до поне два пъти средното за страната при лекарите. Освен това, циклично трябва да се променя поне 10% от автопарка на година. Въвеждането на въздушен транспорт в спешната помощ и система за контрол и управление на качеството е сред другите промени, които препоръча проф. Петров.
6. По-малко сол, повече диспансери
Профилактиката у нас не е добре развита, а лошите последици са средна продължителност на живота за мъжете - 69 г., а за жените - 73 г., при средноевропейски нива - 72 и 76 г., каза пък проф. Невена Цачева. За да се подобри здравето на българите, е нужно да се спазват условията от Отавската харта на СЗО, допълни тя. Сред тях са отказ от тютюнопушене, въвеждане на задължителни здравни часове в училище, намаляване злоупотребата с алкохол, балансирано хранене с ограничаване на "белите отрови" - сол, захар, брашно и наситените мазнини. Също така наличието на добър двигателен режим, въвеждането на масови спортни дейности, построяването на детски спортни площадки и други. Според проф. Цачева трябва да се възроди и доразвие и мрежата на диспансери.
7. Нова концепция за лекарствата
Нужно е изработването на нова и цялостна лекарствена политика, заяви проф. Витан Влахов. Част от нея трябва да бъде оптимизирането на средствата за медикаменти, както и включването на правила за по-рационалната употреба на лекарствата.
* Очаквайте още мнения на експерти в бяло за SOS реформите в здравеопазването в следващите броеве на "Стандарт".
Да сложим точка на омагьосания кръг
Славка Бозукова,
главен редактор на "Стандарт"
Няма как да има просперираща България без в нея да живеят здрави хора. Истината е, че точно здравеопазването се оказа най-трудната сфера за всяко управление. Недоволни от системата са и медиците, и пациентите. Проблемите отдавна са ясни и те са:
1. Обществените средства са недостатъчни, но въпреки това се пилеят.
2. Размерът на доплащането, от една страна, непрекъснато нараства, а от друга страна, остава нерегламентирано.
3. Извънболничната помощ не работи, а броят на болниците расте. Това индуцира свръхпотребление и хоспитализации, които невинаги са нужни.
4. Спешната помощ всъщност не е спешна, а профилактика на практика няма.
5. Все повече лекари напускат страната, защото са немотивирани, липсват перспективи за развитие и за немалка част от тях заплатите са унизително ниски.
Факт е, че на много места комерсиализацията измести Хипократовата клетва.
Какво трябва да се направи, вие, експертите, знаете най-добре. Но е факт, че вече 20 години целият бранш чака рестарта на здравната система с решение, което е дългосрочно и не зависи от избори. Иначе ще се повтарят резултатите от досегашните управления, които бяха печални и в много случаи дори абсурдни. Визирам дори само последните три мандата, когато се случваше едно и също. Който и да беше на власт, правеше предложения, които тези в опозиция отхвърляха. След което опозицията ставаше управляваща и правеше почти същите предложения, но те също се отхвърляха. Това не бива да се допуска отново. Крайно време е в тази държава не всичко да бъде лично. Защото, ако това не се случи, много скоро ще трябва да платим непосилно висока цена, за да спасим здравната система. Както и здравето на нацията.
Първо да променят финансирането
Д-р Мирослав Ненков, здравен министър
Промяна във финансирането на здравната система трябва да бъде първата стъпка, която политиците да предприемат след изборите. Тази стъпка е бърза и лесна и ще даде положителни резултати веднага. Надявам се политиците да стъпят на една пътека и да подкрепят следващия здравен министър. Тук няма цветове и лични амбиции. За да се стигне до решения, лидерите трябва да преминат през разговори и дискусии. Реформите не могат да бъдат реализирани нито за 1 г., нито за един мандат. Искрено се надявам да има политическа воля за промяна в здравеопазването.
ПАРТИИТЕ
Нека мислим за пациента
Ген. Д-р Стоян Тонев, ГЕРБ
Не бива да изместваме центъра на нашите задачи, а той на първо място е пациентът. На второ място е качеството на лечение и отговорността на лекаря. Въпроси като финансирането не е работа на лекаря, а на министъра на финансите и на НАП. Отговорността на лекаря е това, което трябва да променим, за да може пациентът да получи по-качествена медицинска помощ.
Обидно е да казваме, че трябва да направим нашето здравеопазване като европейското. В него има безкрайно много проблеми. Затова ние трябва да вземем това, което в България е работило добре във времето.
Призовавам лекарите да гласуват, защото процентът на лекарите, които гласуват, е най-ниският сред хората с висше образование.
Монополът на НЗОК генерира дефицит
Д-р Нигяр Джафер, ДПС
Трябва да се промени финансовият модел на системата. Монополът на здравната каса генерира дефицит. Конкуренцията ще доведе до това не само касата да избира партньорите си, но и лечебните заведения да имат възможност да избират. Държавата трябва да направи така, че да намали броя на неосигурените. Една от първите важни крачки е да започне да внася поетапно пълния размер на здравните осигуровки. На следващо място - да се доизгради най-накрая електронната здравна система с всички атрибути на е-здравеопазването. Необходима е промяна в спешната помощ с логистично и ресурсно обезпечаване. Ние сме за национална здравна карта със задължителен характер, защото имаме 360 болници, които са неправилно разпределени и всяка година се разкриват още. Но въпреки това остава проблемът с недостига на лечебни заведения и медицински центрове в райони, отдалечени от големите градове.
Профилактиката и ранната диагностика трябва да минават като червена нишка през всички политики. Младите лекари да имат достойно заплащане, възможност за кариерно развитие в България и да се либерализира режимът на специализация. Трябва да се възстанови единството на системата и отделните звена да комуникират и да работят за пациента. Има цяло липсващо звено в българското здравеопазване - системата за долекуване.
Без съгласие няма стабилност
Д-р Даниела Дариткова, ГЕРБ
Финансовото, кадровото и моралното стабилизиране на системата може да се постигне само след експертно, обществено и надпартийно съгласие. Лесно се пишат партийни програми, реализацията е проблем. Най-важно е да гледаме глобално на системата. Ако правим промени в едно звено - например спешната помощ, няма как това да не даде отражение на следващите нива. Пациентът преминава през целия път и затова тази система трябва да е така подредена, че за нас, политиците, да не се налага да изпълняваме ролята на диспечери. Трябва да обърнем внимание на здравеопазването не само като политика, а и като медицина и наука, да мислим за квалификацията на кадрите и тяхната професионална отговорност.
Лекарите да се контролират сами
Доц. Стайко Спиридонов, АБВ
Предлагам да спрем да броим болниците, а да определим с една здравна карта минималния брой легла. И да вкараме повече държава в контрола и повече пазар в медицинските услуги. Тогава старото правило "парите да вървят след пациента" ще определят кои болници и в кои региони са необходими. Според нас най-големият проблем е отношението пациент-лекар-общество. Има срив в него и затова здравната политика трябва да е надпартийна. Ние сме за повече саморегулация и самоконтрол сред лекарското съсловие на правилата за финансиране, на правилата за добра медицинска практика, на стандартизацията на медицинското обслужване. Освен това НЗОК трябва да стане национален здравен фонд, който да бъде надграден чрез допълнително здравно осигуряване - доброволно и задължително. И държавата да плаща в пълния размер всички групи, които осигурява.
Повече грижи за младите колеги
Проф. Надка Бояджиева, Патриотичен фронт
Ние сме за качествено здравеопазване за всеки българин. Не сочим с пръст управляващите преди, защото знаем, че всеки, който работи, може да сгреши. Това, на което искам да акцентирам, е образованието по медицина - университетското и следуниверситетското. Ние сме за качествени специализации. Грижата на всеки един професор и лекар е как да специализират младите в България.
Не чакайте рецепта от нас
Проф. Красимир Мурджев, БСП
Трябва да започнем оттам, където има действително широко разбирателство между политиците - информационна система, електронно здравеопазване, достъпност на всеки пациент до медицинска помощ, оптимизиране на болничното здравеопазване. Възможно е да се оформят различия по-нататък, защото и сред експертите има различия. Така че да се стигне до политическо решение, трябва да има консенсус на по-ниска база. Не очаквайте от политиците да ви дадат рецепта. Те могат да вземат решение на база на предложенията на експертите.
Младите доктори плашат с куфари
д-р Емануил Найденов, гражданската инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване"
Младите лекари бягат заради старите мениджъри. Това заяви д-р Емануил Найденов от гражданската инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване". Неврохирургът изскочи на президиума неочаквано заедно с колегата си Симеон Георгиев. Двамата носеха един червен куфар, който стана символ на отиващия си български лекар. "По-голямата част от моите колеги, да не кажа всички, са се насочили към чужбина. До 2020 г. няма да има лекари в България и тогава всичко, за което говорите тук, няма да има смисъл", допълни колегата си д-р Георгиев. Според младите медици промените в системата на здравеопазване не са приоритет за водещите политически сили, липсва и воля за извършване на промени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
