Трябва да си вярваме и да полагаме усилия, за да успяваме
Да бъдем здрави е естествено, понеже сме част от природата. Природата се старае с всички сили да ни поддържа в добро състояние, защото се нуждае от нас за своите дела, казва Елбърт Хъбард. Но това положение значително се променя от момента, в който ние, обикновените хора, решим, че можем да управляваме сили, които по презумпция не ни принадлежат. Опитвайки се чрез науката да надхитрим нещо, притежаващо интуиция и мощ, каквато никой друг, стигнахме до положение да не знаем зима ли е, пролет ли е.
Една седмица се радваме на топли температури, а на другата ни застигат минусови студове и обилни снеговалежи. Истината е, че вече отдавна не можем да знаем какво ни очаква нито в простия живот, нито в сложната природа. Така, както вече не можем да знаем и какво ни чака в здравословен аспект. Изглежда обаче, да се проумее, че нищо на този свят не ни принадлежи, е изключително трудно. Няма такова нещо като даденост.
Всяка придобивка в живота, независимо дали е материална или не, трябва да бъде заслужена. Доброто и злото не идват даром – те са заслужени. Апропо, на днешния ден ООН ни напомня за международния ден за премахване на робството. Една от най-големите злини, сполетявала не само българския народ, но и много други. Но нека говорим за себе си и по-малко за другите.
Защо се стигнало до поробването ни за стотици години? Как сме издържали този гнет стоически, а сега мрънкаме и се тръшкаме заради най-малкия проблем? Защо самосъзнанието на предците ни е останало съхранено и е продължило да търси посока за оцеляването на българския народ?
Може би защото тези хора са вярвали истински, със сърце и душа, че държавата България има бъдеще и трябва да продължи да съществува. Защото са знаели, че всеки човечец - от най-малкия до най-големия - има значение и принос за съхранението ни като народ. Към днешна дата всичко това е минало. С изключение на един детайл, който, изглежда, ще си носим до гроб – робското мислене и психика. От това зло никой не може да ни избави.
По този повод се прибавя и още едно разделение, което не е класово, а такова, което поставя хората в две графи – мислещи, искащи, можещи и немислещи, мързеливи, неможещи. Същото това фрагментиране пък води до така омразното на повечето хора разделение – парични и безпарични.
И колкото и да си говорим и да се оптваме да се убеждаваме, то няма как човек, който полага усилия за личностното си израстване с труд, да остане беден като църковна мишка. Може и да не е свръх богат, но със сигурност и не умира от глад.
Освен това лишението не винаги е признак на немотия. По-мъдрите хора знаят как да определят и подредят приоритетите си. Защото „парите никого не са направили глупак, те само излагат глупаците". Поради простичкия факт, че „геният има своите граници, глупостта е свободна от подобни ограничения."
Хубаво е да се обясни, че подобни цитати нямат за цел да обиждат или принизяват българина. Те просто искат да му напомнят, че е крайно време да се замисли сериозно върху бъдещето си, което неволно рефлектира върху заобикалящите го.
Егоизмът не е висша форма на оцеляване и признак на големство! Крайната форма на изживяване тип „аз съм велик и единствен", е признак на липса на внимание в детството и тежка хронична форма на комплексарщина. И двете не се компенсират с годините. И те като робското самосъзнание си остават до гроб. Но понеже за всичко, което се случва в този живот трябва да има някой виновен, то и сега е така.
Въпрос
Кои бактерии водят до лаймска болест ?
Borrelia mayonii предизвиква
гадене и двойно виждане
В последно време изглежда се превърнахме в притегателна сила за нехарактерни заболявания. Това се доказа благодарение на редица ситуации, които, колкото и да искаме, не можем да скрием. Та по този повод ще се фокусираме върху заболяването Лаймска болест, което до този момент се смяташе за провокирано от бактерията Borrelia burgdorferi.
Е, американски учени решиха да прибавят още един патоген, с пълно право набеден за причинител. Касае се за относим към този род бактерии вид с името Borrelia mayonii. Заразата отново се предава чрез ухапване от кърлеж. В публикуван доклад, посветен на „новата звезда в отбора", се отбелязва, че въпросната причинява симптоми, характерни за ранния стадий на инфекцията, като повишена температура, обриви, главоболие, болки във областта на шията. Тук артритът се проявява няколко седмици по-късно. Също така B. Мayonii, за разлика от предшественика й, предизвикава гадене и повръщане, както и по-дифузен обрив, драстично отличаващ се от традиционния за лаймската инфекция. Освен всичко останало се наблюдават и неврологични отклонения - дълбока сънливост, нарушения в зрението (двойно виждане). Новият бактерий се отличава и с по-висока концентрация в кръвта. И при този случай лечението е основно антибиотично, като, разбира се, ранното стартиране на терапевтичния курс е от жизнено важно значение. Особено като се има предвид, че част от имащите заболяването трябва да се борят с последващи болки в ставите, присъстващи дори и след овладяване на инфекциозния процес.
Въпрос 2
Каква е разликата между атипичните и типичните причинители на заболявания ?
Атипичните бактерии се предават
от животни на хора и обратно
Изследвания от подобен характер отварят една много широка тема, касаеща атипичните и типичните причинители на заболявания. При все, че системно изплуват нови такива, е наложително не само да се познават въпросните, но и да може да се постави ясна разграничителна линия помежду им. По този начин ще се спести известно време в лутане при опитите за установяване на причинителя на дадено заболяване. Тези микроорганизми, когато навлязат в тялото, обикновено мутират с клетките на организма, което води до заболявания от обикновена настинка и грип, до далеч по-тежки. Атипичните бактерии не разполагат с клетъчна стена като при обикновените. Известно е, че същите са и зоонотични, което в превод означава, че са способни да се предават от животни на хора и обратно, като това може да става и по въздуха. Птичият грип е изключително добър пример в този контекст. Атипичните патогени имат свойството да си взаимодействат с клетките на тялото и по този начин предизвикват заболяване. Примери за атипични бактерии са микоплазми, хламидии и други, инфектиращи гениталиите при мъже и жени. В по-големия процент те са и виновниците за инфекции на горните и долните дихателни пътища (пневмония), особено при бебета. Различават се по форма и големина от типичните, представляващи едноклетъчни организми, които могат да се размножават чрез делене. Те притежават ДНК и РНК кодове точно като нормалните клетки на тялото. Някои от тях обаче имат допълнително покритие на клетъчната стена, наричано плазмид. Именно той прави бактерия по-устойчив към широкоспектърни антибиотици. Но да се върнем към атипичните вредители, които са далеч по-интригуващи. Микоплазма гениталиум (Mycoplasma genitalium) е една от тях. Първоначално е изолирана през 1980 г. от уретрата на мъже, които страдат от негонококов уретрит. М. genitalium се различава значително от М. Hominis и Ureaplasma. Тя е малка и се прикрепя към епителните клетки на пикочния и генитален тракт при хомо сапиенс. M. genitalium присъства в около 1 на сто от общото население на възраст между 16 -44 г. Предизвиква висока заболеваемост и при двата пола, трансимисирайки се по полов път. Но въпреки това все още е спорно дали да бъде призната официално за полово-предаван патоген. По-конкретно, причинява уретрит при мъже и жени. При дамите инфекцията с бактерия се свързва и с повишен риск от преждевременно раждане, спонтанен аборт, извънматочна бременност, цервицит, тазова възпалителна болест, ендометрит и салпингит. М. genitalium значително повишава риска от безплодие, макар, според научни данни, да не се свързва с мъжкия стерилитет. Далеч по-опасна е ситуацията, когато М. genitalium е ко-инфекциозен агент. Като цяло присъстват определени клинични симптоми или комбинация от такива, но понякога инфекцията протича и асимптоматично. Парене и болезненост при уриниране, кървене след полов акт сред нежните половинки, водниста секреция от пениса. За разлика от другите инфекции с микоплазма, тук няма обвързване с бактериална вагиноза. Но пък за сметка на това съществуват сериозни и обосновани предположения, че играе роля в развитието на лимфоми, рак на простатата и яйчниците. Заболявания, предизвикващи тежки човешки драми. И за да сме напълно откровени ще кажем, че това е поредносто доказателство, че бичът на 21 век не е кауза пердута, защото за появата му си има отговорвен причинител. Единственото, което трябва да се направи, е той да бъде идентифициран. Друг важен елемент от етапа на лечение е стриктното спазване на процеса с цел предотвратяване хронифициране на заболяването, до което се стига обикновено, когато патогенът се превърне в доминанта спрямо имунната ни защита.
Но помнете: „Човек е длъжен да прави избор. В това и се състои неговата сила - в могъществото на неговите решения" - Паулу Коелю.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
